Когато реализацията дойде при мен - Даду Даял (1544-1603) август 25, 2008

Когато реализацията дойде при мен, аз бях изпълнен с радост и всички страхове си заминаха от мен.

Аз намерих истинско освобождение в сферата на недостижимото и немислимото. Недостижимото се приближи, посланието на Немислимото пребивава вечно в мен Непроизносимото намери изказ.

От разеднинение аз станах Единение. Оковите на себето са разхлабени, всички заблуди ме напуснаха и светлината на Брахман засия над моята Душа.

Даду Даял (1544-1603)

Йога сутри на Махариши Патанджали юли 10, 2008

Самадхи пада – Превод- Автора на БЛОГА

1.1     Сега започва обянението за йога

1.2     Йога е успокояване на темперамента на нашето внимание

1.3     Тогава чистото съзнание се установява в своята истинска форма.

1.4     В противен случай нашето внимание се замърсява.

1.5     Съществуват пет вида темперамент на вниманието, благоприятни и неблагоприятни.

1.6     Правилно възприятие, погрешно възприятие, фантазиране, спомняне и сънуване.

1.7     Познанието се достига чрез: Правилно възприятие, заключение и пояснения от учител или свещен текст.

1.8     Погрешното познание е резултат от неправилно разбиране

1.9     Понякога думите пораждат фантазии, които не са реалност

1.10          Сънуването е резултат от резултат от нашия темперамент.

1.11          Спомените се пораждат от нашето минало, без да се видоизменят.

1.12          Темперамента на нашето внимание може да се успокои чрез практикуване на необвързаност, безпристрастност и липса на желания.

1.13          Практиката изисква старание за установяване на спокойствие

1.14          Когато се практикува дълго време без прекъсване и с искренна отдаденност тя стабилно се установява.

1.15          Чрез необвързаност, безпристрастност и липса на желания дори и към нещата описани в свещенните текстове се установява пълен контрол.

1.16          Това върховно състояние е отвъд гуните.

1.17          Като начало, процеса на успокояване е съпроводен с четири състояния: размисъл, мисли, блаженство и  себеосъзнаване.

1.18          Практикувайки спиране на мисловната дейност спомага за премахване на предишните остатъчни обослувености.

1.19          Достигайки състояние, когато тялото не се усеща ние се сливаме с Природата.

1.20          Необходимите условия за достигане на самадхи са: вяра, енергия, безмисловно състояние и мъдрост.

1.21          И то/ самадхи/ се постига бързо чрез устремление .

1.22          Но достигането му зависи от интензивността, която бива – бавна, средна и бърза.

1.23          Или чрез посвещение към Ишвара/ БОГ/

1.24          Отражението/ Атма-Духът/  на Ишвара/Бог/ в нас остава недокоснат от акумулираните от нас Карми.

1.25          Там / в Духът/ е източника на безграничното познание.

1.26          Така Духът също е учител на предишните поколения, недокоснат от времето.

1.27          Чрез мантрата ОМ.

1.28          Чрез мантруване / на ОМ/ ние осъзнаваме значението му.

1.29          По този начин се достига до вътрешното Себе и пречките отпадат

1.30          Съществуват девет вида препятствия, които отвличат нашето внимание: Болест, Мързел, Нерешителност, Небрежност, Апатия, Невъздържаност, Погрешни разбирания,  Чувството че не може да се достигне реалността, Нестабилност.

1.31          В резултат от тях ние преживяваме страдания, депресия, неравномерно дишане и разсеяност.

1.32          За да се да ги превъзмогнем е нужно да практикуваме следното:

1.33          Да успокояваме вниманието си от обекти пораждащи доброжелателство, състрадание, наслада, хладнокръвие, щастие, състрадание, благотворителност и недоброетелност.

1.34          Да задържаме дъха си след вдишване и издишване.

1.35          Да задържаме вниманието си на определен обект, което ще доведе до достигане отвъд нашия темперамент.

1.36          Да се наслаждаваме на просветления интелект в нас.

1.37          Да не насочваме нашето внимание към нашите сетивни усещания.

1.38          Да вникваме в познанието идващо от нашите сънища.

