Сахаджа Йога

„Вие не можете да знаете предназначението на своя живот, докато не се свържете със силата, която ви е създала.” Шри Матаджи Нирмала Деви.

Защо християнските народи са в бедствено положение? ноември 15, 2014

Просто, защото не следват Исус.
„Учението, което скрива учението на Христос е учението на Павел.“ – 17 Май 1907, Лев Толстой
http://diletant.ru/blogs/3796/3695/

Приятно четене и осмисляне.
rolleyes.gif

Само един внимателен прочит на Eвангелието… е достатъчен да се разбере, че в него тече проста, ясна, понятна и вътрешно свързана мисъл. Ако след това прочетем дори признатите за най-добри послания на Павел, става ясно пълното несъответствие между всеобщото, вечно учение на семплия, свят човек Иисус и на практика временното, с местен характер, неясно, объркано, високопарно и податливо на съществуващото зло учение на фарисея Павел.

Колкото същността на учението на Христос (истинно, велико) е проста, ясна, достъпна за всички и може да бъде изказана с една дума – „Човек – Божи Син“, – толкова същността на учението на Павел е изкуствена, тъмна и съвършено непонятна за всеки свободен от хипноза човек.
Същността на учението на Христос е в това, че истинското благоденствие на човека е резултат от изпълнение волята на Отеца. А волята на Отеца е единението на хората. Затова и наградата за изпълнение волята на Отеца е самото осъществяване на сливането с Отеца… Съзнанието за това носи висша радост и свобода…

Същността на учението на Павел е в това, че смъртта на Христос и Неговото възкръсване спасява хората от греховете им и от жестоките наказания, предопределени от Бог за хората заради греховете на техните праотци.
Докато основата на учението на Христос е в това, че главното и единствено задължение на човека е да изпълнява волята на Бог, тоест да обича хората, то основата на учението на Павел е, че единственото задължение на човека е да вярва, че със смъртта Си Христос е изкупил и изкупува греховете на хората.

Според учението на Христос наградата за пренасочването на живота към духовната същност е радостната свобода от съзнанието за единението с Бог. Според учението на Павел наградата за добрия живот не е тук, а в бъдещето, след смъртта. Според Павел да се води добър живот е необходимо предимно, за да се получи тази награда там. С характерната си нелогичност той заявява (като доказателство за това, че трябва да има блаженство в бъдещия живот): „Ако не живеем разпътно и се лишаваме от удоволствието да вършим гадости тук, но няма награда в бъдещия живот, тогава си оставаме глупаци“.

Да, основата на учението на Христос е истина, смисъл – целта на живота. Основата на учението на Павел са сметка и фантазия.

От толкова различни основи е естествено да произлязат още по-различни изводи.

Докато Христос говори, че хората не трябва да очакват награди и наказания в бъдещето, а са длъжни като работници при работодател да разбират своето назначение и да го изпълняват, цялото учение на Павел се основава на страха от наказания и на обещани награди, възнасяне на небето или най-безнравственото положение за това, че ако вярваш, ще се избавиш от греховете; ти си безгрешен.

Докато в Евангелието се признава равенството между всички хора и се казва, че това, което е велико пред хората, пред Бог е мерзост, Павел учи на покорство пред властите, признавайки, че те са дадени от Бог, така че противопоставящите се на властта се противят на Божията подредба.
Докато Христос учи, че човек трябва винаги да прощава, Павел изрича анатема върху тези, които не правят това, което той казва, и съветва да се напои и нахрани гладния враг с тях, така че тези постъпки да съберат върху главата на врага горящи въглени, и моли Бог да накаже за някакви лични сметки с него Александър Медник.

Евангелието казва, че всички хора са равни. Павел познава робите и им заповядва да се подчиняват на Господ. Христос казва: „Не се кланяй на всекиго и на кесаря давай само това, което е кесарово, а това, което е на Бог (твоята душа), не давай никому“. Павел казва: „Всяка душа да се подчинява на върховните власти, защото няма власт, която да не е от Бога; и каквито власти има, те са от Бога наредени. Затова, който се противи на властта, противи се на Божията наредба. А ония, които се противят, ще навлекат върху си осъждане“. (Римл.XIII, 1,2)

