Сърцето Притежава Свой Разум и Съзнание април 18, 2013

Най-после учените разбраха истината.

Древните писания като БРИХАДАРАНЯКА УПАНИШАДА тврдят, че нашата същина Атма/Духът, Пуруша / се намира в сърцето:
5.10. Това пространство е мед за всички същества; всички същества са мед за това пространство; и този блестящ безсмъртен пуруша, който е в това пространство и този телесен блестящ безсмъртен пуруша, който е в пространството в сърцето – той е този атма; това е безсмъртието, това е Брахма, това е всичко.

БХАГАВАД ГИТА също твърди:
„13.17. Той светлината е на светлините, казват че е над тъмнината и е познанието, познаваемото и това, което чрез познанието се постига, в сърцето на всяко същество обитаващ.“

 Сърцето и мозъка – сърдечна съгласуваност

д-р McCraty Rollin,

Мнозина вярват, че съзнанието се намира само в мозъка. Но последните научни изследвания показват, че съзнанието всъщност излиза от мозъка и от тялото взети заедно. Все повече доказателства показват, че сърцето играе особено важна роля в този процес. То е нещо много по-сложно от една помпа, учените вече признават, че сърцето е изключително сложна система, която има собствен функционален „мозък“.

Изследвания в нова област на невро – кардиологията показват, че сърцето е сетивен орган и център за приемане и обработка на информация. Нервната система вътре в сърцето (или „мозъка на сърцето“) му дава възможност да се учи, да помни и да взима функционални решения, независими от кората на главния мозък. Освен това, множество експерименти са показали, че сърцето изпраща сигнали до мозъка, които постоянно оказват влияние върху функциите на най-важните центрове – тези, които са свързани с процесите на възприятията, познанията и емоциите. Освен обширната нервна комуникационна мрежа, която свързва сърцето и мозъка с останалата част от тялото, сърцето предава информация към мозъка и тялото, т.е. те си взаимодействат чрез електрическо поле.

Сърцето генерира най-силното и най-широкото електрическо поле в тялото. В сравнение с произвежданото от мозъка, електрическият компонент от областта на сърцето има 60 пъти по-голяма амплитуда и прониква във всяка клетка на тялото. Магнитната компонента е с около 5000 пъти по-силна от магнитното поле на мозъка и може да бъде засечена на няколко крачки от тялото с чувствителни магнитометри. Сърцето генерира непрекъсната поредица от електромагнитни импулси, в които интервалът между всеки удар варира в динамична и сложна схема.

Ритмичното магнитно поле на сърцето има мощно влияние върху процесите в целия организъм. Доказано е, че ритъма на мозъка е синхронизиран с ритмичната активност на сърцето. А също и по време на проява на чувства като любов и признателност, кръвното налягане и дихателна честота, заедно с други системи, се синхронизират със сърдечната честота. Ние предполагаме, че магнитното поле на сърцето действа като една вълна от информация, която разпространява един синхронизиращ сигнал за цялото тяло. Енергийните вълни, които излъчва сърцето си взаимодействат с други органи и системи. Те кодират и записват характеристиките и динамичните дейности на тези системи под формата на вълни, като енергийните модели, които се разпространяват в целия организъм. Така кодираната информация формира (буквално дава форма) на дейността на всички телесни функции, координира и синхронизира процесите в организма като цяло. Тази перспектива изисква енергийната концепция на информацията-модел, в който моделите на организацията са загърнати.

Изследванията в Института “Heart Math” показват, че информацията идваща от емоционалното състояние на човека също се предава чрез електромагнитното поле на сърцето. Ритмични модели на сърдечната честота се променят значително, когато човекът изпитва различни емоции. Отрицателни чувства, като гняв или разочарование, са свързани с непостоянни, неорганизирани и непоследователни модели на сърдечния ритъм. За разлика от положителните чувства като любов и признателност, са свързани с гладък, подреден и последователен модел в дейността на сърдечната честота. От друга страна, тези промени в модела на сърдечната честота създават съответните промени в структурата на електромагнитното поле, излъчвано от сърцето, които могат да бъде измерени с метода, наречен спектрален анализ. Когато емоциите са положителни се поражда непрекъснат модел на работа, който ние наричаме психофизиологичното съгласуваност. В този модел, сърдечната честота показва вълна синусоидален модел и електромагнитното поле на сърцето става много по-организирано. На физиологично ниво, този модел се характеризира с увеличаване ефикасността и хармонична дейност при работата на различните системи в тялото.