1.39          Да медитираме върху произволен прдмет.

1.40    Така се постига овладяване на безкрайно малки и безкрайно голями обекти.

1.41 Когато темперамента на нашето внимание се успокои и съзнанието ни е абсолютно чисто, съзнанието ни може напълно да проникне и обхване обекта на концентрация.

1.42 Tогава съзнанието ни трудно разграничава името, значението и познанието за определения обект.

1.43 Така обекта пречистен от име, значение и познание блести в своята истинска /вибрационна/ същност.

1.44 Така обекта може да бъде обозначен с име, значение и познание, но също и със своята истинска /вибрационна/ същност.

1.45 Истинска /вибрационна/ същност води до безформената същност.

1.46 Това е зародиша на вглъбенността/самадхи/.

1.47 В състояние без мисли се установява истинското Себе.

1.48 Това е Природната Премъдрост-Божествената любов.

1.49 Тази Природната Премъдрост е различна от мъдростта за различните обекти, достигната през вековете.

1.50 Тази Природната Премъдрост възпрепятства възникването на остатъчни обослувености.

1.51 Така чрез оттеглянето на всички обослувености се установява дълбоката медитация.

Мислите юли 5, 2008

Това е откъс от книгата на Йоги Махаджан- Извисяването.

“Както Христос описва, дяволските духове обсебват, ако приемете да навлезете в мистериозните области. Ако сте слаби и уязвими и ако ви липсва вътрешна сила, тогава се залепвате към лош вид личност, която използва зли духове.

Духът ви обсебва, защото духовете, както и паразитите, се нуждаят от човешкия ум, за да се хранят. Чрез човешкия ум могат да внушават мислите си и така да засищат своите желания. Например, алкохолният дух желае алкохол, но не може да го има. Тогава чрез обсебване на човек, който има слабост към алкохола, постоянно изпраща към него вълни на желание да пие повече.

И така чрез умственото усещане на обсебения, духът засища своето желание за алкохол. Ето как духовете използват хората за посредници. В същото време продължават да правят индивида все по-слаб и му причиняват болести.

В Библията Христос често говори за изцеление на хора чрез изхвърляне на зъл дух, който ги обладава – чрез пречистването им. Той изхвърля демоните от лудите зад Морето на Галилей; всъщност възстановява контрола на Съзнателното над обсебващите духове.

Изследването на един от водещите американски невропсихиатри д-р Емлер Грийн от Фондацията Menninger в Канзас, който е работил над 15 години като физик по ракетите и по откриване на усъвършенствани метателни оръжия, гласи:

“Съобразно различни признаци, дългогодишният изследовател в тези области става обект на внимание на местните същества, които при нормални обстоятелства обръщат малко внимание на човешките същества. Системи за вътрешно изследване описват тези местни същества като реалности, чиито тела са композирани изцяло от емоционална, умствена и етерична субстанция и сочат, че на това ниво на развитие психологически не са по-добре от средностатистическия човек.

Тяхната природа е различна. Някои са злонамерени, жестоки и хитри и използват появата на изследователя вън от пашкула му (който дотогава го е защитавал с вградените в него бариери от умствена и емоционална субстанция) като възможност да се придвижат в личностната, субективна област на откривателя. Ако той не е относително свободен от индивидуален шлак, твърди се, че могат да го обсебят с различни натрапчиви импулси за тяхно собствено забавление. В крайни случаи могат да разрушат нормалното автоматично функциониране на нервната система, контролирайки мозъка чрез чакрите.

Много пациенти с мозъчно страдание са заявявали, че са под контрола на някакви субекти, но лекарите обикновено гледат на тези оплаквания като на част от умопомрачението, като на измишльотини и не работят по-нататък, за да открият нещо.”

Твърде интересно е схващането на д-р Грийн, че въпросните същества въздействат върху чакрите. То се успоредява с традиционното християнско учение, че дяволският дух се настанява на входния път между чувство и Дух, упражнявайки своя натиск не в най-дълбоката точка на Духа, а върху въображението.”