Христос казва: „Който вдига меч, от меч умира“. Павел казва: „Началникът е Божий служител, за твое добро. Ако вършиш зло, бой се, защото той ненапразно носи меч; той е Божий служител и отмъщава с гняв ономува, който прави зло“. (Римл.XIII, 4)
Христос казва: „Синовете на Бог никому не са задължени да плащат данък“. Павел казва: „Затова и данък плащате; защото те са Божии служители и с това именно служене са постоянно заети. И тъй, отдавайте всекиму каквото сте длъжни: комуто данък – данък; комуто берия – берия (оброк – бел.пр.); комуто страх – страх; комуто чест – чест“.“ (Римл.XIII, 6,7)

Не само тези противоречия в ученията на Христос и на Павел показват несъвместимостта на великото, всемирно учение (изясняващо това, което е било казано от всички най-велики мъдреци на Гърция, Рим и Изтока) с незначимата, сектантска, случайна, разпалена проповед на непросветения, самоуверен и дребнаво тщеславен, самохвален и ловък евреин. Тази несъвместимост не може да не е очевидна за всеки човек, възприемащ същността на великото християнско учение.
А междувременно ред случайни причини са направили така, че това нищожно и лъжливо учение е заело мястото на великото, вечно и истинно учение на Христос и дори за много векове го е скрило от съзнанието на повечето хора.

Вярно, че през цялото време сред християнските народи е имало хора, които са разбирали християнското учение в неговото истинско значение, но те са били изключения. Особено след като църковната власт признава за безпрекословни произведения на Светия Дух всички писания на Павел, дори и съветите му към приятелите да пият вино за оправяне на стомаха, мнозинството е повярвало, че именно това безнравствено и объркано учение, даващо основание за най-произволни тълкувания, е истинското учение на самия Бог Христос.

Причини за такива заблуждения е имало много.
Първата е, че Павел, както и всички самолюбиви, славолюбиви проповедници на лъжи, се е суетял, бягайки от място на място, вербувал е ученици, прилагайки всякакви средства за тяхното придобиване, докато хората, разбиращи истинското учение, живеели с него и не са бързали да го проповядват.

Втората причина е, че посланията на проповядваното от името на Иисус Христос учение на Павел (чрез неговата настойчива дейност) са станали известни преди Евангелието. Това се е случило през 50-те години след раждането на Христос, а Евангелието се е появило по-късно.
Третата причина е в това, че грубо суеверното учение на Павел е било достъпно за грубата тълпа, охотно приемаща новото суеверие, заменящо старото.

Четвъртата причина е, че това учение (колкото и лъжливо да е било по отношение на основите, които е извращавало) е било все пак по-разумно от грубото, изповядвано от народите езичество. То не е нарушавало езическите форми на живот, както и езичеството, но, допускайки и оправдавайки насилието, наказанието, робството, богатството, из корен е унищожавало целия строеж, цялата хармония на езическия живот.

Такава е съпоставката на истинското християнско учение с павловско-църковното учение, наречено християнско. Учението е било лъжливо спрямо това, за което се е представяло, но колкото и лъжливо да е било, то все пак е било крачка наред в сравнение с религиозните понятия на варварите по времето на Константин. Затова Константин и близките до него хора с готовност приели това учение, абсолютно уверени, че е учението на Христос. Попадайки в ръцете на властващите, учението все повече загрубявало и се приближавало към миросъзерцанието на народните маси. Появили се икони, статуи, обожествявани същества и народът искрено вярвал в това учение.

 

Матей 5:3 грешен превод юли 13, 2014

Матей 5:3 Блажени нисшите по дух, защото е тяхно небесното царство.

Това е грешен превод, затова и никой не може да го разбере.

Правилния превод е:  „Блажени прекланящите се на Божия Дъх/Пневма/,   защото е тяхно небесното царство.“

Думата ptóchos  не означава нисшите, а прекланящите се.

 

 

Адити е първото име, създадено да назове Безкрайното февруари 24, 2010

„Религиозното развитие на индо-ариите не прави изключение от този ход. Те също създават и развиват многобройни божества далече в предведическия период. Но особено забележително е, че ведическите поети са могли интуитивно да стигнат до идеята за единния, неделим, иманентен принцип на безначалното и безкрайното в образа на Адити, от който произлиза всичко, включително и боговете.

