“Тъй като истинското “Аз” в човека е Духът, то той е достоен за най-висшето. Човешкото величие и могъщество са тези на Духа в него и поради тази причина, той никога не е в състояние да ги надцени, и нищо не е в състояние да му се противопостави и да не се разкрие пред него.

Същността на Универсума, която първоначално е скрита и затворена в себе си, не би могла да се окаже непреодолима преграда пред стремежа на човека за познание. Тя непременно ще се разкрие пред него в безграничното си богатство и дълбочина, позволявайки му да и се възхити.”

Г.В.Ф. Хегел, 28 октомври 1781 г.

Веднъж при Буда дошъл човек и докосвайки се до краката му, го
попитал има ли Бог? Вечният въпрос!
Буда го погледнал внимателно и казал:
— Когато бях млад, много обичах конете и различавах четири типа коне.
Първият — най-тъпият и упорит, колкото и да го биеш, все едно не те
слуша. Такива са повечето хора. Вторият тип — слуша те, но само след
като го удариш. И такива хора има много. Има и трети тип. Това са
конете, които не е необходимо да биеш. Ти просто им показваш камшика и
това е достатъчно. Съществува и още един тип
коне, който се среща много рядко. На тези коне им е достатъчна и
сянката от камшика.

Говорейки всичко това, Буда гледал човека в очите. После затворил
очи и замълчал. Човекът също затворил очи и седял мълчаливо с Буда.

На този разговор присъствал Ананда*, и нещо вътре в него започнало
да се бунтува. Той решил: “Това вече е прекалено! Човекът пита за Бога,
а Учителят му говори за коне”. Разсъждавайки си така вътре в себе си,
Ананда не можел да  не забележи каква тишина се възцарила наоколо, какво велико мълчание  настъпило! То било почти осезаемо. Ананда гледал лицето на Буда и
лицето на човека, което пред очите му се променяло! Буда отворил очи, а
човекът останал в това състояние още час. Лицето му било умиротворено и
светло. Като отвори очи, човекът докоснал краката на Буда с дълбока
признателност, благодарил му и си тръгнал.

Когато той излязъл, Ананда попитал Буда:
— За мен е непостижимо! Той пита за Бога, а ти му говориш за коне.
Видях как той се потопи в дълбоко мълчание. Сякаш бе живял с тебе много
години. Дори аз до този момент не познавам такова мълчание! Такова
единение! Какво общуване! Какво му предаде? Защо той толкова ти
благодари?

Буда отговорил:
— Аз не говорех за конете. Говорех за Божественото. Но за това не
бива да се говори направо. Когато видях на какъв кон той пристигна,
разбрах, че такъв кон може да избере само истинският ценител. Ето защо
му заговорих за конете. Това беше език, който той можеше да разбере, и
той го разбра. Той е човек, който се среща рядко. Беше му достатъчно
само сянката на камшика. И когато затворих очи,
той разбра, че за висшето не бива да се говори. За него може само да се
мълчи; и в това мълчание То се познава. Това е трансцедентен опит и той
се намира отвъд пределите на ума.

* Ананда е братовчед на Буда и любим негов последовател.

Нямам никакво име,
аз съм като свеж полъх на планините.
Нямам никакъв подслон,
аз съм като лъкатушещи води.
Нямам никакво светилище
като тъмните ви богове.
Нито съм в сянката на потайни храмове.
Нямам никакви свещени книги,
нито съм установен в традиции.

Аз не съм нито в тамяна, поставен на високите олтари,
нито в помпозна церемония.
Аз не съм нито в идол изобразен
нито съм в разкошна песен на мелодичен глас.
Аз не съм обвързан от теории,
нито покварен от вярвания.
Аз не съм скован в робството на религиите,
нито в лицемерно набожната агония на техните свещеници.

Аз не съм впримчен във философии,
нито задържан от силата на техните секти.
Аз не съм нито долу, нито горе,
аз не съм боготворящият, нито боготворяното.
Аз съм свободен.
Моята песен е песента на реката,
призоваваща открито море.
Лъкатушейки, лъкатушейки
аз съм животът.

