ДУХОВНИЯТ ПЪТ – ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО ИЛИ БЛАГОСЛОВИЯ? април 19, 2008

Една изповед.

„Бях двадесет и една годишна, когато почина майка ми. Това ме накара да си задам въпроса какъв е смисълът на живота. Многобройни въпроси завладяха ума и душата ми: щом всички един ден умираме, какъв е смисълът да създаваме семейство, да живеем като харчим пари, за да направим живота си по-удобен, да имаме деца? Когато умираме, не отнасяме със себе си нищо… И какво е Бог? Дали Той е старец, с дълга брада, както ми бяха разказвали в детството? И ако Той е любов и прошка, защо толкова много хора страдат? Този свят от Бог ли се управлява?

И така започна моето ТЪРСЕНЕ…

През целия си живот съм била перфекционистка. През юношеските си години започнах да анализирам себе си, своите реакции и поведение. С интроспекция и искреност, по това време бях способна да виждам истинските проблеми вътре в себе си. Преживях едно духовно извисяване, защото имах желанието да се променя, но това беше по-скоро интуитивно, основано на инстинкта. Позволявах на моя “вътрешен глас” да ме води, без да мога да обясня какъв беше този мой вътрешен глас: дали той идваше от Бога, или бях обсебена? Не бях в състояние да обясня как този вътрешен глас се роди в мен, нито да обясня на околните как точно се чувствам, или да ги науча как самите те могат да се вслушват в техните собствени вътрешни гласове. Целият свят беше побран вътре в мен: птици, дървета, слънчевата светлина, радостта, мирът, красотата. Чувствах се като сестра на всичко, което ме заобикаля.

Много пъти приятелите ми ме питаха: “Защо правиш това?” Аз отвръщах „Защото чувствам, че тове е по-добрият начин”. Понякога те ме смятаха за наивна и не ме уважаваха, защото не реагирах по начина, по който те очакваха. Друг път ме смятаха за амбициозна и ме хвалеха, защото постигах онова, което желаех. Аз не бяха нито наивна, нито амбициозна. Аз бях търсач, и това беше процес на промяна и разбиране на самата себе си. Съзнавах, че съществува нещо друго отвъд видимото, отвъд формите и цветовете, нещо, за което не бяха ме учили нито в училище, нито моите родители… Това бе нещо, което докосва душата, не ума. То не можеше да бъде познато от аналитичния ум, а да бъде открито и преживяно единствено от една жадна душа.

Смъртта на майка ми ме постави в ситуация да си задам въпрос за смисъла на живота. Тя се бе омъжила, имаше две деца. На 35 години заболя, на 47 почина… 12 години страдание и безутешност. Каква е печалбата от това да бъдеш роден? По каква причина?

Какъв е смисълът на живота и крайната му цел?

Бог е крайната му цел. А целта на живота е да усъвършенстваме себе си – “духовната еволюция”, както я наричат. Животът е просто околна среда, в която ние се обучаваме и проявяваме.

Отне ми една година да намеря своя път. Посещавах различни движения, от църкви (православни и други, които вярват в Христос) до различни системи йога. Бяха ми казали, че всички сме грешни (което отряза крилете ми и надеждите ми за по-добър живот), че всеки си има съдба (тогава какво е “свободната воля”?), че трябва да се боим от Бога (аз никога не съм се страхувала от Бог; засрамена да, но никога уплашена), че около нас е пълно с енергии, някои от които благоприятни, други неблагоприятни и много още неща, които водеха до спорове, но не и до Промяна.

Никой не говореше за мъдрост и познание. Не се интересувах от придобиването на паранормални сили, от това да влияя на другите, или да завоювам света. Интересувах се от това да живея в съответствие с Божията воля. Не ме интересуваше живот, с който да впечатлявам останалите, а живот, който би ме изпълнил с радост и удовлетворение. Нима исках твърде много?

Започнах да практикувам Сахаджа Йога със същото отношение, което имах и към останалите практики: чисто желание и отворен ум. Това би могло да бъде Моят Път или просто още една опитност.

Защо останах в Сахаджа Йога? Защото в началото имах същите вътрешни преживявания, както в юношеството си. Нещо повече – аз започнах да разбирам своите предишни преживявания”.

ИМА ЛИ ДЪРВОТО КОРЕНИ? март 31, 2008

 

Питаме се, какво е Бог. Атеистът казва, че няма, а вярващият е убеден, че има Бог, въпреки, че не го е виждал. Кой е прав? Въпросът е, щом като атеистът отхвърля съществуването на Бог, на какво основание допуска това? Колко години е прекарал в духовно преследване, в търсене на вътрешното Себе, че да твърди такова нещо? От друга страна, онзи, който вярва в Бог, чувства нещо, но не чрез ума, не чрез интелекта, а отвътре. Трябва да има някакво обяснение, някакъв принцип трябва да стои зад абсолютно координираната, организирана работа в космоса.

Търсачът не е изживял Бог, но е стъпил на вярна следа в търсенето. Провежда задълбочено изследване.

Колко много ученият мисли и планира преди да изобрети машина. Колко много работа е извършена от учените в най-ранните векове за развитието на различни принципи, за да може съвременният учен да се възползва от техните проучвания и да създаде нещо! Това няма да е резултат от приноса само на един учен, защото получава поддръжката на работата, извършена от учените преди него. Айнщайн ни даде Закона за гравитацията, а Нютон – Закона за относителността.

Така прогресивните генерации, ползвайки се от работата на древния човек, са в състояние да формулират своите хипотези и експерименти и така да откриват нещо ново. Това е исторически процес, в който много неща са създадени с много усилия от колектива за индивида.

Няма период от време, който да представлява финална точка на човешкото постижение. Може да бъде само брънка от веригата събития, която продължава. И така, ако зад една обикновена машина стоят толкова мисловен процес и съзнателно усилие, тогава какво остава за човешкото тяло, което е многоцелево, многостранно и многоизмеримо? Как е могло такова същество да еволюира без действието на други съзнателни сили върху него? Това обосновава допускането, че съществува по-висок съзнателен процес зад всичко. Шри Матаджи казва: “Ако видим едно дърво, знаем, че има корени, които го поддържат.” (ИЗВИСЯВАНЕТО – Йоги Махаджан)

ДАЛИ ХРИСТОС Е ИМАЛ НАИСТИНА ТОВА ПРЕДВИД? март 18, 2008

Предполагам сте чели нещо за Христос. На едно място той казва:

28. Аз пък ви казвам, че всеки, който поглежда на жена с пожелание, вече е прелюбодействувал с нея в сърцето си. 29. И ако дясното ти око те съблазнява, извади го и хвърли от себе си; защото по-добре е за тебе да погине един твой уд, а не цялото ти тяло да бъде хвърлено в геената огнена. 30. И ако дясната ти ръка те съблазнява, отсечи я и я хвърли от себе си; защото по-добре е за тебе да погине един твой уд, а не цялото ти тяло да бъде хвърлено в геената.

Познавате ли човек, който има така дисциплина, каквато е описал Христос?

Още по темата:

КОЛКО ПЛАТИ ХРИСТОС?

ТАО – МАЙКАTA НА ВСЕЛЕНАТА март 17, 2008

ДАО ДЕ ДЗИН – ЛАО ДЗЪ

ПРЕВОД-ЛЕНКО ДИМИТРОВ

1. Дао, което може да се назове,не е постоянно Дао. Име, което може да се именува,не е постоянно име. Безименнотое начало на Небето и Земята. Притежаващото име е Mайка на всички неща. Ето защо,който няма страсти,вижда безпределното; който има страсти, вижда пределното.

25. Преди възникването на Небето и Земята има вещ хаотична. О спокойна, о пустинна, единствено неизменна, циркулираща безспир. Може да се счита за Mайка на Поднебесната. Аз не зная нейното име. Ще я нарека Дао. По принуда ще я нарека великa. Великото ще нарека отминаващо. Отминаващотоще нарека далечно. Далечнотоще нарека възвръщащо се.

52. В Поднебесната има начало, то е Mайка на Поднебесната. Когато постигнем Mайката,ще разберем нейните деца. Когато разберем децата ,трябва да се върнем отново към Mайката. Така до края на живота си няма да бъдем в опасност.

ЙОГА И МИСЛИТЕ март 14, 2008

„Чрез изучаване нека практикуваме йога. Чрез йога нека се концентрираме на изучаването. Чрез съвършенство в изучаването и йога Върховната душа осветява всичко пред нас.“ (Вяса)

Най-популярната книга за йога е “Йога Сутрите на Патанджали”.

В нея Патанджали заявява: “yogash chitta-vritti-nirodhah, “Йога е успокояване модификациите на Ума.”

Под модификациите на Ума той има предвид мисли, чувства, намерения, мотиви и желания.

Може ли да кажем, че имаме пълен контрол над нашите мисли, чувства, намерения и желания?

НЕ !

ЗАЩО?

Това означава, ли че с нас се случват неща, които са извън нашия контрол?

Най-лесния начин да контролираме нашите мисли е чрез издигането на Кундалини.

Когато Кундалини се издигне се появява разтояние между мислите. Това разтояние се увеличава и в нас се установява тишината. Тогава ние сме в настояшето без мисли, безпокойство и гняв.

Когато сме в настоящето ние имаме пълен контрол над себе си.

Още по темата: Умът или Сърцето

ДУХОВНИТЕ ТАЙНИ НА ВЪГЛЕРОДНИЯ АТОМ март 12, 2008

                                             

Сп. Knowledge of Reality

Атомната теория е древно учение. Първите сведения за нея датират отпреди няколко хиляди години и се откриват във ведическите текстове в Индия. Съществуват легенди за ведическата цивилизация, според които тя е била високо развита. Мъдреците, които са наблюдавали нейното развитие, от позицията на своя мистичен светоглед и дълбока медитация, откриват древните символи на окултизма – Аумкара и Свастика. Те също достигат до много научни принципи, които прилагат в практиката, за да достигнат до едно напреднало високо технологично равнище. Те дават санскритското име на атома  Ану.

Докато техническите достижения на тази древна цивилизация са забравени, то архетипните символи на окултизма са запазили своето място и значимост в нашето съзнание. Днес благодарение на напредъка на съвременната атомна теория, може да бъде успешно обоснована тезата за произхода на тези божествени символи на основата ма атома.

Западните теории за атомния строеж се формират през XVIII и XIX век. В началото на XIX век Джон Далтон учи, че атомът е невидима частица от химичния елемент. Но след като през 1897 г. е открит електронът, а няколко години по-късно и протонът, атомният модел претърпява сериозни изменения. През 1909 г. Ърнест Ръдърфорд разкрива, че атомите се състоят предимно от празно пространство,  ревизирайки учението за строежа на атома, илюстрирайки го като миниатюрно положително-заредено ядро, съдържащо протони и неутрони с обикалящи около ядрото електрони.  През 1913  г.  датският  физик  Нилс Бор за онагледяване на строежа на атома използва планетарния модел, според който електроните обикалят около ядрото на различни орбити, различни енергийни нива.

Настоящият способ за илюстриране на електрона е моделът наречен облак заряд (кванто-механичен или орбитален модел). Този способ се основава на идеята на Принципа на неопределеността на Хайзенберг, според който не може да бъде дефинирано прецизно точното местонахождение или скоростта на даден електрон. Затова този модел използува неясно очертаните т.нар. „облаци на вероятното местоположение“, за да илюстрира приблизителното местонахождение на електрона.

Там където облакът е гъст, вероятността да бъде открит електрон е ниска. Според този модел енергийното ниво на всеки един електрон е строго определена цифрова величина и всички нива се разполагат като концентрични обвивки на ядрото по реда на стойността на енергийните нива според модела на Бор.

В атома на въглерода конкретно, електроните се разполагат в четири облака с капкообразна форма, чийто външни крайни точки лежат в пространството една спрямо друга като върховете на тетраедър. Тези облаци илюстрират пространството, в което електроните се намират през по-голяма част от времето. В тези зони те се движат толкова бързо, че траекторията им би могла да бъде изобразена по-точно чрез облак, отколкото чрез единична линия на полет.

В последно време някои изследователи излагат схващането, че в рамките на тези облаци съществуват зони, които са най-„предпочитани“ от електроните. Тези зони оформят спирали около повърхността на всеки един от облаците с форма на капка.

Това ново развитие на учението за строежа на въглеродния атом привлича вниманието на велик индийски светец и духовник. Учениците му са насърчавани да доразвият свързаното с въглеродния атом откритие. В състояние на дълбока медитация един от тях, който бил и химик, спонтанно осъзнава истинското значение на тази теория.

Зоните на най-вероятно местоположение на електрона оформят спираловидни вълни около ядрото на въглеродния атом.. Когато тази конфигурация се наблюдава под определен ъгъл, ученият с изненада открил, че спиралите очертават разпознаваеми символи.