РЕЧ НА КЛАУС НОБЕЛ в Роял Алберт Хол, 3 юли, 1997 г. юли 1, 2008

РЕЧ НА КЛАУС НОБЕЛ в Роял Алберт Хол, 3 юли, 1997 г.

Действително животът е пълен с удивителни събития. Ние се срещаме сега с въодушевяващата мисия и послание на Святата Майка – Шри Матаджи Нирмала Деви, която не присъства тук, но Нейното духовно присъствие се усеща.

Наскоро се запознахме с прекрасното съдържание на писмото на аятолах Раухани, в което той високо оценява работата и мисията на Святата Майка и показва важната роля на жените в света. Той също не присъства тук сега и откровено казано аз също не знаех до преди 36 часа, че ще бъда в Кралския Алберт Хол пред тази аудитория

Но ето – аз съм тук и казвам: “Скъпа Майко, запознах се и с Вашия съпруг – г-н Шривастава, присъстващ в тази зала. И на вас скъпи приятели, търсачи на Истината, искам да кажа, че почти не ви виждам, поради светлината, излъчвана от вас. Затова кажете “да”, ако присъствате тук /аплодисменти/. Сега мога да ви виждам и чувам, така, както и вие мен. Искам да ви кажа, че имам виждане – видение за свят, който е по-добър, по-безопасен и по-разумен, отколкото този, в който живеем сега. Това е свят, в който хората живеят в хармония, в съгласие със себе си и с природата.

Сега тези думи изглеждат общи фрази, смели виждания, но има практически метод, за да преминем от мечтите към реалността. Да, аз ще споделя с вас и накратко ще ви кажа за главния аспект на нашата среща, откъдето ще стане ясно как ще бъде осъществена тази глобална трансформация. Условието е: верни мисли, правилни думи, правилни действия, точно тук и точно сега /аплодисменти/.

Ключовата дума разбира се, се явява “правилно”. В този свят се борим за това, което е правилно за мен и обратното. Това обаче е неопределено. Ето защо трябва да има отправна точка, според която да разграничим правилното от неправилното, Истината от лъжата.

Тази вечер Шри Матаджи ще ни каже кое е правилно. Сега ще ни доведат до знанието за самореализацията в света на Истината и ние ще можем да познаем Абсолютната Истина и Абсолютния покой.

…. Преди сто години Алфред Нобел установи Нобеловата награда за Мир. Тези премии се присъждат за изключителни успехи в областта на химията, физиката и медицината, литературата и в сферата на достиженията за мир на земята. Сред тези премии намирам, че премията на достиженията за мира е най-висока. И искам да кажа, че Алфред Нобел се вслушваше в мнението на жените.По своето време той се вслушваше в мнението на своята секретарка г-жа Берти от Саторн в Париж, когато тя още преди сто години му каза, че той е длъжен да използва своето благополучие за благото на света. Сега ние ще чуем друга жена, ще чуем посланието на Шри Матаджи.

Много съм вдъхновен от наследството на моя дядо и по-късно от учението на Шри Матаджи. Алфред Нобел говореше много за мира, той се боеше, че диаманта, използван при строителството на тунели ще може също да бъде използван за военни действия. Сега в арсенала на военните системи той е подобен на запалка, но в онова време диаманта беше един от най-разрушителните материали.

Алфред Нобел считаше, че в основата на мира стои отсъствието на война. Аз виждам, че мирът съществува в четири сфери: Първата – мир вътре в човека, тоест как ние се справяме с нашия ум, емоции и чувства, как се обръщаме към тялото си, явяваме ли се негови роби или ние сами сме си господари. Докато няма мир вътре в нас, никога няма да има мир на Земята. И най-безопасният, най-добрият път за установяване на мир в целия свят – това е да се основе движение, което да включва в себе си религиозни, философски течения, всички политически и научни организации в своята основа. Тази вечер ще говорим и ще разберем какво е това – мир вътре в нас. Какво означава Самореализация? Това означава, че ние осъзнаваме, но какво е това “само”?

