Това е откъс от книгата „Пришествието“ на един дипломат. Познавам го лично и знам, че има голям опит и е опитал от ВСИЧКО.
„Пробуждането на Кундалини зависи от техниката (тантра), която може да приведе този механизъм в действие (янтра). Следователно можем да очакваме, че разновидности на хиндуизма и будизма, които се наричат тантрически, трябва да имат отношение към познаването на техника, която позволява вниманието и ума на човека да станат единни с божествената сила. Но тантризмът, който достигна своята висша форма на разцвет в Индия в периода между 900-та и 1400-та година на новата ера, възникна вследствие неразбирането и непознаването на науката за Кундалини.
Нека да видим как се е случило това.
В решаващия момент на пробуждане на енергията Кундалини садхака (търсачът) се чувства като дете. Случващото се няма ни най-малка сексуална причина и вниманието е кристално чисто и невинно. За да влезем в царството на Сахасрара, трябва да сме като децата. И действително, първи съветници на Майка са малките реализирани деца. Шри Ганеша на своя пост в Муладхара чакра стои до вратите на ада и защитава човека от сатанински сили.
За да прескочат този могъщ защитник, сатанинските сили подстрекават чрез бхутовете определени тантристи, които представят всичките видове извращения като таен път за духовно извисяване. Ако някой се опита да пробуди Кундалини по такъв начин, то той сам моли Шри Ганеша да извърши кръвосмешение със своята Майка – богохулство, което маже да бъде сравнено с нещо, в което би могъл да бъде замесен Христос със своята Майка. Съответно тантристите окончателно са изгубили шансовете за реализация на своите последователи. В това се състои тайната на разрушителните последствия от тантрическия окултизъм.
Най-внимателно разработената формулировка на тантризма се е развила в Северна Индия частично като реакция на дългия период на потискане на сексуалността и в трите основни религии за това време (около шести век) – будизъм, хиндуизъм и джайнизъм, които са се изродили в абсурдни монашески правила и предписания.
По този начин в обстановка на потискане, поощряване и отхвърляне и от християнския аскетизъм е трябвало за по-късен период да се подготви почвата за фройдистките идеи – охотно приети в западната култура и довели до разрушителен произвол в съвременното западно общество. Това люшкане от дясно на ляво е типично за западната култура. Неестественият псевдо-религиозен безбрачен елит подстрекава последващо узаконяване на разврата. Вълна от порнография заля тези страни, в които през ХIX век живееха в измамна скромност и потискане.
В Европа тази вълна се зароди от потиснатия лютерански Север (Скандинавия, Германия), а не от по-безгрижния Юг. Тези две крайности на произвол или въздържание представляват най-голяма опасност за разцвета на сексуалното удовлетворение вътре в съпружеската двойка, за щастието на мъжа и жената да са заедно и да са равни – щастие, което е основа на домашното огнище. Защото семейството дава възможност на детето да расте и се развива така, както трябва.
Мъртвата хватка на тантристите на обширната територия на Индия е била плод на забележителна стратегия. Преди всичко, загубили вярата си йоги, напуснали уединените си жилища и своето себеотричане, за да заемат министерски постове в кралските дворове на Северна Индия, където подкрепяли всеобщата корупция. От там те се установили в света на изкуствата и предаването на религиозните учения и предания. В храмовете на Кхаджурахо, Конаракя и Катманду се появили така наречените еротични фрески.
В Бенгал трубадурите възпявали прелюбодеянието и осмивали съпружеската любов. Песенният език и хумор ставали все по-груби. Младите хора постепенно губели своето чувство за целомъдрие и в места, подобни на Лакнау, куртизанка, а не майка, става централна фигура в семейството и обществения живот. Трябва да кажем, че тази деградация на жените е доказателство за това, че тантризмът отрича всичко, което Индия традиционно почита. Защото индийският народ отправя призиви към богинята на чистотата, на която се покланя всяко индийско семейство.
Ето защо велики светци като Гуру Горакхнатх, Гнянешвара, Кабир, Нанак инкарнираха, за да противостоят на тантристите. Няколко щата – такива като Махаращра, където винаги се е съхранявал култът към Шри Ганеша – са се съпротивлявали на проникването на тантризма, но е било много трудно да се противостои на тази вълна адхарма и тя разлагала дори мюсюлманските окупатори. Много интересно е, че днес така наречените християнски страни прославят тантрическия стил на живот под нова маска, т.е. по пътя на узаконяване на разврата.
Сега, след много зими, които имах възможност да прекарам в Индия, осъзнах колко единодушно индийците изпитват отвращение към заниманията със сексуална “йога”. Те разглеждат това като грубо извращение на техните езотерични традиции, за които тяхната страна е била наказана с нахлуването последователно на варварите (туркменци, афганци, монголци и британци). Но тези окупатори придавали важно място на тантризма в своето откриване на Индия. Изтоковедите и фотографите били щедро възнаградени в търсенето на екзотика.
Разпространявали находките си сред публиката, която в продължение на столетия страдала заради това, че духовността се отъждествявала със сексуалните забрани. В тази игра се включили и интелектуалците. Но има ли интензивността на усещанията, достигани в оргазма, някакво отношение към себереализацията? За да отговорим на този въпрос, трябва да разберем връзката между сексуалното удоволствие и системата от чакри.“
