Животът е… април 24, 2008

Нямам никакво име, аз съм като свеж полъх на планините. Нямам никакъв подслон, аз съм като лъкатушещи води. Нямам никакво светилище като тъмните ви богове. Нито съм в сянката на потайни храмове. Нямам никакви свещени книги, нито съм установен в традиции.

Аз не съм нито в тамяна, поставен на високите олтари, нито в помпозна церемония. Аз не съм нито в идол изобразен нито съм в разкошна песен на мелодичен глас. Аз не съм обвързан от теории, нито покварен от вярвания. Аз не съм скован в робството на религиите, нито в лицемерно набожната агония на техните свещеници.

Аз не съм впримчен във философии, нито задържан от силата на техните секти. Аз не съм нито долу, нито горе, аз не съм боготворящият, нито боготворяното. Аз съм свободен. Моята песен е песента на реката, призоваваща открито море. Лъкатушейки, лъкатушейки аз съм животът.

Животът няма никаква философия, нито лукава система от мисли. Животът няма никаква религия, нито обожания в потайни светилища. Животът няма никакъв бог, нито бремето на страховита мистерия.

Животът няма никакво жилище, нито болезнената печал на крайно разложение. Животът няма никакво удоволствие, никаква болка, нито покварата в преследване на любовта. Животът не нито добър, нито лош, нито мрачно наказание за лекомислен грях.

Животът не дава никаква утеха, нито почива в храма на забравата. Животът не е нито дух, нито материя, нито има жестоко разделяне на действие и бездействие. Животът няма никаква смърт, нито има празнотата на самотността в сянката на времето. Свободен е човекът, който живее във вечното. Защото животът е.