РАЗУМА НА СЪРЦЕТО

„Сърцето има мозък“

Аnni Marquier,
Математик и изследовател на съзнанието

Завършила е математика. Преподава пиано и орган в Сорбоната. След това се премества в Индия и участва в създаването на общността в Ауровил на Шри Ауробиндо и Кришнамурти. Малко след това основава в Квебек институт за развитие на личността. Тя е автор на „Силата на избора“, „Свободата да бъдеш“ и „Учителят на сърцето“. Дълги години се занимава с изследваме на пресечната точка между науката и съзнанието. Нейният подход винаги е строг и документиран.

На 72 години съм и все още съм млада. Родена съм в Тулуза и живея в Канада. Учих математика и пиано. Вярвам, че човек носи в себе си изключителен потенциал от съзнание, интелигентност, мъдрост и любов, последните научни открития констатират това твърдение.

-Човешкото сърце притежава разум, това е метафора ли е? 

– Не е метафора. Доказано е, че сърцето притежава самостоятелна нервна система, с повече от 40 000 сложни неврони и гъста мрежа от невро-трансмитери, протеини и поддържащи клетки

– Интелигентно ли е?

– Благодарение на тези схеми, които са толкова сложни изглежда, че сърцето може да взема решения и да предприема действия независимо от мозъка. То може да се учи, да помни и да възприема. Съществуват четири типа връзки, които излизат от сърцето и отиват до мозъка на главата.

Първо … Неврологичните комуникация чрез предаване на нервните импулси. Сърцето изпраща повече информация към мозъка, отколкото получава. То е единственият орган в тялото с тази възможност. То може да потисне или да активира различните части на мозъка, в зависимост от обстоятелствата.

– Означава ли това, че сърцето може да повлияе на нашето мислене?

– Може да повлияе на нашето възприемане на реалността и на нашите реакции.

Втора връзка … Биохимичната информация от хормони и невро-трансмитери. Сърцето произвежда хормона ANF, който осигурява цялостния баланс на тялото: хомеостазата. Една от неговите функции е да потиска производството на стрес-хормона и да съдейства за освобождаване на хормона окситоцин, известен още като любов.

Трето … Биофизичната комуникация посредством вълни. Изглежда, че чрез сърдечният ритъм и промените в него, сърцето изпраща съобщения до мозъка и цялото тяло.

Четвърто…Енергийната комуникация: Електромагнитното поле на сърцето е най-мощният от всички органи на тялото, 5000 пъти по-силен от мозъка. И това е било отбелязано, че се променя в зависимост от емоционалното състояние. Когато ние се страхуваме, разочарование или стресираме – електромагнитното поле около нас става хаотично.

– А какво става, когато изпитваме положителни емоции? 

– Ние знаем, че магнитното поле на сърцето се простира около тялото от 2 до 4 метра. Това означава, че всички хора, които са наоколо, приемат енергийна информация, която се намира в нашите сърца.

– До какви изводи водят тези открития?

– Мозъчните пътища на сърцето са първите, които обработват информацията, която след това преминава през мозъка в главата. Не е ли това нова стъпка в човешката еволюция?

Има два вида на вариации на сърдечната честота:
Първата е гладка и хармонична, с широки и равномерни вълни. Това се получава, когато човекът има положителни и възвишени мисли и емоции.

Втората е объркана с несъгласувани вълни. Получава се от негативните емоции. Страх, гняв или недоверие. Мозъчните вълни се синхронизират винаги с промените в сърдечния ритъм,, т.е. сърцето повлича главата.

Изводът е, че любовта от сърцето не е емоция, това е състояние на интелигентното съзнание.
Виждате ли, разума на сърцето активира разума в мозъка и висшите центрове на възприятията в главата, които интерпретират реалността, без да разчитат на минал опит. Тази нова схема заобикаля старите спомени, разбирането, което носи е незабавно, моментално, и поради това има много точно възприемане на реалността.

– Звучи като научна фантастика.

– Доказано е, че когато човекът използва разума на сърцето, създава състояние на биологична съгласуваност, хармония и всичко в неговото тяло работи правилно. Това е една по-висока интелигентност, която се активира от положителните емоции.

