Разбирането на Божията любов май 8, 2016

Шри Матаджи Нирмала Деви, 11.05.1983 г., Лондон, Публична програма

Напоследък в беседите казвахме, че не можем да плащаме за обичта на Бог. Понякога това Ме кара да се смея.

Човешките същества никога не биха могли да разберат Неговата любов, защото живеят в много ограничена сфера. Неговата обич е безкрайна, прошката му е безкрайна. Дори не разбираме думите безкрайна и неограничена, защото не познаваме нищо такова.

А да кажем за нещо първично, че е първично, е все едно да дадем сертификат на някого, който не се нуждае от него. Живеем в повърхностен, безсмислен свят и се опитваме да намерим истината, обаче отново възприемаме нещо безсмислено за истина. След това продължаваме да се борим и си казваме: „Ето това вече е истината“, но отново се оказва, че е нещо повърхностно, изкуствено или пък някаква умствена проекция.

Всичките тези ограничени издирвателски усилия на човешките същества и опитът, който са придобили, ги правят много обусловени, поради което не им е лесно да разберат Бог. Той създаде цялата тази вселена поради Своето състрадание и любов. Създаде вас като човешки същества също поради Своето състрадание и любов. Той не се нуждае от нищо.

Обаче обича. А вие не можете да разберете личност, която обича без никаква причина, без да очаква отплата. Просто обича заради самата обич. Не можем да помислим дори за едно единствено човешко същество, което да обича заради самата обич. Едва след Реализацията, в процеса на своето израстване разбирате, че да обичаш е най-великата радост. „Когато мислите за Него, не можете да мислите за пари“ – така казвате вие.

Обаче Аз мисля, че дори и да казвате: „Не се нуждаем от пари“ или „Не вземаме пари“, това само по себе си е нещо от много недуховно естество, твърде грубо, не фино. Защото парите и всичко останало са ваши собствени концепции. Той не сътвори този свят, за да получи някакви плодове от него. Не. Направи го, защото обичаше. Искаше да изрази любовта си, просто да я изяви. Нищо друго не е изразено. В началото открих, че е невъзможно да се издигне човешкият ум на необходимото ниво. Но постепенно хората започнаха да разбират колко прощаващ е Той, колко е мил, колко е добър.

Първият проблем, с който се сблъсках на Запад (дори и в Париж), бе, че човешките същества се чувстват виновни. Това е такъв голям проблем на Запад, че просто не разбирам. Защо трябва да се чувстваш толкова много виновен, та да смяташ, че няма да получиш Реализацията си?

Това е една от пречките за Сахаджа Йога, която съм наблюдавала. Хората си мислят, че са грешници, безправни, белязани като вечни грешници и че никога няма да получат Реализация. Искам да кажа, че те просто сами се бележат. Това е повече от самосъжаление. Бих казала, че това е саморазрушение