Те схващат неговото съществуване не само като реалност, но и като причина на всички духовни същности, контролиращи тази неразгадаема физическа вселена. Адити, както отбелязва Макс Мюлер, е в действителност първото име, създадено да назове Безкрайното.“

Стефан Чолаков  ДРЕВНОИНДИЙСКАТА КУЛТУРА

 

Ляв Свадхистхан май 24, 2008

Свадхистана чакра е втората чакра в нас. Лявия аспект на тази чакра отговаря за чистото познание в нас. Чистото познание е познанието за за Истинската Същност на нещата в нас и около нас. Когато нашите идеи не са в хармония с Истинската Същност Ляв Свадхистхан

Започва да се изтощава, а по-късно се появяват и проблеми на физическо ниво.

„Проблемите в Лявата страна започват от ляв Свадхистхан, защото това е първият център, който започва да излъчва негативността в нас. Лява Свадистхана всъщност е под контрола на Шри Ганеша, защото Той е началото на живота, а също връзката между живота и смъртта. Така че Ганеша е Този, който дава баланса, Вивека, разбирането, чрез което знаете до къде може да стигнете.

Когато лява Свадистхана блокира, започвате да ходите при разни хора, които ви обещават, че ще ви дадат това или онова или че ще ви се случи това или онова. Но тези левостранни неща могат да се появят и от вашето собствено желание за грешни неща. Например, може да желаете нещо погрешно, като да искате да имате тази или онази мъртва вещ или нещо специално.

Да речем, че някой иска хладилник и непрекъснато мисли за това. Мисли си, че трябва да има хладилник. Трябва да стигне да него и защото го иска, трябва да го получи. Защо иска хладилник? Защото си мисли, че това ще му създаде повече удобства. Но когато докара хладилника, разбира, че не е така.” – Шри Матаджи

 

Пребивавай в моето сърце май 18, 2008

Песен за Хазрад Низамудин от филма Джода Акбар.

Хазрад Кваджа Низамудин Аулия (1238 – 3 April 1325) – известен Суфи светец от ордена „Chishti“

Хазрат Кваджа Низамудин Аулия е един от най-известните суфи светци на Индия и е наричан
от всички „Царят на светците“ и „Възлюбеният от Господ“. Той е ученик на суфи Баба Фаридудин
Шакар Гундж от Пак Патан, който през 1258 г. го посочва за продължител на своето дело. Самият
Низамудин произхожда от Газни, а по-късно се установява в Делхи, където живее дълги години.
По негово време Северна Индия е управлявана от мюсюлманските династии Килджи и
Тугхлак. Император Алаудин Килджи (1295-1315) е един от неговите ученици. Император Гиясу-
дин Тугхлак (1320-1325) обаче е много неприятелски настроен към ученика на Низамудин,
Насирудин, който поема неговата школа след смъртта му. Когато Низамудин умира, императорът
даже се опитва да предотврати построяването на гробница на мястото, където е погребан светецът.

Преди да чуете песента е добре да се запознаете с превода.

Khwajaji, khwaja
(O saint khwaja)


Khwajaji, khwaja, khwaja ji
(O saint khwaja) ; (O saint khwaja)


Ya gharib nawaz
(The one who cherishes/soothes the poor)


Ya moinuddin, ya khwaja ji
(O Moinuddin Chisti), (O khwaja saint)


Khwaja mere khwaja
(O saint khwaja)


Dil mein sama ja
(Reside in my heart)


Shaho ka shah tu
(You are the king of kings)


Ali ka dulara
(Ali’s beloved)


Khwaja mere khwaja dil mein sama ja
(O saint khwaja); (Reside in my heart)


Beqaso ki taqdeer, tune hai sawari
(The destiny of the ones in despair, you have changed for the better)


Khwaja mere khwaja
(O saint khwaja)


Tere darbar mein khwaja
(At your door, o khwaja)


Door toh hai dekha
(I’ve seen it from afar)


Sar jhuka te hai auliya
(Your confidents/protectors/confessors bow down to you)
Tu hai Hindalwali khwaja
(You are the hindalwali Khwaja)


Rutba hai pyara
(Your status is glorious/great)


Chahne se tujhko khwaja ji mustafa ko paya
(By wishing/worshipping you Khwaja, I have found Muhammad [the chosen one])


Khwaja mere khwaja
(O saint khwaja)


Dil mein sama ja
(Reside in my heart)


Shaho ka shah tu
(You are the king of kings)


Ali ka dulara
(Ali’s beloved)