– Изглежда, че никой не ги използва … 

Това е един потенциал,който не е активиран, но започва да бъде достъпен за голям брой хора.

– И как да активираме тази схема? 

– Култивирайки качествата на сърцето: откритост към другите, изслушване, търпение, сътрудничество, приемане на различията, смелост …

– Да бъдем светци цели 24 часа?

– Това е практика на положителни мисли и емоции. По същество, да се отърсим от разделението и неговите три основни механизма:
страх, желание и жажда за господство.
Това са механизми, които са дълбоко вкоренени в човешкото същество, защото са му служили хиляди години, за да оцелява.

– И как да се отървем от тях? 

– Като заемем позицията на наблюдатели, да наблюдаваме нашите мисли и емоции, без да ги съдим, да избираме само емоциите, които ще ни накарат да се чувствате добре. Ние трябва да се научим да разчитаме на интуицията си и да признаем, че истинският източник на нашите емоционални реакции не е онова, което се случва външно, а онова което е в самите нас.

Култивирайте тишина, контакт с природата, преживявайте периоди на самота, медитирайте, съзерцавайте, внимавайте в среда с какви вибрации се намирате, работете по групи, научете се да живеете просто.

Когато не знаете как да постъпите, питайте сърцето си.

Превод: Manuela Chrestina Alcyone

Философията Самкхя декември 20, 2010

Философията Самкхя.
Извадка от 291 глава на Шримад Бхагаватам Пурана

“В началото не Брахман и нищо друго. Брахман душата на всички души, Бога на Пракрити, причината и следствието сляти в едно. Той бе Наблюдателя и в началото нямаше нищо, което да се види. Брахман бе Себеосветяващ се. Пракрити бе в него. Силата, която щеше да го прояви бе в него.

В началото, Гуните(свойствата), Сатва(истина), Раджас(страст) и Тамас(невежество) бяха в перфектен баланс. Те бяха в равновесие. Друг мощен аспект на Брахман бе Кала, времето. Така поради изминаването на времето, баланса на гуните бе смутен, нарушен. Имаше пулсации от вълнение и това вълнение съдържаше в себе си зародиша на Творението. Силата,  поради която Пуруша(Духът) създаваше Вселената се наричаше Пракрити(Ади Шакти), активния аспект на Брахман, който е съзнание и усещане.

Това съзнание се прояви във формата на Вселената управлявана от трите гуни и тяхното колебание. Първичната душа, Всемирния Дух измени своя вид и значение и стана Причината и Следствието, Гледащия и Наблюдаваното, Извършващия и Извършваното

Нарушения баланс на Гуните бе причината за проявлението на Пракрити. От Пракрити се прояви Махат-татва(Будхи, Интелекта). Махат е всичката светлина. Тя погълна тъмнината, която обгръщаше всичко по времето на великото унищожение, великия потоп по време на предишната Калпа(ера).

Махат татва бе трансформирана в
Ахам-татва (чвството за индивидуалнист, его).
Ахам-татва е Крия шакти, силата на действието.
Ахам-татва се проявява в три аспекта:
Сатвична Ахам-татва, която също е наречена Вайкарика (променяща се),
Раджас Ахам-татва, която също е наречена Таиджаса (бляскава),
Тамас Ахам-Татва, която също е наречена Тамаса (тъмнина).
От Сатвична Ахам-татва е роден Умът, Манас.
От Раджас Ахам-татва са родени Индриите, сетивата.
От Тамас Ахам-Татва са родени  петте Маха-бхутас (метериалните елементи).

Съществените особености на Ахам-татва са три:
Каря-самото действие, поради Тамастичния аспект.
Какртутва-силата която ни прави извършващия определена дейност, като резултат на Сатвичниа аспект .
Каранатва-причинява извършването на действието, което е резултат от Раджастичния аспект.

Мир, което е Шанти, Гняв наричан Раудра, Невежество наричано Авидия, са отново три характеристики на Сатвичната, Раджастичната и Тамастичната татви.
Поради Сатвичната Ахам-татва умът започва да функционира. Силата да мислим се намира там и от нея са родени Възприятието и Желанието.

