Сахаджа Йога

„Вие не можете да знаете предназначението на своя живот, докато не се свържете със силата, която ви е създала.” Шри Матаджи Нирмала Деви.

Кой е пътят? май 12, 2012

Един любопитен монах запитал учителя си:
– Кой е пътят?
– Той е пред очите ви – отговорил учителят.
– А защо не го виждам?
– Защото мислиш за себе си.
– А вие? Виждате ли го?
– Докато гледаш на нещата от две страни, казвайки ‘аз не виждам’ и ‘ти виждаш’, погледът ти няма да се промени – отвърнал учителят.
– Значи пътят може да се види, когато няма нито ‘аз’, нито ‘ти’?
– Е, когато няма нито ‘аз’, нито ‘ти“ кой е този, който ще иска да го види?
 

ДУХОВНИЯТ ПЪТ – ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО ИЛИ БЛАГОСЛОВИЯ? април 19, 2008

Една изповед.

Бях двадесет и една годишна, когато почина майка ми. Това ме накара да си задам въпроса какъв е смисълът на живота. Многобройни въпроси завладяха ума и душата ми: щом всички един ден умираме, какъв е смисълът да създаваме семейство, да живеем като харчим пари, за да направим живота си по-удобен, да имаме деца? Когато умираме, не отнасяме със себе си нищо… И какво е Бог? Дали Той е старец, с дълга брада, както ми бяха разказвали в детството? И ако Той е любов и прошка, защо толкова много хора страдат? Този свят от Бог ли се управлява?

И така започна моето ТЪРСЕНЕ…

През целия си живот съм била перфекционистка. През юношеските си години започнах да анализирам себе си, своите реакции и поведение. С интроспекция и искреност, по това време бях способна да виждам истинските проблеми вътре в себе си. Преживях едно духовно извисяване, защото имах желанието да се променя, но това беше по-скоро интуитивно, основано на инстинкта. Позволявах на моя “вътрешен глас” да ме води, без да мога да обясня какъв беше този мой вътрешен глас: дали той идваше от Бога, или бях обсебена? Не бях в състояние да обясня как този вътрешен глас се роди в мен, нито да обясня на околните как точно се чувствам, или да ги науча как самите те могат да се вслушват в техните собствени вътрешни гласове. Целият свят беше побран вътре в мен: птици, дървета, слънчевата светлина, радостта, мирът, красотата. Чувствах се като сестра на всичко, което ме заобикаля.

Много пъти приятелите ми ме питаха: “Защо правиш това?” Аз отвръщах „Защото чувствам, че тове е по-добрият начин”. Понякога те ме смятаха за наивна и не ме уважаваха, защото не реагирах по начина, по който те очакваха. Друг път ме смятаха за амбициозна и ме хвалеха, защото постигах онова, което желаех. Аз не бяха нито наивна, нито амбициозна. Аз бях търсач, и това беше процес на промяна и разбиране на самата себе си. Съзнавах, че съществува нещо друго отвъд видимото, отвъд формите и цветовете, нещо, за което не бяха ме учили нито в училище, нито моите родители… Това бе нещо, което докосва душата, не ума. То не можеше да бъде познато от аналитичния ум, а да бъде открито и преживяно единствено от една жадна душа.

Смъртта на майка ми ме постави в ситуация да си задам въпрос за смисъла на живота. Тя се бе омъжила, имаше две деца. На 35 години заболя, на 47 почина… 12 години страдание и безутешност. Каква е печалбата от това да бъдеш роден? По каква причина?

Какъв е смисълът на живота и крайната му цел?

Бог е крайната му цел. А целта на живота е да усъвършенстваме себе си – “духовната еволюция”, както я наричат. Животът е просто околна среда, в която ние се обучаваме и проявяваме.