Дами и господа, “само” означава, че в нас се намира божествена, космическа енергия, която съществува във всеки човек, но която не е събудена у болшинството хора в света. Духовните учители от древността са знаели, говорили са за това, но тази тайна на тайните старателно е била скривана до този момент, когато Шри Матаджи с голямо мъжество и велика мъдрост не е решила да дойде по свое собствено желание на тази Земя в това критично време от нашата история, за да сподели своето знание и мъдрост - спонтанната себереализация – Сахаджа Йога.

Себереализацията е нужна, за да се активира спящият източник на енергия, намиращ се нас, наречен Кундалини, на който е необходимо да се помогне да се издигне, за да се осъществи това, за което се говори в Библията: “Вие сте създадени по Мой образ и подобие” /аплодисменти/.Това е първата сфера на мира, който трябва да имаме вътре в себе си. Следващата сфера на мира, това е мира в нашето семейство, в обществото, в нашите нации, мира сред етническите групи и религии, което ни прави действително истински.

Обръщам се към вас и вие като активни слушатели можете да се поставите на мястото на другите хора, само тогава ще имате виждан за тяхната перспектива и ще можете да разберете какво искат те да ви кажат. Ние през цялото време говорим, говорим и говорим. Моята скъпа жена, която присъства тук ми каза:”Клаус, ти говориш твърде много, ти не слушаш”. И аз започнах да практикувам това, за което тя ме призова – активно да слушам. /Това е втората сфера на мира./

Третата сфера на мира е сферата, която ме е интересувала изначално – нали съм европеец и шведски бизнесмен, защо сега съм тук и говоря на езика на духовността, говоря за това на какво можем да се надяваме в бъдеще?

Аз правя това, защото имам дълбоко уважение към Природата. Лауреатът на Нобелова премия на Мира – д-р Алберт Швайтцер беше казал, че след като е работил и работил и работил, опитвайки се да формулира фразата, която би съдържала всичко, което е знаел, всичко, което е искал да предаде посредством своята философия, той я е оформил така: “Благоговение пред живота!”

Природата не е нищо друго, освен изобилие от примери на Живота в многолики варианти. И аз ви казвам, скъпи търсачи на Истината, че сега ние, човечеството, поради нашето невежество, поради нашата алчност, нашите страсти към властта се намираме в процес на разрушаване на всичко това, което прави планетата ни уникална и това, което създава Живот на Земята.

Земята е подобна на син скъпоценен камък във Вселената! Съществува само една Земя. Тя е крехка и ние трябва да се погрижим за Нея и да я уважаваме. Ние не можем да нарушаваме законите на Природата, а трябва да живеем по Нейните закони! Ако ги нарушим Майката Земя ще ни разруши. Човешкият вид като такъв се явява единствен по рода си. Ние знаем колко други видове съществуват: 5, 10 или 30 милиона. Но ние знаем и това, че е било доказано от видния учен в Харвардския Университет Е. О. Вилсон, че нашите действия довеждат до умирането на 250 видове всеки ден, сякаш ние преднамерено и с упорство изтегляме нишка след нишка от това, което съставлява тъкънта на Живота. Но Майката Земя няма да ни позволи да правим това безнаказано.

Четвъртата сфера на мира – това е мирът, който трябва да познаем, мирът между нас и Бога. Всяка религия или група, която повдига оръжие и унищожава своя враг в името на Бог, не следва това към което ни призовава Бог. Светът не трябва да познава насилието /аплодисменти/. И светът не трябва да познава войната.

Аз назовах, както чухте, четири сфери на мира, те се явяват етиката на Земята. И тази вечер ние ще чуем от Святата Майка, как можем да получим този еталон, това разпознаване, как можем да различим кой е пред нас: шарлатанин, измамник или гениална личност. Вие, уважаема аудитория сте дошли тук след различни търсения и аз както и вие също сме търсили Истината.

Започнах да различавам Истината достатъчно ясно и позволете ми да ви кажа, че аз разглеждах живота на Земята като училище, където ние се учим на усъвършенстване и очистване.

Сега на Земята всичко е взаимосвързано, взаимозависимо и всичко си взаимодейства. На земята, а и на небесата, както предполагам, всяко действие има протимодийствие, всяко следствие има своята причина и всяка причина има свое следствие.

