Любов и Звезди юни 18, 2011

Всички ние сме като яйца април 5, 2010

„Скоро ви казах за Великден, че всички ние сме като яйца и това е празникът за човешкото същество, че той все още е едно яйце. Живее си в своята черупка, мисли за себе си, мисли за семейството си – което до някъде е добре – мисли за страната си. До тук всичко е добре, защото той е в черупка.

Каквото и голямо нещо да се опитвате да правите – като ООН или подобно – тази черупка, ще е във вас и ще дава резултатите си. Но когато напълно счупите черупката във вас , тогава сте птицата, която просто излита. Така, че денят на Възкресението е започнал, както казах, денят на Възкресението, който е споменат в Корана много повече пъти отколкото денят на Страшншя съд. Това е денят на Възкресението, когато хората трябва да възкръснат, да пробудят своя Дух, както самият Христос го направи за нас, пресичайки вратите на Агния чакра.

Това не е изключващо се нещо, защото няма нищо нереално в него, нищо неистинско. Няма хипноза, нищо такова – вие напълно съзнавате какво правите. Осъзнавате силата, която имате вътре във вас и тази сила тече и вие ставате едно с нея. Но тази сила не господства или властва над никого, а е силата на Любовта. Това е силата на Любовта на Бог, която върши всяка една работа в този свят. Заради тази Любов се появяват цветята, цветята стават плодове заради нея, поради тази сила хората зачеват деца, поради нея сте родени, заради тази сила сте се родили повторно на този етап.“ –Шри Матаджи

Трябва да насочите вниманието към светлината на духа февруари 23, 2010

„Трябва да насочите вниманието към светлината на духа. Човек, който е реализиран, не обича нещата, които могат да го тласнат към крайности. Реализираната душа всъщност е една уравновесена личност и е в центъра, защото, дори когато вниманието и излезе от равновесие, светлината на духа я връща отново в центъра.

Такъв човек е стъпил здраво на Майката Земя. И би трябвало по самата си природа да бъде практичен, прагматичен, мъдър и необвързан. Той не може да формира навици и не може да се захване с нещо безсмислено, глупаво или разрушително. Такъв човек не губи време в избиране на неща. Той знае как да се радва на това, което е налице в момента.“ /Шри Матаджи/

ДУХОВНИЯТ ПЪТ – ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО ИЛИ БЛАГОСЛОВИЯ? април 19, 2008

Една изповед.

„Бях двадесет и една годишна, когато почина майка ми. Това ме накара да си задам въпроса какъв е смисълът на живота. Многобройни въпроси завладяха ума и душата ми: щом всички един ден умираме, какъв е смисълът да създаваме семейство, да живеем като харчим пари, за да направим живота си по-удобен, да имаме деца? Когато умираме, не отнасяме със себе си нищо… И какво е Бог? Дали Той е старец, с дълга брада, както ми бяха разказвали в детството? И ако Той е любов и прошка, защо толкова много хора страдат? Този свят от Бог ли се управлява?

И така започна моето ТЪРСЕНЕ…

През целия си живот съм била перфекционистка. През юношеските си години започнах да анализирам себе си, своите реакции и поведение. С интроспекция и искреност, по това време бях способна да виждам истинските проблеми вътре в себе си. Преживях едно духовно извисяване, защото имах желанието да се променя, но това беше по-скоро интуитивно, основано на инстинкта. Позволявах на моя “вътрешен глас” да ме води, без да мога да обясня какъв беше този мой вътрешен глас: дали той идваше от Бога, или бях обсебена? Не бях в състояние да обясня как този вътрешен глас се роди в мен, нито да обясня на околните как точно се чувствам, или да ги науча как самите те могат да се вслушват в техните собствени вътрешни гласове. Целият свят беше побран вътре в мен: птици, дървета, слънчевата светлина, радостта, мирът, красотата. Чувствах се като сестра на всичко, което ме заобикаля.

Много пъти приятелите ми ме питаха: “Защо правиш това?” Аз отвръщах „Защото чувствам, че тове е по-добрият начин”. Понякога те ме смятаха за наивна и не ме уважаваха, защото не реагирах по начина, по който те очакваха. Друг път ме смятаха за амбициозна и ме хвалеха, защото постигах онова, което желаех. Аз не бяха нито наивна, нито амбициозна. Аз бях търсач, и това беше процес на промяна и разбиране на самата себе си. Съзнавах, че съществува нещо друго отвъд видимото, отвъд формите и цветовете, нещо, за което не бяха ме учили нито в училище, нито моите родители… Това бе нещо, което докосва душата, не ума. То не можеше да бъде познато от аналитичния ум, а да бъде открито и преживяно единствено от една жадна душа.

Смъртта на майка ми ме постави в ситуация да си задам въпрос за смисъла на живота. Тя се бе омъжила, имаше две деца. На 35 години заболя, на 47 почина… 12 години страдание и безутешност. Каква е печалбата от това да бъдеш роден? По каква причина?

Какъв е смисълът на живота и крайната му цел?

Бог е крайната му цел. А целта на живота е да усъвършенстваме себе си – “духовната еволюция”, както я наричат. Животът е просто околна среда, в която ние се обучаваме и проявяваме.

Отне ми една година да намеря своя път. Посещавах различни движения, от църкви (православни и други, които вярват в Христос) до различни системи йога. Бяха ми казали, че всички сме грешни (което отряза крилете ми и надеждите ми за по-добър живот), че всеки си има съдба (тогава какво е “свободната воля”?), че трябва да се боим от Бога (аз никога не съм се страхувала от Бог; засрамена да, но никога уплашена), че около нас е пълно с енергии, някои от които благоприятни, други неблагоприятни и много още неща, които водеха до спорове, но не и до Промяна.

Никой не говореше за мъдрост и познание. Не се интересувах от придобиването на паранормални сили, от това да влияя на другите, или да завоювам света. Интересувах се от това да живея в съответствие с Божията воля. Не ме интересуваше живот, с който да впечатлявам останалите, а живот, който би ме изпълнил с радост и удовлетворение. Нима исках твърде много?

Започнах да практикувам Сахаджа Йога със същото отношение, което имах и към останалите практики: чисто желание и отворен ум. Това би могло да бъде Моят Път или просто още една опитност.

Защо останах в Сахаджа Йога? Защото в началото имах същите вътрешни преживявания, както в юношеството си. Нещо повече – аз започнах да разбирам своите предишни преживявания”.

РАЗПЯТИЕ ИЛИ ВЪЗКРЕСЕНИЕ ? март 24, 2008

Какво празнуват хората по света тези дни? Разпятие или Възкресение?

Ако ние празнуваме Възкресението това означава, че посланието на Христос е Възкресение, а не Разпятие.

Защо тогава кръста да е символа на Христос?

За мен  Възкресение означава духовна Себереализация.

Още по темата:

ДАЛИ ХРИСТОС Е ИМАЛ НАИСТИНА ТОВА ПРЕДВИД?

КОЛКО ПЛАТИ ХРИСТОС?