Отне ми една година да намеря своя път. Посещавах различни движения, от църкви (православни и други, които вярват в Христос) до различни системи йога. Бяха ми казали, че всички сме грешни (което отряза крилете ми и надеждите ми за по-добър живот), че всеки си има съдба (тогава какво е “свободната воля”?), че трябва да се боим от Бога (аз никога не съм се страхувала от Бог; засрамена да, но никога уплашена), че около нас е пълно с енергии, някои от които благоприятни, други неблагоприятни и много още неща, които водеха до спорове, но не и до Промяна.

Никой не говореше за мъдрост и познание. Не се интересувах от придобиването на паранормални сили, от това да влияя на другите, или да завоювам света. Интересувах се от това да живея в съответствие с Божията воля. Не ме интересуваше живот, с който да впечатлявам останалите, а живот, който би ме изпълнил с радост и удовлетворение. Нима исках твърде много?

Започнах да практикувам Сахаджа Йога със същото отношение, което имах и към останалите практики: чисто желание и отворен ум. Това би могло да бъде Моят Път или просто още една опитност.

Защо останах в Сахаджа Йога? Защото в началото имах същите вътрешни преживявания, както в юношеството си. Нещо повече – аз започнах да разбирам своите предишни преживявания.

 

ЗЛОТО НЕ СЪЩЕСТВУВА април 13, 2008

Университетски професор задал следния въпрос на своите студенти:
„Всичко ли което съществува е създадено от Бога?“
Студент смело отвърнал:
„Да създадено е от Бога.“
„Значи Бог е създал всичко?“
„Да сър“ – потвърдил отново студента.

Професора продължил:
„Ако Бог е създал всичко, значи Той е създал и злото, тъй като то така или иначе съществува, така че съгласно принципа, че нашите дела определят нашата същност Бог е зло.“ Студента притихнал след този отговор.
Професорът бил много доволен от себе си и се похвалил пред студентите, как още веднъж доказал, че вярата в Бога е абсолютен мит.

Още един студент вдигнал ръка с молба да зададе въпрос.
„Разбира се“ – самодоволно отвърнал професора.
Студента се изправил и попитал – „Професоре а студа съществува ли?“
„Що за въпрос, разбира се, че съществува! На теб никога ли не е било студено?“
Студентите се засмели на въпроса на младежа.А той продължил:

Всъщност в съотвествие със законите на физиката студ не съществува, това което ние възприемаме за студ е всъщност отсъствие на топлина. Човек или предмет могат да бъдат изучени в съотвествие на това дали притежават или предават енергия. Абсолютната нула е аболютно отсъствие на топлина. Цялата материя става инертна и не може да реагира при тази температура.
Студ не съществува, ние сме създали тази дума за да обозначим това, което чувстваме при отсъствието на топлина.

Студента продължил: – „Професоре а тъмнина съществува ли?“
„Да, съществува.“
Студента отвърнал: – „Отново не сте прав сър. Тъмнината също не съществува. В действителност това е отсъствието на светлина. Можем да изучим светлината, но не и тъмнината. Можем чрез призмата на Нютон да разложим бялата светлина на отделните и цветове и да изучим дължината на вълната на всеки цвят. Вие не можете да измерите тъмнината. Обикновен лъч светлина може да се промъкне в тъмнината и да я просветли. Как може да се измери колко е тъмно дадено пространство? Измерва се количеството светлина нали така? Тъмнината е понятие измислено от хората, за да се опише отсъствието на светлина.

Накрая студента попитал отново професора: „Сър, злото съществува ли?“
Този път професора отговорил доста по-неуверено:
Разбира се, както вече казах виждаме го всеки ден, жестокостта между хората, множеството престъпления и насилие по света. Това са примери за съществуването на злото.“
На което студента отвърнал:

„Злото не съществува сър само по себе си, това е отсъствието на Бога. Прилича на студа и тъмнината – дума създадена от човека, да обозначи отсъствието на Бог. Той не е създал злото. Злото – това не е вяра или любов, които съществуват както толпината и светлината. Злото – това е резултата от отсъствието на божествената любов у човека. Прилича на студа, който се появява тогава когато няма топлина, или тъмнината, настъпваща при отсъствието на светлина.