Святата майка, както казах, е човек с много висок Дух. Тя владее знания за много животи, за всичко, за всички закони, невидими закони, Духовни закони.Тя винаги и навсякъде работи безкористно, както работи законът за гравитацията, а той винаги работи.

Аз във висша степен съм удовлетворен от учението на Шри Матаджи и на мене ми е много приятно да съм в Нейното общество. В Библията е казано : “Вие ще познаете дървото по плодовете”.

Неотдавна срещнах млади мъже и жени от различни части на света и всички те светеха и излъчваха вътрешен мир и хармония. Това са уникални хора, които би трябвало да последвате. Те са тези, които могат да нарекат себе си посланици на Земята. И когато завърши тази среща и получите своята Себереализация, аз съм уверен, вие наистина ще можете да различавате Истината от лъжата и ще осъзнаете, че сляпата вяра или фанатизма нямат смисъл, че използването на насилие като последен аргумент /при решаване на спорни въпроси/ в края на краищата потенциално ще ви доведе до нещастие, ще доведе до конфликти и войни.

Дами и господа, аз знам, че бъдещето е в наши ръце, то е и в моите ръце и че бъдещето на планетата се намира в сърцето на всеки човек. Накрая, искам да завърша своето встъпление с индийска басня. Чух я на конференцията в Рио през 1992 г. Това беше двадесетгодишната конференция, когато за първи път се повдигна на световно ниво темата за околната среда. През 1972 г. в Стокхолм на конференцията са присъствали само министър-председателя на Индия и кралят на Швеция. Двадесет години по-късно, на конференцията в Рио, вече имаше 110 държавни глави.

Миналата неделя в Ню Йорк, с участието на 70 държавни глави, които са били и в Рио и още други пет е била разработена удивителна Декларация в 21 пункта. Казах на г-н Шривастава /съпруга на Шри Матаджи/, когато ме попита за резултата от конференцията, че ние добре говорим за това как да подсигурим бъдещето, но ми се струва, че в ООН само вървят постоянни диалози. А сега – тази вечер ние ще предприемем действия …

Попитах един светец от Индия “Има ли надежда за бъдещето?” И получих отговор: Господин Нобел, ще отговоря на Вашия въпрос със следното: “Когато Бог създал Земята, Той бил много щастлив и удовлетворен. Това било Неговото най-прекрасно Творение във Вселената и Той решил да отпразнува случилото се като устроил празнична вечеря. Бог поканил всички Ангели и всички дяволи. Когато дошли Той като добър домакин ги поздравил и казал: “Докато вие сте тук ще прекарате хубаво времето си, ще получите добра храна, най-добрата напитка – божествен нектар, но има едно условие, което трябва да изпълните и то е следното: По време на празнуването на Моето Творение вие не трябва да сгъвате лактите си”.

Дяволите тогава закрещели, че не им трябва даже и малка част от такава вечеря: - “Как ще се наслаждаваме на всичко това без да сгъваме лакти?” И казвайки всичко това те си отишли.

След това започнала вечерята. Ангелите се наслаждавали и Бог бил много щастлив! Те се хранели един друг, без да сгъват лакти, делели всичко, грижели се един за друг. И това е всичко, което ние заедно трябва да правим в бъдеще”

Пингала Нади и книгата „The Advent” юни 28, 2008

Това е откъс от Книгата на Gregoire de Kalbermatten- The Advent. Надявам се ще я видите и в БГ книжарниците скоро.

Грегоар е един от първите европейци срещнал Сахаджа йога. Прекарал е доста време със Шри Матаджи. Идвал е няколко пъти в България.

Винаги ми е приятно да го срещна на международни семинари. Като дипломат от кариерата той винаги успява да ми даде полезни съвети.

