Oт Р.Тагор за Кабир декември 12, 2008

Благодарение на Yana. http://sahajayoga.bulboard.com/viewtopic.php?f=9&t=3&st=0&sk=t&sd=a

„Започнах да виждам с цялото си съзнание. Никога преди не бях обръщал внимание на играта на крайниците и чертите на лицето, които винаги съпровождат дори и най-малкото човешко действие. Бях очарован от разнообразието от жестове, които възприемах като част от удивително красив по-велик танц, който продължаваше в този определен момент чрез всеки човек, чрез неговия дом, чрез неговите разнообразни интереси и занимания.

Мантията, която покриваше хората изглежда се беше изхлузила и аз толкова се радвах да ги видя. Поздравът, който отправих, беше поздрав към истинския човек, който по никакъв начин не смятах за по-низш от мен. Нещо повече, почувствах, че съм близко свързан с него. Бях изпълнен с огромна радост. Освободих се от някаква тъкан от илюзия, която ми създаваше чувството, че той е непотребен или че e различен от мен. От балкона наблюдавах минувачите и открих, че походката, фигурата и обликът на всеки, който и да беше той, ми изглеждаха толкова невероятно прекрасни. С всеки един от тях прииждаха вълни от морето на Вселената.“