Професора седнал. Името на младия студент било Алберт Айнщайн.

 

СЛЕПЦИТЕ И СЛОНА март 19, 2008

elephant.jpg

Петима слепци били заведени при един слон . Първия хванал хобота на слона, втория крака, третия опашката, четвъртия ухото , а петия качили на гърба..

Когато ги помолили да опишат какво е слон , първия казал, че слона е едно такова дълго , гъвкаво и подвижно;втория, че е нещо дебело , което не може да се обгърне с ръце и е неподвижно; третия, че е дълго и тънко като връв ;четвъртия казал, че е нещо като ветрило  широко и тънло , правещо вятър; а петия казал че е нещо твърдо , грапаво и удобно за сядане.
 

КАКВО Е ЕВОЛЮЦИЯ? март 16, 2008

bee.jpg

Има голяма разлика между възприятията на хората и животните.

 
Една пчела може да усети аромата на цветето, човека може да усети аромата и красотата.
Просветлената душа може да усети аромата, красотата и енергията/вибрациите/ идващи от това цвете.
Ето това може да наречем ЕВОЛЮЦИЯ.
 

Търси и ще намериш март 11, 2008

seeker_071004084451616_wideweb__300x375.jpg

Всяка част търси своето цяло, подтикната от любов към Вечния извор, от който е изскочила.
Търсенето е същност на човешката природа. Обаче дълбочината и интензитетът на търсенето варират от грубата форма на празно любопитство до финото ниво, което подбужда будха (озареното същество ) да опознае себе Себето.
Лесно се преследва на грубо ниво, както например желанието води пътешественика по разни места или подтиква учения да открива. Това се изявява в увствителността на художника, който търси чрез естетиката, или в научния работник, който търси познанието. Тези, които не осъзнават, че търсят, също правят това опипом в тъмнината. Наркоманът също търси, без да знае какво..
Кога ставаме търсачи? В момента, в който вдъхновението дойде отвътре. Дотогава нашето питане е като на децата, които искат да научат от родителите си, какво са зведите, какво е Слънето, Луната. Вътрешният подтик преобразува питането ни във вътрешно изследване. Кой съм? Защо съм тук? Как съм свързан с другите?
Много различни концепции се предлагат. И започваме да проверяваме. Някои oтхвърляме, някои приемаме, други експериментираме върху себе си, а някои прилагаме в живота си. Обаче отново стигаме до кръстопът или до задънена улица, защото експериментът не дава интегрирано решение. Тогава търсим алтернатива и така продължаваме да търсим докато утолим жаждата си.
Каквото търсите, това и ще намерите. Но това, което откривате, може да доставя удоволствие или да е болезнено. И в двата случая не задоволява процеса на търсене. Открило една играчка, детето търси друга. Търсенето на грубо ниво остава повърхностно и не носи удовлетворение. Само когато изпиете чашата до дъна, усещате вкуса на амброзията. За да намерите истински перли, трябва да се гмурнете дълбоко в непознатите дълбини на синьото море. Но без вдъхновение, как ще предприемете такъв рискован скок?
Вдъхновението идва от един извор, от един източник, дълбоко заровен в най-отдалечено кътче на нашето същество. Когато бъде докоснат, тогава човек става Бог. Потенциалното става динамично. Семето става дърво. Това е най-великото чудо, чудо на чудесата, което е омайвало човек от началото на света и е разискрило търсенето му в изследване. Тези, които изследват външната форма на този феномен, стигат само до повърхностния слой. Само онези, които навлязат дълбоко в извора, откриват Златната богиня, която обитава в него. Нейното докосване озарява и променя цялото същество..
Това наистина е чудо на чудесата. То обитава всяко същество. Мъдрият го преследва настойчиво, светите писания говорят за него, а светците го славословят. Тогава защо е толкова трудно да бъде достигнато? Трудността идва от грубото търсене. Вместо да търсим истинския диамант, се задоволяваме със счупени парчета стъкло. Хората се губят повече в търсене на неща, които отмират, вместо на вечния склад на всички стоки
За нас настъпи време да се замислим малко, да оценим приоритетите си и да изкристализираме търсенето си в чувствителна посока.Нека проучим, кое печели временно, но няма трайни последици, и кое губи временно, но печели трайно.
Как да зарадваме Богинята вътре в нас, въпреки че няма материални придобивки? Не може да има никакъв компромис, защото тя не познава нищо друго освен Истината. Не чува човешката дандания и шумотевица или мърморене. Познава само себе си и това, което е родено от нея. Наслаждава се на божествената музика от вибрации на нейното творение и когато музиката спре, Богинята отива да спи. По този начин е проспала хиляди години, но сега дойде часът да бъде събудена
Бремето за постигане на реализацията ни лежи върху нас, защото боговете така са предопределили много отдавна. Нека моделираме търсенето си в посока към вътрешния храм на Златната богиня, защото колкото търсим, толкова и ще намерим собственото си божествено Себе.
Откъс от „Извисяването“- Йоги Махаджан
 