Ето и част от книгата в Google books: http://books.google.com/books?id=ihBL7GLCuEEC&printsec=frontcover&dq=The+Advent&sig=ACfU3U0YRYro-nRqm36zM3D8kBsZspGJHw#PPP1,M1

Дясната страна на СНС /Симпатикова Нервна Система/ използва енергията на Пингала Нади – слънчевия канал, намиращ се в дясно от Сушумна. Тя подхранва нашето активно съзнание и завършва с балона на егото в лявото мозъчно полукълбо. Когато вниманието ни отиде в дясно, ние се потапяме в умствена дейност – планиране, организация и всички области на психичната дейност, ориентирана към бъдещето, което представлява надсъзнателното.         В случаите, когато използването на енергия от Пингала Нади е прекомерна – получава се нещо като “претоварване на мрежата” или по-точно – симптоми на умствена възбуда и изтощение, което спохожда интелектуалците, бюрократите, технократите и всички тези, които са очаровани от Кратос (Властта) – егото се изпълва и раздува. След смъртта темпераменти, имащи корени в Пингала Нади катапултират в направление в областта на колективното надсъзнателно. В най-добрите случаи те се оказват в това, което се описва като небесни райони (това са седем нива, както ни казва Шри Матаджи). Но това е задънена улица. За да получат своята себереализация, те трябва да приемат ново човешко раждане. Най-лошите случаи на раджастичен темперамент са били Чингис хан, Тамерлан, Хитлер. Те са се опитвали да господстват над своите ближни посредством сили, които те са овладели. В надсъзнателното след смъртта попадат и аскети, сексуално подтиснати свещеници или хатха йоги, които галванизират своята свръх изобилна десностранна енергия, за да осигурят за себе си разновидност на психическо господство над другите.          Разбира се, всеки има его и то ни създава многобройни проблеми. Индивиди, които се намират под господство на егото, имат силна тенденция да водят преговори (да спорят), да строят въздушни кули и да обръщат своята агресивност към другите.          Енергията тече и се колебае между двата полюса – от време на време остава в покой в точка, близо до равновесието в Сушумна. Устойчивостта и зрелостта на личността са обратно пропорционални на амплитудата на тези колебания. Колкото повече те са балансирани, толкова повече личността става интегрирана. Тези движения на енергията между двата противоположни канала оказват решаващо влияние на нашето поведение и на нашата еволюция. Тъй като много често те ни разтърсват, ние ставаме жертви на гуните. Ето защо един лютнист казал на Сидхарта Гаутама, че за да намери нужната височина на тона (на лютнята) може само тогава, когато струните на инструмента са обтегнати нито много силно, нито много слабо. Този съвет помогнал на Буда в неговото просветление. Когато моите струни са леко изпънати от прекомерна активност на лявата СНС, аз компенсирам това и ги обтягам, активирайки дясната СНС. Този процес управлява живота не само в нашия ежедневен живот, но и в цикъла на последващо раждане. Това е дало основание на Юнг да заключи, че психичният живот се управлява от “регулярната функция на противоположностите”, която Хераклит нарича енантиодромия.          Всичко това ни отпраща обратно към гуните на Вирата, към Ин и Ян на Лао Изъ, към миграцията на електроните в космическата вана на електролита и към диалектиката.          Архетипната игра между надите на Вирата, които пронизват материята на Вселената и нашите концептуални модели са такива, каквито ги направи нашата нервна система.          Как действа тази авторегулираща функция в човешкото тяло? Когато едната от страните на СНС се използва прекомерно, тогава другата се уврежда. Ще приведа един екстремален пример. На физическо ниво човек с раджастичен темперамент, (т.е., намиращ се под влияние на Раджо Гуна), доминиращ  с прекомерно активна Пингала нади,  е изложен на опасност да стане жертва на сърдечен пристъп, въпреки че сърцето се контролира от Ида нади. В същото време този, който твърде силно е под влияние на Тамо гуна (или на Ида нади)  е угнетен,  самоунищожаващ се (тамасичен), ще има умствено разстройство, защото вниманието се контролира от Пингала нади.          Но дълго преди човек да изпадне в такова състояние, организмът на здравия индивид изпраща сигнали за опасност, реагира на движението на енергията в двата нади и по този начин предвижда излизането им от равновесие. Тези сигнали се проявяват със следните симптоми: •   за десностранния човек, с прекомерно активен Пингала нади, това е непрекъсващата умствена дейност, вузбуда, раздразнителност, безсъние, прилошаване; •   за левостранния човек с прекомерно активен Ида нади, това е апатия, скука, безпокойство, депресия.            За жалост, ние не знаем как да разшифроваме тези сигнали, не знаем също как да реагираме на тях, за да приведем нашата система отново в равновесие. Става така, че с годините нашата система губи способността да поддържа единението, което води до психически и физически проблеми.

Религиозното съзнание на хората не престава да се усъвършенства юни 24, 2008

Религиозното съзнание на хората не престава да се усъвършенства Л. Н. Толстой   За да живее добре  на човек му е нужно да знае какво трябва и какво не трябва да прави. За да знае това му е необходима вяра. Вярата  е знание за това какво  представлява човека и за какво живее на този свят. И такава вяра е имало и има у всеки разумен човек. Какъв е този свят безкрай във всички посоки, без начало и без край, за който човек нищо не знае, и какво представлява неговият живот в този безкраен свят, и как човек да го изживее своя живот? Само вярата отговаря на тези въпроси. Може да има много вярвания: вяра , доверие в това , което говорят хората, това е вяра в човека  или в хората и такива вярвания са много  различни  и Вяра в зависимостта ни от Този, който е пратил човека на Земята. Това е Вяра в Бога и тази Вяра е една за всички хора на света. Истинската религия е в това да се знае този Закон,  който е по- висш от всички човешки закони и е един за всички хора на света.  Ако човек вярва в Бог, той нямя да се интересува от това какво ще стане в резултат на  неговото служене на Бог, защото той знае , че Бог е Любов, а от любовта нищо друго освен добро не може да излезе. Истинският закон на Живота е толкова прост, ясен и понятен, че хората не трябва да оправдават своя лош живот с това, че те не познават Закона. Ако хората живеят не по истинския закон на живота, то им остава само едно - да се откажат от разума. Те това и правят. Казват, че изпълнението на Божия Закон е трудно. Това не е вярно. Законът на живота не иска нищо от нас, освен любов към ближния.  А да обичаш не е трудно, а радостно. Когато човек познае Истинската вяра, с него се случва същото, което се случва с човек запалващ лампа в тъмна стая. Всичко става ясно, а на душата – весело. “Обичайте се един друг така както Аз ви обикнах и по това всички ще познаят, че сте мои ученици, ако имате любов един към друг”- каза Христос. В истинската Вяра не е важно да разсъждаваме правилно за Бог, за Духа, за това какво е било и какво ще бъде,  а е важно едно: твъро да знаеш в този живот какво трябва да правиш и какво не трябва да правиш.  Ако човек живее лошо, то е само от това, че такъв човек няма вяра. Това се случва и с цели народи. Ако народът живее лошо, то е само от това, че е загубил вярата си. За да се измъкнат хората на нашето време от тази мръсотия на греха, разврата и бедствения си живот е нужно само едно: Нужна е такава вяра, в която хората да не живеят както досега отделно всеки за себе си, а да живеят обединени,  да признават един Закон и една цел. Само тогава хората биха могли , повтаряйки думите: “Да дойде Царството на Земята както е на Небето,” да се надяват  на това, че Царството Божие  наистина ще дойде на земята.  Божието Царство ще дойде на земята само тогава, когато църковната вяра с чудесата, тайнствата и ритуалите се замени с разумната вяра. Това време приближава. Тази вяра е в зародиш,  но зародишът не може да не порасне. Трябва да чакаме и да работим  за  това ,  да дойде това време по- скоро.  Колкото по - силна е вярата на човека, толкова по- сигурен е неговият живот.  Животът на човек без Вяра е живот като на животно. “ Да прийде Царство Твое”- това желаят всички хора.  Христос приближи това Царство към нас,  но хората на мястото на Царството Божие  устроиха царство на духовенството. ….Да се признават установките на вяра призната за един народ, но не съставляващи световна религия, за задължителни правила в служенето на Бог е религиозна заблуда. Следването на такава постановка е лъжовно служене на Бог,  което унищожава възможността за истинско служене. Истинската вяра не се нуждае от църкви.  Църковната вяра е робство! Законът на живота е в това да обичаш Бога и ближния си,  и е прост и ясен. Всеки човек, когато  стане разумен го съзнава в своето сърце. И затова, ако нямаше лъжливи учения, всички хора  биха се придържали към този Закон и на земята  би било Царството Небесно. Лошо е, че хората не познават Бога, но по- лошо  от всичко е, когато хората признават Бог в това , което не е Бог. Във всички времена и навсякъде е имало лъжливи учители. И хората са им вярвали и са се отклонявали от изпълнението на Истинския закон на Бог и животът им е ставал труден и нещастен. И затова не трябва да вярваме на никакви учения, ако те не ни водят до Любовта към  Бог и към ближния. Истинската вяра е една - Любов към всичко живо! Не трябва да се мисли, че вярата е истинска затова, че тя е стара…Да мислим, че в наше време трябва да вярваме в същото, което са вярвали нашите деди и предци – това е все едно да мислим, че когато пораснем можем да носим детските си дрешки.  Религиозното съзнание на хората не престава да се усъвършенства.  Трябва да се ползваме от ученията за Закона на живота от древните мъдреци и святи хора,  но ние и сами трябва да проверяваме това на, което ни учат. Но, ако хората , за да не сбъркат в закона на Бог не се  решават да отстъпят от признатата им вяра, то с тях ще се случи същото, което  се е случило с човека, който за да не се заблуди вързал себе си за стълб.  И много учудващо е това, че болшинството хора твърдо вярват в най-старите учения за вярата, такива каквито не подхождат на нашето време, а отхвърлят и считат ненужни и вредни всички нови учения.  Такива хора забравят, че  ако Бог е откривал Истината на древните хора, то  Той по същия начин може да Я е открил,  и на не отдавна живущите, и на сега живеещите хора. Самият Закон на Живота не може да се измени, но хората могат все по- ясно и по- ясно да Го разбират и да се научат на това как да Го изпълняват в живота си. Както преминава животът на човека от възраст към възраст, точно така се променя и животът на човечеството. И както в живота на отделния човек има такова време, когато детето става юноша  и не може вече по предишному, и юношата  става мъж, и зрелият мъж – старец, така и цялото човечество преживява различни възрасти.  Всичко показва това, че сега ние преживяваме период на преход от една възрат на човечеството към друга. Детският и юношеският период сме преживели.  Трябва да живеем така както е свойствено на зрялата възраст. Хората смятащи, че главното в живота са знанията, са подобни на тези пеперуди,  които летейки към свещтта самите те загиват и затъмняват светлината. Случва се хората да мислят, че вярват в закона на Бога, а те всъщност вярват само в това, в което вярват всички. Тези всички вярват не в закона на Бога, а наричат закон на Бога това, което им подхожда на техния , че човек може да върже на възел железен прът, и не е в това , че той може да притежава пари /билиони, трилиони/, и не е в това , че със своите войници може да завоюва цели народи, а силата  много пъти по- голяма от всички тези сили е в това, че човек може от цялата си душа да прости  на обидчика, че може да се въздържи от желания, ако знае, че това желание е грешно, може във всеки един момент да се спомни,  че в него живее Духът Божи. Целият истински човешки живот не е нищо друго освен  постепенен преход от нисша, животинска природа към все  по - голямо  и  по - голямо съзнание за духовен живот. Ние правим усилие да се събудим и наистина се събуждаме,  когато сънят ни стане ужасен и нямаме вече сили да го понесем.  Това трябва да направим и в живота , когато той стане непоносим. В такива минути трябва със съзнателно усилие да се събудим за нов по-висш живот. Струва ни се, че истинното, истинската работа е само над нещо видимо: да построим дом, да орем в полето, да храним добитъка, а работата над своята душа, над нещо невидимо е маловажна, такава която може да се прави, но може и да не се прави. А междувпрочем всяка друга работа освен работата над своята душа, над това всеки ден да се прави нещо духовно и обично е просто празна работа. Този, който смята своя живот за не добър и иска  да започне  по – добре да живее, не трябва да мисли, че ще може да започне нов живот само тогава, когато промени условията на своя живот. Да се поправи животът трябва и може не с външна промяна, а  вътре в себе си, в своята душа. А това може да се прави винаги  и навсякъде.  И работа за това