Mere peer ka sadka
(The alms of my old age)


Hai mere peer ka sadka
(It is the charity of my old age)


Tera daaman hai thama
(That I have come in your refuge)


Khawajaji
Tali har bala humari
(All my problems/crisis have been averted)


Chaya hai khumar tera
(Your trance is all over me)


Jitna bhi rashk kare beshak
(No matter how much one may envy (rashk) be jealous)


Toh kam hai ae mere khwaja
(Its just too less, o khwaja)


Tere kadmo ko mere rehnuma nahi chodna gawara
(Its not acceptable(gawara) , o my guide(rehnuma), to leave your feet(kadmo)now.)


Khwaja mere khwaja
(O saint khwaja)


Dil mein sama ja
(Reside in my heart)


Shaho ka shah tu
(You are the king of kings)


Ali ka dulara
(Ali’s beloved)


Khwaja mere khwaja dil mein sama ja
(O saint khwaja); (Reside in my heart)


Beqaso ki taqdeer, tune hai sawari
(The destiny of the ones in despair, you have changed for the better)

 

Истинското “Аз” май 10, 2008

“Тъй като истинското “Аз” в човека е Духът, то той е достоен за най-висшето. Човешкото величие и могъщество са тези на Духа в него и поради тази причина, той никога не е в състояние да ги надцени, и нищо не е в състояние да му се противопостави и да не се разкрие пред него.

Същността на Универсума, която първоначално е скрита и затворена в себе си, не би могла да се окаже непреодолима преграда пред стремежа на човека за познание. Тя непременно ще се разкрие пред него в безграничното си богатство и дълбочина, позволявайки му да и се възхити.”

Г.В.Ф. Хегел, 28 октомври 1781 г.

 

Буда и четирите типа коне април 26, 2008

Веднъж при Буда дошъл човек и докосвайки се до краката му, го
попитал има ли Бог? Вечният въпрос!
Буда го погледнал внимателно и казал:
— Когато бях млад, много обичах конете и различавах четири типа коне.
Първият — най-тъпият и упорит, колкото и да го биеш, все едно не те
слуша. Такива са повечето хора. Вторият тип — слуша те, но само след
като го удариш. И такива хора има много. Има и трети тип. Това са
конете, които не е необходимо да биеш. Ти просто им показваш камшика и
това е достатъчно. Съществува и още един тип
коне, който се среща много рядко. На тези коне им е достатъчна и
сянката от камшика.

Говорейки всичко това, Буда гледал човека в очите. После затворил
очи и замълчал. Човекът също затворил очи и седял мълчаливо с Буда.

На този разговор присъствал Ананда*, и нещо вътре в него започнало
да се бунтува. Той решил: „Това вече е прекалено! Човекът пита за Бога,
а Учителят му говори за коне“. Разсъждавайки си така вътре в себе си,
Ананда не можел да  не забележи каква тишина се възцарила наоколо, какво велико мълчание  настъпило! То било почти осезаемо. Ананда гледал лицето на Буда и
лицето на човека, което пред очите му се променяло! Буда отворил очи, а
човекът останал в това състояние още час. Лицето му било умиротворено и
светло. Като отвори очи, човекът докоснал краката на Буда с дълбока
признателност, благодарил му и си тръгнал.

Когато той излязъл, Ананда попитал Буда:
— За мен е непостижимо! Той пита за Бога, а ти му говориш за коне.
Видях как той се потопи в дълбоко мълчание. Сякаш бе живял с тебе много
години. Дори аз до този момент не познавам такова мълчание! Такова
единение! Какво общуване! Какво му предаде? Защо той толкова ти
благодари?

Буда отговорил:
— Аз не говорех за конете. Говорех за Божественото. Но за това не
бива да се говори направо. Когато видях на какъв кон той пристигна,
разбрах, че такъв кон може да избере само истинският ценител. Ето защо
му заговорих за конете. Това беше език, който той можеше да разбере, и
той го разбра. Той е човек, който се среща рядко. Беше му достатъчно
само сянката на камшика. И когато затворих очи,
той разбра, че за висшето не бива да се говори. За него може само да се
мълчи; и в това мълчание То се познава. Това е трансцедентен опит и той
се намира отвъд пределите на ума.

* Ананда е братовчед на Буда и любим негов последовател.

 

 
%d блогъра харесват това: