Стресираните родители разболяват децата си март 20, 2008

В Йога отдавна е известно, че ние излъчваме енергия и тя влияе на околните. Ето и потвърждение от университета на Рочестър.

Родителите със стресиращ живот може да разболяват и децата си, не само себе си, съобщи Би Би Си, позовавайки се на научно изследване.

Изследване на екип от университета на Рочестър показа, че децата на притеснени или депресирани родители боледуват повече. Учените установиха също връзка между стреса и дейността на имунната система на децата.

Други специалисти обаче изтъкват, че децата са много „издръжливи“ и твърдят, че родителите не трябва да се притесняват от тези резултати.

Известно е, че стресът може да предизвика промени в имунната система, с които човек става по-податлив на зарази и други заболявания. Новото изследване е първото, което доказва, че проблемът може да бъде предаден от родител на дете.

Екипът, ръководен от д-р Мери Касерта, е проследил родителите на 169 деца за три години. Родителите са записвали всички болести на децата, а те самите се преминавали психиатрични оценки на 6 месеца. Общият брой на болестите при децата на родители с високо ниво „емоционален стрес“ е значително по-високо. БТА

Още по темата:

Защо е нужно да пречистваме нашите чакри?

Майката

Сърце

ЦВЯТ –ДУША – МУЗИКА – БЛАЖЕНСТВО

ДАЛИ ХРИСТОС Е ИМАЛ НАИСТИНА ТОВА ПРЕДВИД? март 18, 2008

Предполагам сте чели нещо за Христос. На едно място той казва:

28. Аз пък ви казвам, че всеки, който поглежда на жена с пожелание, вече е прелюбодействувал с нея в сърцето си. 29. И ако дясното ти око те съблазнява, извади го и хвърли от себе си; защото по-добре е за тебе да погине един твой уд, а не цялото ти тяло да бъде хвърлено в геената огнена. 30. И ако дясната ти ръка те съблазнява, отсечи я и я хвърли от себе си; защото по-добре е за тебе да погине един твой уд, а не цялото ти тяло да бъде хвърлено в геената.

Познавате ли човек, който има така дисциплина, каквато е описал Христос?

Още по темата:

КОЛКО ПЛАТИ ХРИСТОС?

ТАО – МАЙКАTA НА ВСЕЛЕНАТА март 17, 2008

ДАО ДЕ ДЗИН – ЛАО ДЗЪ

ПРЕВОД-ЛЕНКО ДИМИТРОВ

1. Дао, което може да се назове,не е постоянно Дао. Име, което може да се именува,не е постоянно име. Безименнотое начало на Небето и Земята. Притежаващото име е Mайка на всички неща. Ето защо,който няма страсти,вижда безпределното; който има страсти, вижда пределното.

25. Преди възникването на Небето и Земята има вещ хаотична. О спокойна, о пустинна, единствено неизменна, циркулираща безспир. Може да се счита за Mайка на Поднебесната. Аз не зная нейното име. Ще я нарека Дао. По принуда ще я нарека великa. Великото ще нарека отминаващо. Отминаващотоще нарека далечно. Далечнотоще нарека възвръщащо се.

52. В Поднебесната има начало, то е Mайка на Поднебесната. Когато постигнем Mайката,ще разберем нейните деца. Когато разберем децата ,трябва да се върнем отново към Mайката. Така до края на живота си няма да бъдем в опасност.

Търси и ще намериш март 11, 2008

Всяка част търси своето цяло, подтикната от любов към Вечния извор, от който е изскочила.

Търсенето е същност на човешката природа. Обаче дълбочината и интензитетът на търсенето варират от грубата форма на празно любопитство до финото ниво, което подбужда будха (озареното същество ) да опознае себе Себето.

Лесно се преследва на грубо ниво, както например желанието води пътешественика по разни места или подтиква учения да открива. Това се изявява в увствителността на художника, който търси чрез естетиката, или в научния работник, който търси познанието. Тези, които не осъзнават, че търсят, също правят това опипом в тъмнината. Наркоманът също търси, без да знае какво..

Кога ставаме търсачи? В момента, в който вдъхновението дойде отвътре. Дотогава нашето питане е като на децата, които искат да научат от родителите си, какво са зведите, какво е Слънето, Луната. Вътрешният подтик преобразува питането ни във вътрешно изследване. Кой съм? Защо съм тук? Как съм свързан с другите?

