ПЕРЛАТА НА РАЗЛИЧАВАНЕТО март 8, 2008

Шанкара (наричан още Шанкарачаря), „Спасителят”, се смята за един от най-големите философи и светци на индуизма.Той е живял от 788 до 820 година и е бил един от главните представители на индийската философия адвайта, учението за „недвойствеността”.

Вивека чудамани („Перлата на различаването”) е едно от основните му произведения.В този бисер на индийската философска литература Шанкара е обобщил и коментирал най-важните учения на Ведите и Упанишадите. Тези учения,чиито корени са в предисторическите времена,са и до днес фундамен-  тът на индийската духовност.

След столетия надмощие на будизма в Индия със своето произведение Шанкара поставя основите за ренесанс на брахманистката философия на Ведите и Упанишадите в Индия,в която вече е казано много от онова, до което едва днес се домогва съвременното научно и философско мислене на Запад. Както всички големи философски текстове от световната литература и „Перлата на различаването” има непреходна стойност

Ето кратък откъс от книгата:

Трудно е за едно създание да постигне раждането в човешки образ. По-трудно е да постигне физическа сила и силна воля, още по-трудно - чистота. По-трудно и от това е желанието да води духовен живот. Най-трудното е да се разбират писанията. Не е възможно обаче да се постигне различаването между Атман и не-Атман, непосредственото познание за самия Атман, несекващото съединение с Брахман и окончателното освобождение - пък било то и чрез заслугите на сто билиона правилно живяни въплъщения.

Съвсем редките предимства - човешко раждане, копнеж за освобождение и наставляване от просветлен учител - могат да се постигнат само с Божията милост.

Все пак има хора, постигнали наистина онова рядко човешко раждане, едновременно физическа и умствена сила, както и разбиране на писанията, които обаче въпреки това са все още толкова оплетени в заблуда, че не полагат усилия за освобождение. Такива хора са самоубийци. Те се вкопчват в недейст- вителното и се саморазрушават. Защото какъв по-голям глупак може да има от онзи, който е постигнал това рядко човешко раждане и заедно с него физическа и умствена сила,и който все пак вследствие на своята заслепеност пропуска осъществяването на своето върховно благо?

Писанията могат и да се знаят наизуст, може да се принасят жертви на светите духове, може да се извършват ритуали и да се почитат божества, но докато човек не се пробуди за разбирането на своята тъждественост с Атман, той никога не може да намери освобождение - дори и след много стотици епохи.