От една гледна точка може да бъде видяна триизмерна Аумкара. От друг ъгъл тази Аумкара се превръща в плоска двуизмерна свастика. Така той заключава, че свастиката е всъщност двуизмерно изображение на триизмерната Аумкара. Завъртайки модела под друг ъгъл, се наблюдава как тези символи се изменят в гръцките Алфа и Омега. На космическо равнище символите на източния окултизъм (Аумкара и свастика) са буквално само различни аспекти на същата духовна истина, представена от западния окултизъм с неговите символи -Алфа и Омега.

Всички хора, предмети и дори самата енергия са израз на същата онази божественост, която толкова много религии, култури и философски учения претендират да изразяват само и изключително те.

Въглеродният  атом,  съдържащ в себе си  тези  универсални символи, разкрива материята като превъплъщение на онова същото божествено съзнание, достигано от светците и мъдреците през всички епохи. Материята носи иманентно вътре в себе си духовното. Вселената не съществува отделно от Космическото съзнание, тя е негов пряк израз. Живата материя, която се основава на въглерода, би трябвало да има уникална роля в това изразяване. Светците са тези, чийто живот е изцяло посветен в достигането на тази божествена цел.Всички хора, предмети и самата енергия са израз на същата тази божественост.Алфа-та и Омега-та традиционно се свързват с Христос. В Индия божеството Ганеша властва над свастиката и Аумкара.

Налице са някои забележителни сходства между двете религии.

Двете божества издигат като ценност детската невинност. Самият Ганеша е едно вечно дете, известно с простотата на своята мъдрост, докато Христос, Божият син, често учи своите последователи да „бъдат като малки деца“.

И двамата са божествени деца, двамата са заченати непорочно, и двамата са синове на божественото свещено Триединство – Христос е синът на Йехова и Светия дух, Дева Мария, докато Ганеша е синът на бог Шива и богинята  Парвати).

Ганеша и Христос едно и също божество ли са?

Всеки от тях, подобно на техните символи, които съществуват под формата на различни аспекти на въглеродния атом, представлява различен аспект на първичната рожба на Вселената.Така разликата между източната и западната духовност, като всяко разделение основано на раса, култура или вяра, не е нищо повече от невежество и непознаване на истинската духовна същност на Вселената и всичко, което съществува в нея.

През 1985 г. Шри Матаджи е подсказала идеята за това изследване на индийския учен д-р Винод Р. Ворилкар, работещ в Института по биоанализи към Университета в Лос Серитос, ЛА – САЩ.

Търси и ще намериш март 11, 2008

Всяка част търси своето цяло, подтикната от любов към Вечния извор, от който е изскочила.

Търсенето е същност на човешката природа. Обаче дълбочината и интензитетът на търсенето варират от грубата форма на празно любопитство до финото ниво, което подбужда будха (озареното същество ) да опознае себе Себето.

Лесно се преследва на грубо ниво, както например желанието води пътешественика по разни места или подтиква учения да открива. Това се изявява в увствителността на художника, който търси чрез естетиката, или в научния работник, който търси познанието. Тези, които не осъзнават, че търсят, също правят това опипом в тъмнината. Наркоманът също търси, без да знае какво..

Кога ставаме търсачи? В момента, в който вдъхновението дойде отвътре. Дотогава нашето питане е като на децата, които искат да научат от родителите си, какво са зведите, какво е Слънето, Луната. Вътрешният подтик преобразува питането ни във вътрешно изследване. Кой съм? Защо съм тук? Как съм свързан с другите?

Много различни концепции се предлагат. И започваме да проверяваме. Някои oтхвърляме, някои приемаме, други експериментираме върху себе си, а някои прилагаме в живота си. Обаче отново стигаме до кръстопът или до задънена улица, защото експериментът не дава интегрирано решение. Тогава търсим алтернатива и така продължаваме да търсим докато утолим жаждата си.

Каквото търсите, това и ще намерите. Но това, което откривате, може да доставя удоволствие или да е болезнено. И в двата случая не задоволява процеса на търсене. Открило една играчка, детето търси друга. Търсенето на грубо ниво остава повърхностно и не носи удовлетворение. Само когато изпиете чашата до дъна, усещате вкуса на амброзията. За да намерите истински перли, трябва да се гмурнете дълбоко в непознатите дълбини на синьото море. Но без вдъхновение, как ще предприемете такъв рискован скок?

