Йога

Всички предлагат РЕЦЕПТИ, тук е ЛЕКАРСТВОТО

Вярващи и Невярващи септември 10, 2008

В обикновения живот се наблюдава крайно разслоение на Вярващи и Невярващи. Малко са тези, които пребивават в “златна среда”. Или както е казал поета:” Силно да люби и мрази.”

Та да си дойда на думата. С какво основание хората вярват или невярват в нещо? Заради, родители, общество, книги и т.н или заради някаква лична опитност?

Ако нямат лична опитност и двете крайности за мен са чист фанатизъм, защото не се основават на някакво реално познание.

 

2 Responses to “Вярващи и Невярващи”

  1. Brix Says:

    За мен е напълно естествено такова крайно разслоение да съществува. Всъщност щеше да бъде далеч по-странно ако не беше така. Атеистите и вярващите обясняват света по коренно различен начин. Двата полюса са унищожителни един спрямо друг. Това не е спор дали “Мерцедес” са по-добри автомобили от “БМВ” или дали яйцата са по-вкусни бъркани или на “очи”. Това е разпра за фундаменталните разбирания на хората за света. “С какво основание хората вярват или невярват в нещо?” Поради различни причини някои предпочитат да търсят отговори, а други да приемат наготово предоставени такива. Вторите за разлика от първите непрекъснато се нуждаят от окуражаване на вярата им в тези отговори, поради която причина всяка религия притежава силна лобистика, инфраструктура и ритуализъм. А как човек става вярващ или не е доста сериозен въпрос, който боя се поне за мен няма еднозначен отговор. Ако едно семейство е религиозно, напълно в реда на нещата е и децата в това семейство да приемат вярата, която са приели родителите. Други например започват да вярват в божества след като са се излекували от страшна болест или са преживели ужас, който е разтресъл из основи вътрешното им аз. Трети просто предпочитат да приемат предложеното им обяснение за света. От другата страна на барикадата стоят хора, които намират идеята за говорещи змии в райската градина за абсурдна и не могат да се примирят в това. Хора, които са били вярващи, но в един момент са започнали да си задават въпроси, на които тяхната религия не може да отговори или отговаря неправдоподобно. Можем да продължим още много. Но така както религията е корозионна за науката, така и науката е корозионна за религията. За завършек ще използвам един цитат на Едуард Гибън, който се доближава достатъчно до моите лични виждания. “Религията се определя от обикновените хора като истина, от умните – като лъжа, а от правителствата – като необходимост.”

  2. Петьо Says:

    Да този цитат е доста прагматичен. Човечеството от една страна живее със спомените на миналото, но в реално съществува минало, настояще и бъдеще.

    От тази гледна точка, основавайки се на миналото не е една подходяща гледна точка. Неосъзнавайки това хората имат поведение на диво прасе, което се движи в една посока, не може да спре и да разбере, че има и други посоки.

    “Живота е театър и ние сме на сцената”-У. Шекспир :-)


Leave a Reply