Животът няма никаква философия,
нито лукава система от мисли.
Животът няма никаква религия,
нито обожания в потайни светилища.
Животът няма никакъв бог,
нито бремето на страховита мистерия.

Животът няма никакво жилище,
нито болезнената печал на крайно разложение.
Животът няма никакво удоволствие, никаква болка,
нито покварата в преследване на любовта.
Животът не нито добър, нито лош,
нито мрачно наказание за лекомислен грях.

Животът не дава никаква утеха,
нито почива в храма на забравата.
Животът не е нито дух, нито материя,
нито има жестоко разделяне на действие и бездействие.
Животът няма никаква смърт,
нито има празнотата на самотността в сянката на времето.
Свободен е човекът, който живее във вечното.
Защото животът е.

Системата от чакри беше едно откровение за мен. Сякаш очите ми се отвориха и аз прогледнах. Много години смятах, че физическото тяло и духовния живот са две напълно различни неща, защото никой не ми беше казал, че между тях съществува взаимодействие. Системата от чакри е връзката между човешкото тяло и Божетвеното.

Чрез тази система ние получаваме духовни опитности. Това е също връзка между физическото тяло и нашето поведение, чувства и психични процеси. Тя управлява всичко в нас. Ако в една чакра същесвува проблем, на психично ниво ние не проявяваме качествата на тази чакра (т.е. любов, мъдрост, морал и т.н.) А на физическо ниво, в органите, които се захранват от тази чакра, също възникват проблеми.

По този начин възникват болестите. Аз не знаех това. Когато работим върху чакрата, ние можем да подобрим и двата аспекта. Системата от чакри е ключът, защото тя свързва всичко в нас. В Библията пише, че ангели записват всичко, което правим в Книгата на живота. Аз твърдо вярвам, че тази книга е системата от чакри.

Абсолюта или Парабрахман,чиято сила е първичното абсолютно свръхсъзнание, е единен,начало на всички начала и основа на всички творения и неговото единство никога не намалява,не се разрушава и не може да бъде променяно.Той съществува преди всички времена и извън всяко място.Той живее,но не със силата на Духа или душата,защото той самият е душата на всички души. Преди възникването на Вселената нейната цялост се съдържа във Вселенския Разум.

В него съществува като идея - всичко това,което в следващия процес на изграждане пре- минава в обективния живот.Всички тези първообрази като плодове на отминали светове служат за посев на бъдещия живот.Вселената се състои от вибрации на изтичащия Божествен живот.Те се обличат в основните форми на материята,от която се развива цялото мно- гообразие.Живота се запазва под формата на нови способности за творчество в резултат от опита,през който е преминал. Свръхсъзнанието е изворът и краят на Вселената,нейната причина и цел.  

Една изповед.

„Бях двадесет и една годишна, когато почина майка ми. Това ме накара да си задам въпроса какъв е смисълът на живота. Многобройни въпроси завладяха ума и душата ми: щом всички един ден умираме, какъв е смисълът да създаваме семейство, да живеем като харчим пари, за да направим живота си по-удобен, да имаме деца? Когато умираме, не отнасяме със себе си нищо… И какво е Бог? Дали Той е старец, с дълга брада, както ми бяха разказвали в детството? И ако Той е любов и прошка, защо толкова много хора страдат? Този свят от Бог ли се управлява?

И така започна моето ТЪРСЕНЕ…

През целия си живот съм била перфекционистка. През юношеските си години започнах да анализирам себе си, своите реакции и поведение. С интроспекция и искреност, по това време бях способна да виждам истинските проблеми вътре в себе си. Преживях едно духовно извисяване, защото имах желанието да се променя, но това беше по-скоро интуитивно, основано на инстинкта. Позволявах на моя “вътрешен глас” да ме води, без да мога да обясня какъв беше този мой вътрешен глас: дали той идваше от Бога, или бях обсебена? Не бях в състояние да обясня как този вътрешен глас се роди в мен, нито да обясня на околните как точно се чувствам, или да ги науча как самите те могат да се вслушват в техните собствени вътрешни гласове. Целият свят беше побран вътре в мен: птици, дървета, слънчевата светлина, радостта, мирът, красотата. Чувствах се като сестра на всичко, което ме заобикаля.

Много пъти приятелите ми ме питаха: “Защо правиш това?” Аз отвръщах “Защото чувствам, че тове е по-добрият начин”. Понякога те ме смятаха за наивна и не ме уважаваха, защото не реагирах по начина, по който те очакваха. Друг път ме смятаха за амбициозна и ме хвалеха, защото постигах онова, което желаех. Аз не бяха нито наивна, нито амбициозна. Аз бях търсач, и това беше процес на промяна и разбиране на самата себе си. Съзнавах, че съществува нещо друго отвъд видимото, отвъд формите и цветовете, нещо, за което не бяха ме учили нито в училище, нито моите родители… Това бе нещо, което докосва душата, не ума. То не можеше да бъде познато от аналитичния ум, а да бъде открито и преживяно единствено от една жадна душа.

Смъртта на майка ми ме постави в ситуация да си задам въпрос за смисъла на живота. Тя се бе омъжила, имаше две деца. На 35 години заболя, на 47 почина… 12 години страдание и безутешност. Каква е печалбата от това да бъдеш роден? По каква причина?

Какъв е смисълът на живота и крайната му цел?

Бог е крайната му цел. А целта на живота е да усъвършенстваме себе си – “духовната еволюция”, както я наричат. Животът е просто околна среда, в която ние се обучаваме и проявяваме.

Отне ми една година да намеря своя път. Посещавах различни движения, от църкви (православни и други, които вярват в Христос) до различни системи йога. Бяха ми казали, че всички сме грешни (което отряза крилете ми и надеждите ми за по-добър живот), че всеки си има съдба (тогава какво е “свободната воля”?), че трябва да се боим от Бога (аз никога не съм се страхувала от Бог; засрамена да, но никога уплашена), че около нас е пълно с енергии, някои от които благоприятни, други неблагоприятни и много още неща, които водеха до спорове, но не и до Промяна.

Никой не говореше за мъдрост и познание. Не се интересувах от придобиването на паранормални сили, от това да влияя на другите, или да завоювам света. Интересувах се от това да живея в съответствие с Божията воля. Не ме интересуваше живот, с който да впечатлявам останалите, а живот, който би ме изпълнил с радост и удовлетворение. Нима исках твърде много?

Започнах да практикувам Сахаджа Йога със същото отношение, което имах и към останалите практики: чисто желание и отворен ум. Това би могло да бъде Моят Път или просто още една опитност.

Защо останах в Сахаджа Йога? Защото в началото имах същите вътрешни преживявания, както в юношеството си. Нещо повече – аз започнах да разбирам своите предишни преживявания”.

Патанджали написва своите 195 сутри в които задава основните принципи, обособяващи йога като една от шестте даршани (философски системи в Индия) в рамките на индуистката мисъл. Според Патанджали йога може да се систематизира в осем степени, поради което системата му бива наричана и Ащанга йога:

Яма – морални и етични принципи

Нияма – самодисциплина

Асана – стабилна поза

Пранаяма – контрол на дишането

Пратияхара – обръщане на сетивата навътре

Дхарана - концентрация

Дхияна - медитация

Самадхи – свръхсъзнателно състояние

Гласувай за темата ТУК.

Истинската реалност се състои от първичното абсолютно свръхсъзнание представляващо комплекс от потенциални и безкрайни на брой висши нравствени и морални качества, отразяващи същността на чистата и всепроникваща Божествена любов,което свръхсъзнание е вечно и неизменно,неразрушимо.Проявявайки се то поражда идеята за сътворение като първо се сътворява Божествения свят,който представлява абсолютното свръхсъзнание или “абсолютното нищо”.

То от своя страна създава първичните торсионни полета от които се състои Световното поле на съзнанието,като основа на всичко което се създава е идеята за сътворение на първичното абсолютно свръхсъзнание.След това се създава среда за разпространение и проявление на Световното поле на съзнанието,а именно абсолютния физически вакуум и свързаното с него пространство-време.