Кармендриите, органите на действие и Гнянендриите, сетивата са родени от Раджастичната Ахам-татва. От Тамастичната Ахам-татва са родени Маха-бхутас, елементите и Танматрите (обектите възприемани от сетивата).
Първа е Шабда матра-звукът, най-финото от петте: в асоциация с него е роден Акаша, небето, Етер. Етера е проводник на звука и е като звука е всепроникващ. /б.р. Етера е проводник на вълни като радио, ТВ и т.н./
Спарша таматра е следващата: чувството за допир и в асоциация с него, Ваю-въздухът бе създаден, който отново прониква във всичко. Спарша има в себе си качеството също на Шабда.

Ваю пренася звука, а също и допира, и двете усета. Между другото Въздухът е малко по-осезаем от Етера и до известна степен е по-груб от Етера.
След това е образувана Рупа танматра:какво може да бъде възприето без да има форма. С помощта на тази танматра е създаден Огъня или Светлината.
Рупа танматра има три качества, Шабда, Спарша и Рупа. Определено тя е по груба от въздуха и е по-осезаема.

Следващата танматра, която трябва да бъде образувана и съответващата и Вода. Водата има четири качества: Шабда, Спарша, Рупа и Раса. Последната и най-грубата от тях бе образувана последна. Гандха танматра, чувството за мирис и с него е роден елемента Земя. Земята има всичките пет качества в себе си, Шабда, Спарша, Рупа, Раса и Гандха.

Пракрити е позната още и като Сагуна Брахман (имаща свойства) срещу Ниргуна Брахман (без свойства), което е Брахман в абсолютна форма. Силата скрита в петте Махабхутас е общо позната като Дравйа Шакти;силата съдържаща се в Индриите е общо позната като Крия Шакти, силата на Пракрити и Ишвара имаща власт над всичко е позната като Гняна Шакти.

Пракрити е направена от:
Прит’ви Земя }
Āп Вода }
Теджас Огън или Светлина } Петте Маха-бхутас (груби елементи)
Вāю Въздух }
Ākāш Етер или небе }

Гандха Мирис }
Раса Вкус }
Рупа Зрение } Петте танматрас (фини елементи)
Спарша Осезание }
Шабда Звук }

Шоротра Уши }
Твач Кожа }
Шакшус Очи } Съответните Индрии (сетива)
Расана Език }
Грана Нос }

Вāk Говор }
Пани Ръце }
Падам Крака} Кармендияс (пет органа на действие)
Упаштам Репродуктивни органи}
Паю Отделителен орган }

Анта-карана (вътрешните органи) са пет вида: Манас, Будхи, Ахамкара и Чита. Тези двадесет и четири свойства наречени, пет Махабхутас, пет Танматрас, пет Идриас, пет Кармендриас заедно с четири Анта-каранас са съставните части на Сагуна Брахман.

Кала-времето, също е смятано за двадесет и пета съставна част. Някой мислители смятат Кала за крайната завършек, от който хората са уплашени хората, които са невежи за величието на Ишвара, и които са уловени в мрежата изпредена от Пракрити хората, които са заблудени от Егото, което се проявява и става всемогъщо.

Ишвара, който е без Гуни, който е причината за проявата на 24-те свойства на Пракрити. С неговата Мая и с помощта на Кала, Ишвара обитава във всяко живо и създадено същество: в живите същества, като Пуруша и извън тях като Кала, която е края и началото на всичко.

Върховния аспект на Анта-карана е отразен в Махат-татва, който е всичката светлина. Пуруша е вечно базиран в Махат. Това е за да бъде боготворен като Васудева(Шри Кришна), най-висшия Пуруша. Ананта, хилядоглавия, който обхваща Бхутас, Манас и Индрияс трябва да бъде боготворен Санкаршана(Шри Баларама) в Ахам-татва Санкаршана трябва да бъде боготворен, тъй като той е Ахамкара в своята пълна форма: Егото преди някакви трансформации да се случат.

Манас Татва е силата на мисленето, по-специално в зоната на чувствата, Кама-желанието, харесване и нехаресване, умствени обвързаности и подобни отношения. Този аспект на Ахам татва е боготворен като Анируддха (внука на Шри Кришна), тъмен и очарователен като син лотус, разцъфващ по време на есента, когато небето е синьо и не е помрачено от дъждовни облаци. Чита е Будхи, която действа чрез мозъка на създанията. Това е повече интелектуално отколкото емоционално и Прадюмна е формата, в която Чита е боготворена.