Много различни концепции се предлагат. И започваме да проверяваме. Някои oтхвърляме, някои приемаме, други експериментираме върху себе си, а някои прилагаме в живота си. Обаче отново стигаме до кръстопът или до задънена улица, защото експериментът не дава интегрирано решение. Тогава търсим алтернатива и така продължаваме да търсим докато утолим жаждата си.

Каквото търсите, това и ще намерите. Но това, което откривате, може да доставя удоволствие или да е болезнено. И в двата случая не задоволява процеса на търсене. Открило една играчка, детето търси друга. Търсенето на грубо ниво остава повърхностно и не носи удовлетворение. Само когато изпиете чашата до дъна, усещате вкуса на амброзията. За да намерите истински перли, трябва да се гмурнете дълбоко в непознатите дълбини на синьото море. Но без вдъхновение, как ще предприемете такъв рискован скок?

Вдъхновението идва от един извор, от един източник, дълбоко заровен в най-отдалечено кътче на нашето същество. Когато бъде докоснат, тогава човек става Бог. Потенциалното става динамично. Семето става дърво. Това е най-великото чудо, чудо на чудесата, което е омайвало човек от началото на света и е разискрило търсенето му в изследване. Тези, които изследват външната форма на този феномен, стигат само до повърхностния слой. Само онези, които навлязат дълбоко в извора, откриват Златната богиня, която обитава в него. Нейното докосване озарява и променя цялото същество..

Това наистина е чудо на чудесата. То обитава всяко същество. Мъдрият го преследва настойчиво, светите писания говорят за него, а светците го славословят. Тогава защо е толкова трудно да бъде достигнато? Трудността идва от грубото търсене. Вместо да търсим истинския диамант, се задоволяваме със счупени парчета стъкло. Хората се губят повече в търсене на неща, които отмират, вместо на вечния склад на всички стоки

За нас настъпи време да се замислим малко, да оценим приоритетите си и да изкристализираме търсенето си в чувствителна посока.Нека проучим, кое печели временно, но няма трайни последици, и кое губи временно, но печели трайно.

Как да зарадваме Богинята вътре в нас, въпреки че няма материални придобивки? Не може да има никакъв компромис, защото тя не познава нищо друго освен Истината. Не чува човешката дандания и шумотевица или мърморене. Познава само себе си и това, което е родено от нея. Наслаждава се на божествената музика от вибрации на нейното творение и когато музиката спре, Богинята отива да спи. По този начин е проспала хиляди години, но сега дойде часът да бъде събудена

Бремето за постигане на реализацията ни лежи върху нас, защото боговете така са предопределили много отдавна. Нека моделираме търсенето си в посока към вътрешния храм на Златната богиня, защото колкото търсим, толкова и ще намерим собственото си божествено Себе.

Откъс от „Извисяването“- Йоги Махаджан

ПЕРЛАТА НА РАЗЛИЧАВАНЕТО март 8, 2008

Шанкара (наричан още Шанкарачаря), „Спасителят“, се смята за един от най-големите философи и светци на индуизма.Той е живял от 788 до 820 година и е бил един от главните представители на индийската философия адвайта, учението за „недвойствеността“.

Вивека чудамани („Перлата на различаването“) е едно от основните му произведения.В този бисер на индийската философска литература Шанкара е обобщил и коментирал най-важните учения на Ведите и Упанишадите. Тези учения,чиито корени са в предисторическите времена,са и до днес фундамен-  тът на индийската духовност.

След столетия надмощие на будизма в Индия със своето произведение Шанкара поставя основите за ренесанс на брахманистката философия на Ведите и Упанишадите в Индия,в която вече е казано много от онова, до което едва днес се домогва съвременното научно и философско мислене на Запад. Както всички големи философски текстове от световната литература и „Перлата на различаването“ има непреходна стойност

Ето кратък откъс от книгата:

Трудно е за едно създание да постигне раждането в човешки образ. По-трудно е да постигне физическа сила и силна воля, още по-трудно – чистота. По-трудно и от това е желанието да води духовен живот. Най-трудното е да се разбират писанията. Не е възможно обаче да се постигне различаването между Атман и не-Атман, непосредственото познание за самия Атман, несекващото съединение с Брахман и окончателното освобождение – пък било то и чрез заслугите на сто билиона правилно живяни въплъщения.

Съвсем редките предимства – човешко раждане, копнеж за освобождение и наставляване от просветлен учител – могат да се постигнат само с Божията милост.