А вторичните торсионни полета представляват връзката между Световното поле на съзнанието и физическия вакуум където се съдържат 5-те елемента или всички състояния на материалния свят полета, елементарни частици(плазма),газове,течности,твърди тела. Първичните торсионни полета пък са връзката между абсолютното нищо и Световното поле на съзнанието.Материалният свят е проява на безкрайните качества на Духа,на всепроникващата фина(духовна) енергия на Божествената любов и нищо което не е проява на тези качества не може да съществува вечно и ще бъде унищожено.

Всяка проява на качествата на Духа се отразява моментално в духовния свят и изразява радостта и блаженството на  първичното абсолютно свръхсъзнание.Материалния свят(Космосът) се ражда за Битие,съществува определено ограничено време и след това отново се разтваря в Небитието.Когато всичко съществуващо се е разтворило в Небитието(абсолютното свръхсъзнание) все пак остава да съществува нещо нерушимо.

Това е Великият Космически принцип,безпричинната причина на Битието - това е абсолютното свръхсъзнание което е непознаваемо.След това Вселената отново възкръсва за нов космически живот.В редуващите се цикли на Битие и Небитие(танца на Шива) - Вселената е вечна.Тя е периодична в непрестанното появяване и изчезване на световете и вечна в цялото.

На бреговете на Бхарат,

където хора от всички раси се събраха заедно,

пробуди се, о, мой ум!

Стоя тук с протегнати ръце

и изпращам поздравите си на Бога на човечеството.

В тържествено песнопение отправям хвалебствия към него.

По чий зов, никой не знае,

дойдоха пълноводни потоци от хора

и се сляха в морето на Бхарат.

Арийци и неарийци, дравиди

хуни, патани и могули –

всички се сляха в едно тяло.

Днес Западът отвори вратите си

и от този момент текат подаръци.

Даващи и получаващи –

всички ще бъдат добре дошли на бреговете на Бхарат,

където хора от всички раси се събраха заедно.

В луд екстаз, пеейки песни за победа,

дойдоха, пресичайки пустини и планини.

Всички обитават в мен

и в кръвта ми отекват различните им мелодии.  

О, Страховити!

Нека небесата ечат от твоята музика.

Дори тези, които в презрението си държим настрана,

ще се съберат около теб, о, Бхарат,

където хора от всички раси се събраха заедно.

Един ден, тук, в сърцата на хората

отекна посланието на Единния.

В огъня на тапася всички различия бяха забравени.

Множеството изкова Цялото.

Около жертвения огън

всички трябва да се срещнем със сведени глави

и да се обединим

на бреговете на Бхарат,

където хора от всички раси се събраха заедно.

В този огън гори кървавият пламък на страданието.

О, ум, понеси това страдание

и чуй повика на Единния.

Посрещни всичкия срам, всичкия страх

и нека цялото унижение изчезне.

Какъв велик живот ще се появи

в края на дните на страданието!

Нощта свършва;

Великата майка се събуди

на бреговете на Бхарат,

където хора от всички раси се събраха заедно.

Елате, о, арийци и неарийци,

индуси и мюсюлмани,

елате, англичани и вие християни,

ела, о, брахмине.

Пречистете умовете си и се хванете за ръце.

Елате, угнетени,

и нека бремето на вашето унижение изчезне.

Не се бавете, а елате всички

да миропомажем Майка

на бреговете на Бхарат,

където хора от всички раси се събраха заедно.

Волята. Какво е тя? Да се ядосаш и наложиш над нежеланите чувства, мисли и ситуации? Или да се опиташ да ги наблюдаваш без да реагираш?

Да се гневиш и да насилиш чувствата в себе си или някой друг, като изпълниш его мотивите си? Или да набюдаваш как Егото ти се опитва да те доминира?

Волята и свободата са тясно свързани.

В края на краищата кой е този, който се ядосва и насилва? Не е ли това глупаво и измислено Его.

Ако това ти хареса, гласувай.