Адхищата, контролиращата сила на Махат татва, която е ботворена като Васудева е Кшетра-гня. Ахамкара е боготворена като Санкаршана, Адищата е Рудра. Чандра(Луната) е Адищата за Манас, която е боготворена като Анирудра, докато Брахма е Адищата за Чита или Будхи, което е боготворено като Прадюмна (Бога на Любовта, син на Кришна). Васудева също е представен като Вишва (умствените способности). Санкаршан – Тайджаса (жизненена енергия, Дух, енергия). Прадюмна – Прагня (интелект) и Анирудха – Турия(четвърто състояние на чистия дух).”

ПРАКРИТИ ноември 12, 2009

ПРАКРИТИ („творкиня“), термин в *Йога и *Санкхя за природата, или сътворението. Макар думата да не се появява преди *Бхагавадгита (3.29) и *Шветашватара-упанишада (4.10), основополагащото понятие е било известно много по-рано и често е наричано *авякта („непроявено“). Обозначението *пракрити първоначално се използва и за осемте основни еволюта на природата: непроявеното (*авякта) измерение на природата, което *Патанджали нарича *алинга; висшият ум (*буддхи); „Аз-факторът“ (*ахамкара); и петте елемента (*бхута). В *Бхагавадгита (7.4) *Кришна говори за тези осем подразделения или принципи (*таттва) като негова „низша природа“, докато „висшата природа“ е „жизненият принцип“ (*джива-бхута), означаващ Аза (*пуруша).
*Индуизмът разглежда *природата като многоизмерна йерархична организация, простираща се от видимата сфера, състояща се от петте *елемента, до трансценденталната първопричина (*прадхана), или „коренната природа“ (мула-пракрити). Видимото измерение е обозначено като „грубо“ (*стхула), а всички други скрити измерения са наречени „фини“ (*сукшма). *Санкхя традицията е развила най-изтънчения модел, обясняващ постепенната еволюция (*паринама) от трансценденталната сърцевина на природата до проявената сфера, достъпна за петте сетива (*индрия). Този модел е възприет и приспособен от повечето школи на *Йога и *Веданта. В неговите разнообразни форми той служи като своего рода карта за *йогина, който се стреми да се придвижи в *съзнанието от външното към вътрешното, след това към трансценденталното измерение на природата и накрая отвъд орбитата на Природата до транскогнитивния *Аз.
Според метафизиката на *класическата Йога и *Санкхя природата във всички нейни аспекти е съвършено неодушевена. Само трансценденталният Аз, *пуруша, се наслаждава на *Съзнанието. Докато Азът е съвършен и вечно неподвижен, един същински наблюдател (*сакшин), на природата е свойствено движението. Нейната динамика се дължи на взаимодействието на трите типа първични съставни елементи (*гуна): *саттва, *раджас и *тамас. От тяхното съчетание е изтъкан целия модел на космическото съществуване, от висшето до низшето. *Гуните лежат в основата на всички материални и психически реалности. *Умът и *егото са изброени сред материалните феномени, които са просветлени чрез неизменното трансцендентално Съзнание, или *чит.
Взаимоотношенията между предполагаемо неодушевената природа и изключително съзнателния *Аз се оказват философска трудност. В *Махабхарата (12.303.14 и сл.) това взаимоотношение се сравнява с отношението между муха и смокиня, риба и вода, огън и огнище. По-късните мислители се борят с епистемологичния въпрос как една радикално трансцендентална Аз-монада би могла да изпитва каквото и да било.
В *класическата Йога *природата е наречена също „видимата“ (*дришя), докато *Азът е известен като „виждащият“ (*дращри) или „силата на виждането“ (*дрик-шакти). Отношението между тези два върховни принципа е на „предустановена хармония“ (*йогята). В литературата от коментари върху *Йога-сутра тази съответност между *пракрити и *пуруша се обяснява чрез доктрината за отражението (*пратибимба): „*Светлината“ на трансценденталния Аз се отразява най-висшия, или най-финия аспект на природата – *саттва. Когато *саттва на съзнанието е толкова чиста, колкото трансценденталния Аз, състоянието на „абсолютна обособеност“ (*кайваля), или *освобождение, бива постигнато.

http://www.orientalia.org/dictionary-Yoga_Dictionary-definition17263-PRAKRTI.html