Сахаджа Йога

„Вие не можете да знаете предназначението на своя живот, докато не се свържете със силата, която ви е създала.” Шри Матаджи Нирмала Деви.

Философията Самкхя декември 20, 2010

Философията Самкхя.
Извадка от 291 глава на Шримад Бхагаватам Пурана

“В началото не Брахман и нищо друго. Брахман душата на всички души, Бога на Пракрити, причината и следствието сляти в едно. Той бе Наблюдателя и в началото нямаше нищо, което да се види. Брахман бе Себеосветяващ се. Пракрити бе в него. Силата, която щеше да го прояви бе в него.

В началото, Гуните(свойствата), Сатва(истина), Раджас(страст) и Тамас(невежество) бяха в перфектен баланс. Те бяха в равновесие. Друг мощен аспект на Брахман бе Кала, времето. Така поради изминаването на времето, баланса на гуните бе смутен, нарушен. Имаше пулсации от вълнение и това вълнение съдържаше в себе си зародиша на Творението. Силата,  поради която Пуруша(Духът) създаваше Вселената се наричаше Пракрити(Ади Шакти), активния аспект на Брахман, който е съзнание и усещане.

Това съзнание се прояви във формата на Вселената управлявана от трите гуни и тяхното колебание. Първичната душа, Всемирния Дух измени своя вид и значение и стана Причината и Следствието, Гледащия и Наблюдаваното, Извършващия и Извършваното

Нарушения баланс на Гуните бе причината за проявлението на Пракрити. От Пракрити се прояви Махат-татва(Будхи, Интелекта). Махат е всичката светлина. Тя погълна тъмнината, която обгръщаше всичко по времето на великото унищожение, великия потоп по време на предишната Калпа(ера).

Махат татва бе трансформирана в
Ахам-татва (чвството за индивидуалнист, его).
Ахам-татва е Крия шакти, силата на действието.
Ахам-татва се проявява в три аспекта:
Сатвична Ахам-татва, която също е наречена Вайкарика (променяща се),
Раджас Ахам-татва, която също е наречена Таиджаса (бляскава),
Тамас Ахам-Татва, която също е наречена Тамаса (тъмнина).
От Сатвична Ахам-татва е роден Умът, Манас.
От Раджас Ахам-татва са родени Индриите, сетивата.
От Тамас Ахам-Татва са родени  петте Маха-бхутас (метериалните елементи).

Съществените особености на Ахам-татва са три:
Каря-самото действие, поради Тамастичния аспект.
Какртутва-силата която ни прави извършващия определена дейност, като резултат на Сатвичниа аспект .
Каранатва-причинява извършването на действието, което е резултат от Раджастичния аспект.

Мир, което е Шанти, Гняв наричан Раудра, Невежество наричано Авидия, са отново три характеристики на Сатвичната, Раджастичната и Тамастичната татви.
Поради Сатвичната Ахам-татва умът започва да функционира. Силата да мислим се намира там и от нея са родени Възприятието и Желанието.

Кармендриите, органите на действие и Гнянендриите, сетивата са родени от Раджастичната Ахам-татва. От Тамастичната Ахам-татва са родени Маха-бхутас, елементите и Танматрите (обектите възприемани от сетивата).
Първа е Шабда матра-звукът, най-финото от петте: в асоциация с него е роден Акаша, небето, Етер. Етера е проводник на звука и е като звука е всепроникващ. /б.р. Етера е проводник на вълни като радио, ТВ и т.н./
Спарша таматра е следващата: чувството за допир и в асоциация с него, Ваю-въздухът бе създаден, който отново прониква във всичко. Спарша има в себе си качеството също на Шабда.

Ваю пренася звука, а също и допира, и двете усета. Между другото Въздухът е малко по-осезаем от Етера и до известна степен е по-груб от Етера.
След това е образувана Рупа танматра:какво може да бъде възприето без да има форма. С помощта на тази танматра е създаден Огъня или Светлината.
Рупа танматра има три качества, Шабда, Спарша и Рупа. Определено тя е по груба от въздуха и е по-осезаема.

Следващата танматра, която трябва да бъде образувана и съответващата и Вода. Водата има четири качества: Шабда, Спарша, Рупа и Раса. Последната и най-грубата от тях бе образувана последна. Гандха танматра, чувството за мирис и с него е роден елемента Земя. Земята има всичките пет качества в себе си, Шабда, Спарша, Рупа, Раса и Гандха.

