Сахаджа Йога

„Вие не можете да знаете предназначението на своя живот, докато не се свържете със силата, която ви е създала.” Шри Матаджи Нирмала Деви.

Змията в различните култури март 6, 2010

Змийски култове е имало още от Египет, после при гностиците, един клон от тях, дори, са се наричали офити – от офис-гр. – змия. Върховното божество на бесите – Сабазий, също е изобразявано със седем змии около него. А знаем, че Сабазий и Дионис са едно и също божество – той владее мъртвата и живата материя.

Хтоничността на Сабазий не противоречи на соларността му, защото двете начала образуват космоса, който е и всеобщност. В елинската епоха змиите имат криле, с което се подчертава космологичния аспект на този свещен символ. Китайските дракони са, всъщност, змии, окичени с криле.

В Мезоамерика ацтекски мит описва сътворението на човека от Змийски бог, покрит с пера – Кетцалкоатъл, комуто помагала жена – змия, Кихуакоатъл. В древната столица на ацтеките Теночтитлан (днешния Мексико сити) свещеният район около черквата бил декориран с глави на змии с пера, а в средата входът към храма на Кетцалкоатъл бил пазен от страховитите зъби на гигантска змия.

Тази древна змийска украса доминира в множество свети места като Теотихуакан в Мексико. Древните маи също се прекланяли пред пернатия Змийски бог, но името му било Куклкан. Из цяла Мезоамерика ацтеки, маи и толтеки са украсявали свещените си места със змийски мотиви, които и до днес могат ясно да бъдат видени. В източната част на Мезоамерика, в Хаити, има легенди за змии, които водят началото си от сътворението.

Местното население – вуду, вярва в бог, наречен Дамбала Уедо, чието изображение е змия. На Дамбала Уедо се гледа като на Велика Змия, Създателя на Вселената, Небето и Земята. Според един любопитен вуду-обичай за Потопа Змеят накарал водите да залеят Земята, появила се дъга и Змеят я взел и я нарекъл на името на жена си – Айида Уедо. В Северна Америка змиите също били главна отличителна черта на родените там индианци. Символът на змия доминира в изкуството на индианското племе хохокам в места като известния Снейктаун (Змийски град) в щата Аризона в югозападната част на САЩ, датиращ от 400 г.пр.Хр. до 1200 г.сл.Хр. Междувременно на югоизток неизвестна култура оставила огромен и загадъчен хълм с формата на змия в Охайо.

На противоположния край на света в Далечния изток отново откриваме богове, свързани със змиите. В Тибет, например, змиите украсяват свещените тръби на монасите. В Непал в едно място, наречено Буданилкантха, се намира мистериозна статуя, известна като “Спящия Вишну”, в легло от змии във воден резервоар.

Не би трябвало да пропускаме Ирак, люлката на цивилизацията. Точно на север от Мосул, близо до град Шейх Ади, е Светинята на Йезидис, където символът змия е гордо възвеличен върху главната порта. Тази област е важно място за поклонение за хиляди от номадските йезиди. В очите на западняците те изглеждат като хора, прекланящи се пред сатаната, но това племе гледа на змията като на най-мощната сила в света, разпространител на доброто, както и на греха.

В Австралия аборигените грижливо са запазили легенди за змията в техните т.нар. “Мечтания” – митове за сътворението на Земята. В централния район на Австралия могат да се открият древни рисунки на Змия – Дъга, която е създала реки, планини и хора, по време на легендарното си пътуване надолу от северното крайбрежие.
Множеството примери, цитирани по-горе, едва ли са примери за преклонение пред сатаната.

Ако змията е сатанинска, тогава навярно теолозите би трябвало да обяснят защо змията е символ на медицината и лечението и до днес. Древните статуи често изобразяват бога Ескулап носещ жезъл, около който се вие свещена змия. Но свързването на змията с лекуването е много старо поверие и си струва да отбележим, че и до днес символът на професията на лечителя е змия, обвита около жезъл, макар че е свързана със свръхестественото изцеряване, а не с разумната медицина.

Следите водят до гръцкия бог Хермес, който се идентифицира с египетския бог Тот. Кадуцеят е емблема на античния Хермес, който, според Херодот, е бил божество на тракийските царе. В египетската митология тракийският Хермес е известен като Тот, Теут (Техути). Нещо повече, преди да се установи в Египет, според Апулей, Хермес-Теут пребивава на Балканите.

Мястото, където той пребивава, е известно като „Пелазгийски Аргос“. Кадуцеят най-често се изобразява като пръчка, около която са увити две змии в противоположни посоки. На върха на пръчката обикновено има малко сферично разширение (топка). На същото място понякога има кръст или разперени криле. Понякога пръчката се изоставя и тогава остават само двете змии. Така е изобразен върху трако-пелазгийските монети.

И все пак онзи бог е научил всичко от баща си – Енки, бога, който направлявал генетичното създаване на човечеството.
Възможно ли е всички тези легенди да са възникнали независимо или имат общ източник сред боговете Енкиите в Африка? В древен Египет, например, няма съмнение, че от многото изобразявани животни в изкуството им змията била най-свещена и вещаела благоденствие. Обикновено се изобразяват две змии, носещи царските корони съответно на Горен и Долен Египет.

Фараоните също често са показвани със змии на челото. А най-голямата светиня – крилатия диск на Нибиру, обикновено бил изобразяван обрамчен от две змии. Във вражеската страна Куш, Южен Египет, змията била не по-малко боготворена. Кушитските и мероитските царе и царици били изобразявани, носещи корони с царската емблема на кобра. Символът на крилатия змей е типична характеристика на местното грънчарство.

Змията е емблема на мъдростта на материята. Тя отразява безкрайното движение и развитието, обновлението и прераждането в ново качество. Насочена нагоре, главата на змията означава възходящите енергии, стремежа към познание. А змия, която гледа надолу, символизира както плътското, така и духовното изкушение (защото има и духовно такова, а то е по-страшно от изкушението на плътта…).

Ако човек се абстрахира от атавистичната си погнуса към това земноводно, ако подходи с дори съвсем мъничка доза обич към него, ще се убеди сам, че змиите, взето чисто биологично, са едни наистина разумни животни – наблюдавала съм поведението им и съм държала змии в ръцете си – те не хапят, ако не са предизвикани, също като всеки един друг представител на животинското царство.
Ако обърнем поглед към ДНК-спиралата, там също ще открием двете змии, преплетени една в друга.

Змията винаги е била символ с двойно значение – както хтоничен, така и соларен – както земен, така и духовен. Не случайно Уроборосът е изобразяван с две различно оцветени половини по дължина – едната черна, другата бяла / аналог с Ин – Ян/. Затова и змията като архаичен образ, защото всяка една символика е израз на първично-образното функциониране на несъзнаваното, е символ на онази несъзнавана, първична цялост на човешкия ум, онова познание, което неразделно носим вътре в себе си и което, когато е неосъзнато и изплува от дълбините на целостта понякога по-малко, понякога повече в критични моменти наричаме интуиция, а когато е осъзнато – мъдрост.

И друго – змията не се асоциира нито само с женското, нито само с мъжкото начало. Тя няма връзка с половите начала, а има такава с душевните – с анимата. А, както знаем, Анима е онази жена вътре в мъжа.

Човешката душа няма пол, тя е психичната цялост на човека, доминиращата част от която е именно несъзнаваното. С други думи – змията като символ на несъзнаваното в човека, всъщност, символизира по-голямата част от човешката Душа.

 

One Response to “Змията в различните култури”

  1. Красимир Says:

    Само ще уточня, според класификация в зоологията, змията е влечуго, не земноводно.


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s