ПЕРЛАТА НА РАЗЛИЧАВАНЕТО март 8, 2008

shankara.jpg

Шанкара (наричан още Шанкарачаря), „Спасителят“, се смята за един от най-големите философи и светци на индуизма.Той е живял от 788 до 820 година и е бил един от главните представители на индийската философия адвайта, учението за „недвойствеността“.
 
Вивека чудамани („Перлата на различаването“) е едно от основните му произведения.В този бисер на индийската философска литература Шанкара е обобщил и коментирал най-важните учения на Ведите и Упанишадите. Тези учения,чиито корени са в предисторическите времена,са и до днес фундамен-  тът на индийската духовност.
 
След столетия надмощие на будизма в Индия със своето произведение Шанкара поставя основите за ренесанс на брахманистката философия на Ведите и Упанишадите в Индия,в която вече е казано много от онова, до което едва днес се домогва съвременното научно и философско мислене на Запад. Както всички големи философски текстове от световната литература и „Перлата на различаването“ има непреходна стойност
Ето кратък откъс от книгата: 
Трудно е за едно създание да постигне раждането в човешки образ. По-трудно е да постигне физическа сила и силна воля, още по-трудно – чистота. По-трудно и от това е желанието да води духовен живот. Най-трудното е да се разбират писанията. Не е възможно обаче да се постигне различаването между Атман и не-Атман, непосредственото познание за самия Атман, несекващото съединение с Брахман и окончателното освобождение – пък било то и чрез заслугите на сто билиона правилно живяни въплъщения.
 
Съвсем редките предимства – човешко раждане, копнеж за освобождение и наставляване от просветлен учител – могат да се постигнат само с Божията милост.
 
Все пак има хора, постигнали наистина онова рядко човешко раждане, едновременно физическа и умствена сила, както и разбиране на писанията, които обаче въпреки това са все още толкова оплетени в заблуда, че не полагат усилия за освобождение. Такива хора са самоубийци. Те се вкопчват в недейст- вителното и се саморазрушават. Защото какъв по-голям глупак може да има от онзи, който е постигнал това рядко човешко раждане и заедно с него физическа и умствена сила,и който все пак вследствие на своята заслепеност пропуска осъществяването на своето върховно благо?
 
Писанията могат и да се знаят наизуст, може да се принасят жертви на светите духове, може да се извършват ритуали и да се почитат божества, но докато човек не се пробуди за разбирането на своята тъждественост с Атман, той никога не може да намери освобождение – дори и след много стотици епохи.
 
 

Майката март 5, 2008

mother_child_720.jpg

“Всяка жена за собственото си дете  потенциално представлява най-висшият запас от любов. Тя е въплъщение на този аспект на Божествената сила, който по този  начин подхранва Вселената. Освен това, нейната невинност и нейната чистота изразяват нейното целомъдрие, което представлява друг фундаментален аспект на Божествената енергия.