Все пак има хора, постигнали наистина онова рядко човешко раждане, едновременно физическа и умствена сила, както и разбиране на писанията, които обаче въпреки това са все още толкова оплетени в заблуда, че не полагат усилия за освобождение. Такива хора са самоубийци. Те се вкопчват в недейст- вителното и се саморазрушават. Защото какъв по-голям глупак може да има от онзи, който е постигнал това рядко човешко раждане и заедно с него физическа и умствена сила,и който все пак вследствие на своята заслепеност пропуска осъществяването на своето върховно благо?

Писанията могат и да се знаят наизуст, може да се принасят жертви на светите духове, може да се извършват ритуали и да се почитат божества, но докато човек не се пробуди за разбирането на своята тъждественост с Атман, той никога не може да намери освобождение – дори и след много стотици епохи.

КАКВО Е ЛЮБОВ? Силата на детската мъдрост и невинност март 2, 2008

Снимка от Axinia

Благодарение на Титикша

 

 

Какво е любов? 3адали този въпрос на деца от 4 до 8 години: „Какво според теб значи ЛЮБОВ?“

Когато баба получи артрит, тя не можеше повече да се навежда и да си лакира ноктите на краката. Оттогава дядо прави това вместо нея винаги, дори след като и той получи артрит на ръцете. Това е любов.Ребека – 8 години.

Когато някой те обича, той произнася името ти различно. Ти просто знаеш, че името ти е чисто, произнесено от него.Били – 4 години

Любов е, когато едно момиче си слага парфюм и едно момче си слага афтършейв и те излизат заедно и се миришат.Карл – 5 години

Любов е, когато ти отиваш да си купиш нещо за ядене и даваш на някого повече от твоя чипс, без да искаш той да ти дава изобщо от своя.Криси – 6 години

Любов е това, което те кара за се усмихваш, когато си тъжен.Тери – 4 години

Любов е, когато мама прави кафе на татко и сръбва от чашката му, преди да му я даде, за да е сигурна, че е хубаво и няма да го опари.Дани – 7 години

Любов е, когато се целуваш с някого през цялото време и когато се уморите да се целувате, ти искаш още да бъдеш с него и да си говорите още. Мама и татко са такива. Те изглеждат неприлично, когато се целуват. Емили – 8 години

Любов е това, което е в стаята с теб на Коледа, ако ти спреш да отваряш подаръците си и се заслушаш.Боби – 7 години  

Ако искаш да се научиш да обичаш по-добре, трябва да започнеш с хората, които мразиш.Ника – 6 години

Любов е, когато казваш на едно момче, че харесваш ризата му, с която го виждаш всеки ден.Ноил – 7 години

Любов е, когато една стара жена и един стар мъж са още приятели, макар че се познават много добре. Томи -6 години

По време на моя рецитал по пиано, когато излязох на сцената, много се страхувах. Видях колко много хора има в залата! Всички ме гледаха. И видях татко, който ми махна с ръка и ми се усмихна. Той беше единственият, който направи това. Повече не се страхувах. Това е любов.Синди – 8 години

Мама ме обича повече от всеки друг. Никой друг не ме целува, преди да си легна.Клер – 6 години

Любов е, когато мама дава на татко най-хубавото парче от пилето.Илейн – 5 години

Любов е, когато мама вижда татко – мръсен и потен, и въпреки това му казва, че е по-хубав от Робърт Редфорд.Крис – 7 години

Любов е, когато кученцето ти те близва по лицето дори и тогава, когато си го оставил цял ден само.Мери-Ан – 4 години

Зная, че по-голямата ми сестра ме обича, защото ми дава всичките си стари дрехи, а после трябва да излезе и да си купи нови.Лорен – 4 години

Когато обичаш някого, клепачите ти подскачат нагоре и надолу и очите ти излъчват звездички.Карен – 7 години

Наистина не трябва да казваш на някого „Обичам те“, ако не мислиш така. Но ако го мислиш, то трябва да му го казваш много пъти, защото хората забравят.Джесика – 8 години

И финалното.

Лео Баскаглия, писател и преподавател, разказва за един конкурс, в който трябвало да журира. Задачата на конкурса била да се определи най-грижовното дете. Победителят било едно четиригодишно момченце, чийто възрастен съсед наскоро изгубил съпругата си. Когато малкото дете видяло, че мъжът плаче, отишло в двора на господина, покатерило се в скута му и останало седнало там. Когато се върнало при майка си, тя го попитала какво е казало на съседа, а малчуганът отвърнал:“ Нищо, само му помогнах да поплаче“.