Пракрити е позната още и като Сагуна Брахман (имаща свойства) срещу Ниргуна Брахман (без свойства), което е Брахман в абсолютна форма. Силата скрита в петте Махабхутас е общо позната като Дравйа Шакти;силата съдържаща се в Индриите е общо позната като Крия Шакти, силата на Пракрити и Ишвара имаща власт над всичко е позната като Гняна Шакти.

Пракрити е направена от:
Прит’ви Земя }
Āп Вода }
Теджас Огън или Светлина } Петте Маха-бхутас (груби елементи)
Вāю Въздух }
Ākāш Етер или небе }

Гандха Мирис }
Раса Вкус }
Рупа Зрение } Петте танматрас (фини елементи)
Спарша Осезание }
Шабда Звук }

Шоротра Уши }
Твач Кожа }
Шакшус Очи } Съответните Индрии (сетива)
Расана Език }
Грана Нос }

Вāk Говор }
Пани Ръце }
Падам Крака} Кармендияс (пет органа на действие)
Упаштам Репродуктивни органи}
Паю Отделителен орган }

Анта-карана (вътрешните органи) са пет вида: Манас, Будхи, Ахамкара и Чита. Тези двадесет и четири свойства наречени, пет Махабхутас, пет Танматрас, пет Идриас, пет Кармендриас заедно с четири Анта-каранас са съставните части на Сагуна Брахман.

Кала-времето, също е смятано за двадесет и пета съставна част. Някой мислители смятат Кала за крайната завършек, от който хората са уплашени хората, които са невежи за величието на Ишвара, и които са уловени в мрежата изпредена от Пракрити хората, които са заблудени от Егото, което се проявява и става всемогъщо.

Ишвара, който е без Гуни, който е причината за проявата на 24-те свойства на Пракрити. С неговата Мая и с помощта на Кала, Ишвара обитава във всяко живо и създадено същество: в живите същества, като Пуруша и извън тях като Кала, която е края и началото на всичко.

Върховния аспект на Анта-карана е отразен в Махат-татва, който е всичката светлина. Пуруша е вечно базиран в Махат. Това е за да бъде боготворен като Васудева(Шри Кришна), най-висшия Пуруша. Ананта, хилядоглавия, който обхваща Бхутас, Манас и Индрияс трябва да бъде боготворен Санкаршана(Шри Баларама) в Ахам-татва Санкаршана трябва да бъде боготворен, тъй като той е Ахамкара в своята пълна форма: Егото преди някакви трансформации да се случат.

Манас Татва е силата на мисленето, по-специално в зоната на чувствата, Кама-желанието, харесване и нехаресване, умствени обвързаности и подобни отношения. Този аспект на Ахам татва е боготворен като Анируддха (внука на Шри Кришна), тъмен и очарователен като син лотус, разцъфващ по време на есента, когато небето е синьо и не е помрачено от дъждовни облаци. Чита е Будхи, която действа чрез мозъка на създанията. Това е повече интелектуално отколкото емоционално и Прадюмна е формата, в която Чита е боготворена.

Адхищата, контролиращата сила на Махат татва, която е ботворена като Васудева е Кшетра-гня. Ахамкара е боготворена като Санкаршана, Адищата е Рудра. Чандра(Луната) е Адищата за Манас, която е боготворена като Анирудра, докато Брахма е Адищата за Чита или Будхи, което е боготворено като Прадюмна (Бога на Любовта, син на Кришна). Васудева също е представен като Вишва (умствените способности). Санкаршан – Тайджаса (жизненена енергия, Дух, енергия). Прадюмна – Прагня (интелект) и Анирудха – Турия(четвърто състояние на чистия дух).”

 

ПРАКРИТИ ноември 12, 2009

ПРАКРИТИ („творкиня“), термин в *Йога и *Санкхя за природата, или сътворението. Макар думата да не се появява преди *Бхагавадгита (3.29) и *Шветашватара-упанишада (4.10), основополагащото понятие е било известно много по-рано и често е наричано *авякта („непроявено“). Обозначението *пракрити първоначално се използва и за осемте основни еволюта на природата: непроявеното (*авякта) измерение на природата, което *Патанджали нарича *алинга; висшият ум (*буддхи); „Аз-факторът“ (*ахамкара); и петте елемента (*бхута). В *Бхагавадгита (7.4) *Кришна говори за тези осем подразделения или принципи (*таттва) като негова „низша природа“, докато „висшата природа“ е „жизненият принцип“ (*джива-бхута), означаващ Аза (*пуруша).
*Индуизмът разглежда *природата като многоизмерна йерархична организация, простираща се от видимата сфера, състояща се от петте *елемента, до трансценденталната първопричина (*прадхана), или „коренната природа“ (мула-пракрити). Видимото измерение е обозначено като „грубо“ (*стхула), а всички други скрити измерения са наречени „фини“ (*сукшма). *Санкхя традицията е развила най-изтънчения модел, обясняващ постепенната еволюция (*паринама) от трансценденталната сърцевина на природата до проявената сфера, достъпна за петте сетива (*индрия). Този модел е възприет и приспособен от повечето школи на *Йога и *Веданта. В неговите разнообразни форми той служи като своего рода карта за *йогина, който се стреми да се придвижи в *съзнанието от външното към вътрешното, след това към трансценденталното измерение на природата и накрая отвъд орбитата на Природата до транскогнитивния *Аз.
Според метафизиката на *класическата Йога и *Санкхя природата във всички нейни аспекти е съвършено неодушевена. Само трансценденталният Аз, *пуруша, се наслаждава на *Съзнанието. Докато Азът е съвършен и вечно неподвижен, един същински наблюдател (*сакшин), на природата е свойствено движението. Нейната динамика се дължи на взаимодействието на трите типа първични съставни елементи (*гуна): *саттва, *раджас и *тамас. От тяхното съчетание е изтъкан целия модел на космическото съществуване, от висшето до низшето. *Гуните лежат в основата на всички материални и психически реалности. *Умът и *егото са изброени сред материалните феномени, които са просветлени чрез неизменното трансцендентално Съзнание, или *чит.
Взаимоотношенията между предполагаемо неодушевената природа и изключително съзнателния *Аз се оказват философска трудност. В *Махабхарата (12.303.14 и сл.) това взаимоотношение се сравнява с отношението между муха и смокиня, риба и вода, огън и огнище. По-късните мислители се борят с епистемологичния въпрос как една радикално трансцендентална Аз-монада би могла да изпитва каквото и да било.
В *класическата Йога *природата е наречена също „видимата“ (*дришя), докато *Азът е известен като „виждащият“ (*дращри) или „силата на виждането“ (*дрик-шакти). Отношението между тези два върховни принципа е на „предустановена хармония“ (*йогята). В литературата от коментари върху *Йога-сутра тази съответност между *пракрити и *пуруша се обяснява чрез доктрината за отражението (*пратибимба): „*Светлината“ на трансценденталния Аз се отразява най-висшия, или най-финия аспект на природата – *саттва. Когато *саттва на съзнанието е толкова чиста, колкото трансценденталния Аз, състоянието на „абсолютна обособеност“ (*кайваля), или *освобождение, бива постигнато.

http://www.orientalia.org/dictionary-Yoga_Dictionary-definition17263-PRAKRTI.html

 

Секта ли е йога? октомври 25, 2009

Йога е една от школите (даршани) на индуистката философия заедно с – няя, вайшешика, самкхя, мимамса и веданта.

Школата няя (букв. логическо правило, умозаключение), основана от Гаутама, се съсредоточава върху логическия аспект на истинното познание като условие за освобождение на „аза“ (атман) и доказва съществуването на творец, създал света от неделими субстанции-атоми.

Според школата вайшешика (от вайшеша – специфично качество), основана от Улука (наречен Канада, т. е. поглъщащ малки зърна, атоми), бог създава света по закона на карма от вечни неделими субстанции (атоми), сами по себе си неподвижни, различаващи се по присъщо само на тях изходно специфично качество.

Школата самкхя (букв. броене, изчисляване), основана от Капила и различаваща се от класическата теистична ориентация, приема две изначални реалности – пуруша (неизменен, съществуващ сам по себе си дух, Аз-съзнание) и пракрити (примордиална материя, вечна и сама по себе си несъзнателна). В телесния свят пуруша бива обременен от незнание, а освобождението е резултат на самопознание, т. е. различаване на пуруша от пракрити (на „аз“ от „не-аз“).

Школата йога, чиито основател е Патанджали, разработва проблема за степените на усъвършенстване на правилното (правилно различаващото) познание до непосредствено съзерцание на бога (превишаващ и различаващ пуруша и пракрити), в което се достига освобождение.

Школата мимамса (букв. дълбоко размишление), основана от Джаймини, доказва вечността на Ведите и обосновава чрез различни аргументи предписаните от Ведите ритуали, отстоява достоверността на ведическото знание и необходимостта от себеовладяване като условие за освобождение.

Веданта (букв. край, завършване на Ведите) разгръща цялостна система на интерпретация на ведическите и упанишадски възгледи. В лицето на главните си представители, Шанкара и Рамануджа, школата представя принципите на разбиране на висшата реалност Брахман-Атман, на света (майя), на човека и освобождението му.

Индуистка философия