Грехът против Майката атакува чувството за собствено достойнство, когато сексуално ориентираната психика вижда в жената  обект на потребление, пореден повод за чувствени развлечения и фантазии. Вследствие на тази деградация на жените всички концепции във вселената деградират.

Клоаката може да бъде заменена само от свежест и невинност. Развратеният дух проектира своето видение в този свят и прави от това една огромна канализационна тръба. Някои филми, наградени на международни фестивали, са  първите примери от това грозно зрелище. Последствията от тази извратеност може да се наблюдават в патологията на изключително обременена психика”./Грегоар Дьо Калберматен – Пришествие/
Енергията на Майката, заложена във всяко едно човешко същество се проявява, когато Кундалини, остатъчната първична енергия, разположена в основата на гръбначния стълб се пробуди и се реализира в Сахасрара, чакрата  разположена като лотос с хиляда листенца върху върха на главата и интегрираща в себе си всички останали чакри.
За голямо съжаление в съвременното общество, особено на Запад, грехът против Майката се приема като потребност, още повече и с развитието на рационализма и технологиите. Там,  като цяло, не съществува уважение към целомъдрието на жените и майчинството, а това води до увреждането на първата чакра – Муладхара, която е основата за цялото здание на нашето духовно същество.

Тези, които проповядват сексуалното освобождение дори и не си представят до каква деградация поставят цялото човешко общество. Другата атака към Муладхара чакра идва от тези, които твърдят, че сексуалността е път за духовна реализация – тантристите. “Еротичният живот е пълноценен само  когато Духът и инстинктите вървят заедно в щастливо съгласие”, казва  Юнг и затова отношението към Майката и брака на Изток е различно от това на Запад.

Едно дете от Индия например се възпитава да гледа на жените не като възможни партньорки, а като сестри и майки в съответствие с възрастта. Детето, родило се и възпитано в западните общества трудно може да се съпротивлява на обусловеностите на тези общества, които представят секса в качеството му на единствен източник на дълбоки чувства и усещания.

Тези западни общества, които по време на материален успех объркаха и разкъсаха своята социална тъкан и изтикаха семейната безотговорност до нейната последна степен, за съжаление, считат себе си за “развити” и предлагат модел за “ръст” на тези, които все още се “развиват”.
И така дъщерите губят своето чувство за целомъдрие, синовете, подвластни на изкушението на парите, омаловажават положението на жените и всичко това води до разрухата на цялото общество, потъпквайки изцяло основополагащите за създаването на вселената и живота качества – невинност, чистота и мъдрост, а от там и всичко, което се случва  и на което сме свидетели в нашето съвремие.
Но изход от тази трудна и объркана ситуация, в която понякога самата ни социална обкръженост ни поставя има и това е да направим своя ИЗБОР – избора да намерим пътя към себе си и да открием  злото и неправилния си, лишен от нравственост живот, който водим, или избора да се оставим на течението, на повърхностното  и винаги да оправдаваме грешките, които правим.

Чрез помощта, пробуждайки Божествената Майка в нас – Кундалини , която Шри Матаджи Нирмала Деви ни дава, е възможно цялата бъркотия в човешкото съзнание да се оправи, да се възстанови чистотата и невинността, да се почувства свободата на Духа и да се усети радостта от мига, който Живота предоставя.

За всичко това, обаче се иска, на първо място – силно желание да погледнеш към себе си, търсейки Истината и на второ място  – да приемеш предизвикателството на експеримента, която тази Истина ти предоставя.

 

Ценим ли времето? март 3, 2008

seneca.jpg

Времето лети неусетно. Отлитат часове, дни, години… 

Ето какво мисли един известен римски философ и писател Луций Аней Сенека. 

„Сенека – нравствени писма до Луцилий“

(1) Посвети се на себе си, Луцилий; другите крадат от времето ти, отнемат го, сам го пилееш – ти стори тъй: пести го и го пази. Повярвай ми: част от времето ни ограбват насила, част ни измъкват неусетно, а част изтича просто така. И все пак най-позорно е да пилеем времето си от нехайство. Ако се замислиш, голяма част от живота си губим, ако нищо не вършим; още по-голяма – ако вършим нещата зле; целия си живот – ако вършим не каквото трябва.

(2) Посочи ми кой придава някаква стойност на времето, кой цени деня, кой съзнава, че умира всекидневно? Заблуждавеме се, гледайки на смъртта като на нещо предстоящо – голяма част от нея вече е отминала. Годините зад гърба ни принадлежат на смъртта.Прави това, което пишеш, че правиш, Луцилий лови всяка минута. И ще стане така, че като овладееш днешния ден, ще си по-малко зависим от утрешния. Докато го отлагаме, животът си минава.

(3) Всичко, Луцилий, е чуждо, само времето е наше; него единствено природата ни е дала да притежаваме – това изплъзващо се и неуловимо нещо, от което всеки може да ни лиши. А глупостта на смъртните е голяма: когато успеят да си изпросят някоя евтина дреболия, която винаги може да се възстанови, те позволяват да им бъде вписана в сметката; но ако получи време, никой не се смята за длъжник, макар то да е единственото, което и най-благодарният не може да върне.

(4) Може би ще попиташ какво правя аз, който ти давам тези съвети. Ще ти призная честно: подобно на разточителен, но прилежен човек, мога да дам точен отчет. Не мога да кажа, че нищо не губя, но какво, защо и как губя – ще кажа; мога да дам обяснение за бедността си, но изпадам в положението на повечето хора, докарани до мизерия не по тяхна вина – всички им прощават, никой не им помага.

 

Изборът февруари 26, 2008

 

Изборът на човека винаги е бил в центъра на еволюционния процес като двигател както в индивидуален, така и в колективен план. Онова, което избираме идва като качество на съзнанието, като стремеж към удовлетворяване на онази част от нас, която е най-активна  в дадения период от време. 

Така е и с избора на пътя на пробудилата се душа, а той води само в една посока- посоката към завръщането у “Дома”. Но дали ще избере криволичещи пътечки или най-прекия път  към Дома зависи от личния избор на всяка индивидуална душа.

Моят избор се свърза с Изтока, защото  срещнах истински духовен учител, идващ от там и притежаващ силата  да предизвиква събуждането на изначалната най-чиста и всемогъща, всезнаеща енергия, заложена във всяко човешко същество.  Веднъж събудила се тази енергия  се свързва с всепроникващата космическа енергия и ти дава усещането за единство, цялостност и завършеност. Това е осъществяването на себереализацията – крайният етап от еволюцията на човечеството в това измерение и най-бързия път за завръщането у “Дома”. 

По думите на Шри Матаджи Нирмала Деви – моят духовен учител – “дошло е време, когато много хора ще направят скок в това ново измерение”. Въпрос на личен избор е дали да направим скок или бавно да пълзим по криволичещите духовни пътеки. 

 Лично за мен Изтока /а и според Херман Хесе/ е символ, защото е най-близко до Изгрева на Слънцето, до Светлината и най-прекия път към завръщането  у “Дома”. Съвсем не е случайно, че повечето хора  от Изтока са съхранили и до днес избора си да вървят по пътя, който води към  себе си, към Истината, заложена в нас самите, а това е именно пътуването към Изгрева и Светлината – това е осъществяването на Себереализацията.

  В първия си том “От кого сме произлезли” Ернст Мулдашев ни предава завета на древните атланти, а той е: “хора, реализирайте се!”, а основните ключови думи в книгата са – йога, медитация и реализация. Предполагам, че малцина са тези, които могат да разберат истинския им смисъл, въпреки че медитацията е съпътствала и исихастите и богомилите в България още преди векове.  

                                                                                             

 

 
%d блогъра харесват това: