Започнах да наричам моето куче “БОГ” септември 8, 2009

Поема от Тукарам

„Не мога да лъжа повече, затова аз започнах да наричам моето куче “БОГ”

Отначало то изглеждаше малко объркано,

След това започна да се усмихва, а след това дори започна да танцува.

Аз продължих така и сега то дори не хапе.

Чудя се дали това може да проработи при хората.“

Никола Тесла-Параллельные миры юни 8, 2009

Наблюдателя не е в мозъка май 8, 2009

“Ние знаем как взаимодейства наблюдателят
от гледна точка на квантовата физика…

но не знаем Кой или Какво
представлява този Наблюдател.

Това не означава, че не сме търсили отговор.
Търсили сме го.

Проучили сме какво става в главите ни.
изследвали сме най-внимателно цялото тяло…

с цел да открием нещо, наречено „Наблюдател“.

И установихме, че „няма никой вкъщи“.
Няма никой в нашия мозък.

Няма никой в ключовите дялове на мозъка.

Няма никой в подкорието, нито в
лимбичните дялове на мозъка.

Не намерихме никой, който
да бъде наречен „Наблюдател“.

И въпреки това, ние всички се изживяваме
като нещо, което наричаме „наблюдател“…

ние наблюдаваме света около нас.

Тогава кой е наблюдателят…

и кое е толкова сложно за разбиране…
в този странен, невероятен свят…

съставен от квантови частици,
които си взаимодействат?

Те ли са Наблюдателят?

В моя научен модел наблюдател е Духът…
който е облечен в четирислойния костюм
на биологичното тяло.

Това е като духа в машината.

Съзнанието е това, което кара колата…
и то наблюдава околния пейзаж.

Четирите слоя на биологичния ни костюм
имат всевъзможни сетивни системи…
с които улавят проявленията
на околния свят.”

от филма „What The Bleep Do We Know“

ВАРЛААМИТСТВО април 17, 2009

БГ се оказа като ботаническа градина за религите.

http://www.crossworldbg.com/?bulgaria=history&display=text&part_id=2&chapter_id=19&text_id=106

Познание Бога, по мнению Варлаама, не нуждается в чувственных органах, а является актом особого просвещения… Несколько соборов в Константинополе с 1341 г. по 1368 г. предали анафеме учение Варлаама и заявили, что 3)Анафема тем, кто принимает, что всякая физическая возможность и энергия Божества есть создание. 4)Анафема тем, которые говорят, что если допустить различие в существе и энергии Божества, то значит мыслить Бога существом сложным. 5)Анафема тем, кто думает, что одному только существу Божию свойственно имя Бога, а не энергии. 6)Анафема тем, кто принимает, что существо Божие может быть приобщаемо (т.е. людям), и кто не хочет допустить, что приобщение свойственно благодати и энергии. http://frgf.utmn.ru/last/No13/text09.htm

Утешителя e в женски род април 16, 2009

„И ТЯ – Духът - Утешителят, която ТОЙ ще ви изпрати – моя ОТЕЦ -  в мое име-ТЯ ще ви научи на всичко. ТЯ ще ви напомни за това, което аз ви казах“

~Йоан 14:26; най-древното и рядко  Древносирийско копие на Синатик Палимпсест от 4-5 век, намерено в Ковенант на Св,Катерина в Синиа от г-н Анес Люис и преведено от сирийския професор Р.Л.Бенсли от Университета в Кембридж през 1892. ~

Исихастката философия април 15, 2009

Исихастите искат да достигнат до Твореца на самото време и вечността. Според тях човекът и светът около него се нуждаят от обновление, което да приравни земното с небесното. Но не небесното да се профанизира, а земното да придобие качеството на небесното. Те се стремят чрез безмълвието си да познаят земното битие в ситуация на небесното, защото земното и човешката телесност са една метафора на небесното.
Исихаското любомъдрие e целеустремено към надмогване на времевите случайности на греховната дегадрация. Обновеният дух се ражда изново и иска да опознае битието чрез Словото /Логоса/ и затова и най-важните потребности на човешкото земно битие следва да са свързани с небесното.

Истинното битие може да бъде забравено и отстранено от живота само при подмяна на ценностите с псевдоценности. Затова исихасткото разбиране за битието се свързва с Истината. Чрез исихията /безмълвието/ исихастът приема другия като себе си, като това се изработва още в степента на послушанието. Ученикът и учителят са едновременно един чрез друг и един с друг.

Исихастите разглеждат тъмнината като несътворена светлина и техният стремеж е да победят смъртта, преминавайки пред три етапа:
а/ безмълвие /исихия/;
б/ постигане на практически добродетели /праксис/;
в/ придобиване на способност за екстатично съзерцание /възхищение/.

Според исихастката философия Божествената природа е обща за Отец, Сина и Светия Дух, защото Светата Троица е самото Върховно Благо. Степента на приобщаване зависи от степента на съвършенство и чистота. Приобщаването на единичното към Едно /Върховното благо/ или Светата Троица води до постигане на истинното битие, а тези , които възкресяват от мъртвите стават „Синове на светлината“, т.е Синове Божии.
Исихастите остават своите послания и чрез своите пещерни обители, създавайки ги чрез собствените си ръце, като ги превръщат в храмове, надявайки се да преобразят падналия и превърнат в метафора на истинното битие свят.

Съзерцанието пък е необходима предпоставка за истинното творчество, както и за принизяването на самия себе си, за да се възвиси духа. Защото ако човек се възвеличи и абсолютизира себе си, в действителност той се принизява. Около килиите на двама исихасти от местността Марата – Куршунския водопад, край Ловеч, са правени допълнителни навеси в скалите, както и са издълбавани и разширявани пещерите с цел приютяване на посетители от местното население, за да общуват с отшелниците.

Особено важна роля в българския исихазъм са играли много манастири, между които манастирът „Св. Иван Рилски“ на Трапезица и търновската „Велика лавра“, като в тях се е осъществявала и книжовна дейност, обособила се по-късно в Търновска книжовна школа , изиграла изключително важна роля за обединяване на славянските народи и усъвършенстването на тяхната култура. Исихастките текстове и тези на Търновската книжовна школа е трябвало да водят до съответното разбиране за съвършенството на духовния живот и връзката му с възможността за усъвършенстване на перспективите на човека.

Още преди да стане патриарх на българския народ Евтимий вижда в исихазма надеждна основа за утвърждаването на нови нравствени и естетически ценности и възможност за достигане до Истината. Философската култура на Евтимий се свързва с утвърждаването на добродетелта, както и въплащаването на цяла система от идеи за нравствено усъвършенстване и с критиката на социалните илюзии.

Евтимиевата философско-книжовна школа представлява всъщност университет в истинския смисъл на думата, който по нищо не отстъпва на европейските. В този университет, започнал с около 50 човека, цялото учебно, просветно и научно дело се движи по сакралните норми на старобългарския език. Школата – университет на Патриарх Евтимий се отличава с изключително широк диапазон на научна, художествена и образователна изява.

Неговата идея е да издигне българската култура на нова висота и за тази цел устремява духовните си търсения в безкрайните предели, търсейки непосредствено общение с Бога, от които зависят трайните общочовешки ценности. Книжовното му дело е във висша степен богопознание, а той е не само богато надарен духовник – вътрешно спокоен, съзерцаващ и вечно търсещ, несломим дух, изградил своите духовни качества на предан исихаст, а и държавник, историк, философ, литератор, езиковед и др.

Ето и някои негови мисли:

Което не е в Съществуващото, то всякак е в небитието.
Благото е самата свещена Троица: Бог, Отец, Бог Син, Бог Свети Дух.
Бъди син на светлината на деня, за да получиш бъдещото си наследство.
Не граби земните неща, защото над тях е опъната мрежа и ще се заплетеш като птица.
Само обратното на Прекрасното има край
Душата познава себе си, а разумът става Любов, защото познаваемото по естество е прекрасно.
Душата пази в себе си небесното блаженство.

Ако душата се освободи/от плена/ и започне да се възвръща в себе си и наистина- да опознава себе си и каква е по природа, тя сякаш в огледално изображение поради своята красота гледа към първообраза /т.е Бога/, от Когото е част.Тъй като човешката ни природа е бедна на Прекрасното, тя винаги се намира в състояние на търсене.

Бъди с неустрашима душа във всяка печал, която те сполетява.
Обичай страданието, бедността, съкрушението, четенето с разбиране, мисълта за смъртта и Божествения страх накратко – майка на всички добродетели е смирението.
Раждането на злото не е нищо друго, освен отсъствие на съществуващото, а наистина Съществуващото е природата на доброто.

логическото мислене април 13, 2009

“Чисто логическото мислене не може да ни донесе никакво познание за емпиричния свят; всяко познание на действителността започва от опита и завършва с него. Твърденията, изведени по чисто логичен път са напълно лишени от реалност.”

~Алберт Айнщайн~

Еволюцията януари 6, 2009

„Еволюцията е преминала през първата фаза – водород + кислород = Н2О (вода) + въглерод = въглехидрати. И ако към това се добави азот, се образуват аминокиселини, които превръщат въглехидратите в жива субстанция. ДНК има базова структура от азот, захар и фосфати и когато тяхната последователност се промени, това води до промени в характера, които се отразяват на клетъчно ниво.

Да се заключи, че гените са наследствени е много опасно, защото това означава, че всеки безнаказано може да води начин на живот, в който Бог няма място, живот, изпълнен с жестокост и престъпления. Това е един вид бягство, удобно за хората, които са начело на различните религии и проповядват греховен начин на живот, който не следва писанията.

Това невярно научно заключение може да зачеркне всички религиозни или светски закони. Учените славословят великата победа на науката и над религиите, и нравствената непорочност, но де факто ситуацията е друга. Всъщност базата данни (на ДНК-б.пр.) е изградена от фосфат, азот и въглехидрати. Когато водата в клетката се изпари поради дейност на дясната страна, фосфатът става летлив и човек става агресивен.

Когато човек е твърде мекушав, въглехидратите го правят летаргичен и покорен. Свръхдесностранната личност става садист, а свърхлевостранната мазохист. Азотът дава равновесие и когато вътрешната енергия на еволюцията изпраща азот към клетката, тя придобива нова еволюирала форма (обяснено по-нататък).”

Мета Модерна Ера-Шри Матаджи

Сътворението на Вселената декември 31, 2008

Сътворението на Вселената

„Тя/Шри Матаджи/ тогава каза, че в Библията, книгата Битие е написано, че в началото бе тъмнина и Духът е кръжал наоколо. Този дух може да наречем Садашива или Създателя, и той е всепроникващ. Силата/вибрациите/ на спящия Шива кръжаха около него по посока на часовниковата стрелка.

Енергията на желанието/Ича Шакти/, която бе разположена в Садашива бе доста изморена от това кръжене/Парикрама/ и изрази желанието на бъде независима от Садашива.

Садашива се съгласил с Нейната молба при условие, че Тя трябва да остане в нейната орбита/Парикрама/ и да не се връща при Шива докато Той не пожелае. Енергията на желанието/Ича Шакти/ се съгласила и Той я поставил в нейна собственна орбита, която също е по часовниковата стрелка.

След  милиони години Ича Шакти се изморила от нейната самота и пожелала да се съедини отново с Садашива, пренебрегвайки Неговото условие, че Тя може да се завърне само когато Той пожелае, а не по Нейна воля.

Когато Тя се приближила до Садашива, Той и попречил и Я изпратил отново в орбита, която е във формата на гривна. Тогава тази гривна се разпаднала на три части и оформила ОМ

Това е първия звук/наад/ и първата музикална нота.

Точката на върха на третата част е Садашива. Трите части са трите енергии. Махакали, Махасарасвати и Махалакшми.

Откъс от „Моите спомени“  (от Бабамама), стр.187

Сахадж и Сикхизъм декември 26, 2008

Гуру Нанак

Крайната цел на Сикхизма е да достигне състоянието на ума – Сахадж.

Това е състояние на пълен баланс, който е естествен и спонтанен. Състояние, в което Божието желание и нашите дела с пълна хармония.

Уникалната особеност на Сикхизма е поклон и преклонение пред свещенната книга Гуру Грантх Сахиб, като Жив Учител. Книгата е композирана в стихове и съдържа словата на шест учители , а също и на реализирани души като Кабир, Намадева, Равидас и др.

За Сахадж Нанак казва: `SAHAJE KO SAB KO LOCHDA,JETA SAGAL SANSAR’ Целия свят жадува да достигне състоянието на Сахадж.

По нататък той описва: ‘VIN SAHAJE SAB ANDH HAI, MAYA MOH GUBAR’ Без Сахадж ние сме погълнати от заслепяващия воал на Мая/Илюзията/.

Според Нанак хората са три вида. Тамо гуни-тези които жадуват материално богатство и светски удоволствия. Раджо гуни -  тези, които са по разсъдливи и се безпокоят за правилния начин за достигане на целите. И Сато гуни-тези, които се опитват да следват пътя на Дхарма в своя живот.

Отвъд тези три гуни и отвъд състоянието на Мая е състоянието Сахадж. В това състояние ние сме отвъд трите гуни или ставаме Гунатиит.

Сикхизма очертава три пътя за достигане на това състояние:   „Сева” – безкористна служба към човечеството „Чрез Бхакти” – отдаденост чрез киртани „Симран” – медитация върху името и повтаряне на гуру мантрата „ВАХЕ ГУРУ”. Тази мантра е образуване от следните срички: ВА за Васудева, ХА за Хари, ГА за Гобинд и РА за Рам.

Така произнасяйки  „ВАХЕГУРУ”, Кундалини Шакти се събужда. Тя достига Сахастрадхар при реализираните души но това не се случва при не-реализираните.

Нанак обрисува човек достигнал състоянието Сахадж така:

SAHAJE GRIH MEIN SAHAJ UDASI, SAHJE DUBIDHA MAN KI NASI. JA KE SAHAJ MAN BHAYA ANAND, TA KAO BHETIYA PARMANAND.. SAHJE AMRIT PEO NAAM, SAHJE KENO JEE KO DAAN. SAHAJ KATHA MEIN ATAM RASIYA, TA KE SANG ABINASI BASIYA. SAHJE ASAN ASTHIR BHAIYA, SAHJE ANHAT SABAD VAJAIYA. SAHJE RUN JHUN KAR SUHAIYA, JAKE GHAR PARBRAHAM SAMAIYA. SAHJE JA KO PARIYO KARMA, SAHJE GUR BHETIYO SUCH DHARMA JA KE SAHAJ BHAIYA SO JANE , NANAK DAS TA KE QURBANE.

„Така личност извършва всички свои действия по Сахадж/спонтанен/ начин. Те се смеят и живеят в Сахадж, хранят се и пият в Сахадж, в Сахадж те дават милостиня извършват добри дела, в Сахадж медитират, в Сахадж те си спомнят за НЕГО, в Сахадж те пият нектара на любовта, в Сахадж тяхната изтинска религия е пробудена, в Сахадж, те стават в състояние без мисли, в Сахадж те стават едно с Божественото.”

Нанак казва: Така възвишено е състоянието на Сахадж, че той би желал да жертва своя живот за такава личност.

Гуру Гобинд Сингх, десетия гуру на Сикхите изглежда е бил отдаден на Бхагавати, както е видно от неговите писания. Завършвайки написването на Свещения „Грантх Сахиб” той пише:

`KRIPA KARI HUM PAR JAG MATA, GRANTH KARA PURAN SUBH RATA‘ Божествената Майка на тази вселена ме обля със своите благословии и поради това за можах да завърша този Грантх.

В своята автобиография той пише: „HEM KUNT PARBAT HAI JAHAN, SAPT SRING SOBHAT HAI TAHAN VAHA HUM ANIK TAPASYA SADHI, MAHAKAL KALKA AARADHI„ В моя предишен живот аз извурших своето покаяние на планината Хемкунд и боготворях Върховния и Ади Шакти-Първичната майка-КАЛКА . Аарадхи означава боготворене на божество от женски род.

Той композира молитвата на сикхите-АРДАС. ‘ EK ONKAR SATGURU PRASAD, SHREE BHAGAUTI JI SAHAI’ Помни Създателя, който може да бъде осъзнат чрез благосклонноста на Сат Гуру/истински учител/ и след това търси помоща и благословиите на Бхагавати.

На втория ред той пише: „VAR SHRI BHAGAUTI JI KI PATSHAI DASVI„ Стиха на Шри Бхагавати и десете истински учители.

На третия ред продължава: „PRITHAM BHAGAUTI SIMAR KE GURU NANAK LAI DHIAYE„ Преди всичко помнете Бхагавати и след това Нанак, а останалите гуру след това.