Вдъхновението идва от един извор, от един източник, дълбоко заровен в най-отдалечено кътче на нашето същество. Когато бъде докоснат, тогава човек става Бог. Потенциалното става динамично. Семето става дърво. Това е най-великото чудо, чудо на чудесата, което е омайвало човек от началото на света и е разискрило търсенето му в изследване. Тези, които изследват външната форма на този феномен, стигат само до повърхностния слой. Само онези, които навлязат дълбоко в извора, откриват Златната богиня, която обитава в него. Нейното докосване озарява и променя цялото същество..

Това наистина е чудо на чудесата. То обитава всяко същество. Мъдрият го преследва настойчиво, светите писания говорят за него, а светците го славословят. Тогава защо е толкова трудно да бъде достигнато? Трудността идва от грубото търсене. Вместо да търсим истинския диамант, се задоволяваме със счупени парчета стъкло. Хората се губят повече в търсене на неща, които отмират, вместо на вечния склад на всички стоки

За нас настъпи време да се замислим малко, да оценим приоритетите си и да изкристализираме търсенето си в чувствителна посока.Нека проучим, кое печели временно, но няма трайни последици, и кое губи временно, но печели трайно.

Как да зарадваме Богинята вътре в нас, въпреки че няма материални придобивки? Не може да има никакъв компромис, защото тя не познава нищо друго освен Истината. Не чува човешката дандания и шумотевица или мърморене. Познава само себе си и това, което е родено от нея. Наслаждава се на божествената музика от вибрации на нейното творение и когато музиката спре, Богинята отива да спи. По този начин е проспала хиляди години, но сега дойде часът да бъде събудена

Бремето за постигане на реализацията ни лежи върху нас, защото боговете така са предопределили много отдавна. Нека моделираме търсенето си в посока към вътрешния храм на Златната богиня, защото колкото търсим, толкова и ще намерим собственото си божествено Себе.

Откъс от „Извисяването“- Йоги Махаджан

„Тад Нискала“ от Шри Ади Шанкарачарйа – Аз съм Шива! март 9, 2008

Аз съм Шива

Аум. Аз не съм нито умът,ни интелектът, егото или пък „чита“,нито ушите, езикът,ни сетивата на мирис и зрение. Ни етерът, ни въздухът съм аз. Аз съм Вечното Блаженство и Съзнание. Аз съм Шива! Аз съм Шива!

Нито „праната“ съм аз, нито петте жизнени дъха, ни седемте елемента на тялото, ни неговите пет обвивки, нито ръцете, нозете, езикът, нито останалите органи на действие. Аз съм Вечното Блаженство и Съзнание. Аз съм Шива! Аз съм Шива!

Не съм аз нито страх, ни алчност, ни илюзия, ни отвращение или харесване присъстват в мен. Нищо като гордост, като его, Дхарма или пък Освобождение ,нито желанието на ума или пък обектът на това желание. Аз съм вечното блаженство и съзнание. Аз съм Шива! Аз съм Шива!

Ни удоволствие, ни болка, ни добродетел, ни порок познавам аз, ни мантра, ни свещено място, ни Веди или Жертвоприношение. Аз не съм нито който се храни, храната или пък самото хранене. Аз съм Вечното Блаженство и Съзнание. Аз съм Шива! Аз съм Шива!

За мен не съществуват страх и смърт, нито разграничение на касти, дори и раждане аз нямам, нито приятел, ни другар, нито поклонник или Гуру. Аз съм Вечното Блаженство и Съзнание. Аз съм Шива! Аз съм Шива!

Аз нямам нито форма, ни желание. Всепроникващият аз съм, вездесъщият. При все това – оттатък сетивата. Нито спасение съм аз,нито пък нещо, което да се познае. Аз съм Вечното Блаженство и Съзнание.Аз съм Шива! Аз съм Шива!“

Шри Матаджи за Шива: “…Шива представлява Духа. А Духът обитава във всички вас в сърцето. Седалището на Садашива е на върха на главата, но се отразява в сърцата ви. Умът е Витхала. Така че да стигне Духът до мозъка, означава просветляване на вашия ум. Просветляване на мозъка – означава ограниченият капацитет на вашия ум да стане неограничен в способността му да разпознава Бог.”

Още по темата: ПЕРЛАТА НА РАЗЛИЧАВАНЕТО  Умът или сърцето   Сърце   ЦВЯТ –ДУША – МУЗИКА – БЛАЖЕНСТВО