Философията Самкхя декември 20, 2010

Философията Самкхя.
Извадка от 291 глава на Шримад Бхагаватам Пурана

“В началото не Брахман и нищо друго. Брахман душата на всички души, Бога на Пракрити, причината и следствието сляти в едно. Той бе Наблюдателя и в началото нямаше нищо, което да се види. Брахман бе Себеосветяващ се. Пракрити бе в него. Силата, която щеше да го прояви бе в него.

В началото, Гуните(свойствата), Сатва(истина), Раджас(страст) и Тамас(невежество) бяха в перфектен баланс. Те бяха в равновесие. Друг мощен аспект на Брахман бе Кала, времето. Така поради изминаването на времето, баланса на гуните бе смутен, нарушен. Имаше пулсации от вълнение и това вълнение съдържаше в себе си зародиша на Творението. Силата,  поради която Пуруша(Духът) създаваше Вселената се наричаше Пракрити(Ади Шакти), активния аспект на Брахман, който е съзнание и усещане.

Това съзнание се прояви във формата на Вселената управлявана от трите гуни и тяхното колебание. Първичната душа, Всемирния Дух измени своя вид и значение и стана Причината и Следствието, Гледащия и Наблюдаваното, Извършващия и Извършваното

Нарушения баланс на Гуните бе причината за проявлението на Пракрити. От Пракрити се прояви Махат-татва(Будхи, Интелекта). Махат е всичката светлина. Тя погълна тъмнината, която обгръщаше всичко по времето на великото унищожение, великия потоп по време на предишната Калпа(ера).

Махат татва бе трансформирана в
Ахам-татва (чвството за индивидуалнист, его).
Ахам-татва е Крия шакти, силата на действието.
Ахам-татва се проявява в три аспекта:
Сатвична Ахам-татва, която също е наречена Вайкарика (променяща се),
Раджас Ахам-татва, която също е наречена Таиджаса (бляскава),
Тамас Ахам-Татва, която също е наречена Тамаса (тъмнина).
От Сатвична Ахам-татва е роден Умът, Манас.
От Раджас Ахам-татва са родени Индриите, сетивата.
От Тамас Ахам-Татва са родени  петте Маха-бхутас (метериалните елементи).

Съществените особености на Ахам-татва са три:
Каря-самото действие, поради Тамастичния аспект.
Какртутва-силата която ни прави извършващия определена дейност, като резултат на Сатвичниа аспект .
Каранатва-причинява извършването на действието, което е резултат от Раджастичния аспект.

Мир, което е Шанти, Гняв наричан Раудра, Невежество наричано Авидия, са отново три характеристики на Сатвичната, Раджастичната и Тамастичната татви.
Поради Сатвичната Ахам-татва умът започва да функционира. Силата да мислим се намира там и от нея са родени Възприятието и Желанието.

Кармендриите, органите на действие и Гнянендриите, сетивата са родени от Раджастичната Ахам-татва. От Тамастичната Ахам-татва са родени Маха-бхутас, елементите и Танматрите (обектите възприемани от сетивата).
Първа е Шабда матра-звукът, най-финото от петте: в асоциация с него е роден Акаша, небето, Етер. Етера е проводник на звука и е като звука е всепроникващ. /б.р. Етера е проводник на вълни като радио, ТВ и т.н./
Спарша таматра е следващата: чувството за допир и в асоциация с него, Ваю-въздухът бе създаден, който отново прониква във всичко. Спарша има в себе си качеството също на Шабда.

Ваю пренася звука, а също и допира, и двете усета. Между другото Въздухът е малко по-осезаем от Етера и до известна степен е по-груб от Етера.
След това е образувана Рупа танматра:какво може да бъде възприето без да има форма. С помощта на тази танматра е създаден Огъня или Светлината.
Рупа танматра има три качества, Шабда, Спарша и Рупа. Определено тя е по груба от въздуха и е по-осезаема.

Следващата танматра, която трябва да бъде образувана и съответващата и Вода. Водата има четири качества: Шабда, Спарша, Рупа и Раса. Последната и най-грубата от тях бе образувана последна. Гандха танматра, чувството за мирис и с него е роден елемента Земя. Земята има всичките пет качества в себе си, Шабда, Спарша, Рупа, Раса и Гандха.

Пракрити е позната още и като Сагуна Брахман (имаща свойства) срещу Ниргуна Брахман (без свойства), което е Брахман в абсолютна форма. Силата скрита в петте Махабхутас е общо позната като Дравйа Шакти;силата съдържаща се в Индриите е общо позната като Крия Шакти, силата на Пракрити и Ишвара имаща власт над всичко е позната като Гняна Шакти.

Пракрити е направена от:
Прит’ви Земя }
Āп Вода }
Теджас Огън или Светлина } Петте Маха-бхутас (груби елементи)
Вāю Въздух }
Ākāш Етер или небе }

Гандха Мирис }
Раса Вкус }
Рупа Зрение } Петте танматрас (фини елементи)
Спарша Осезание }
Шабда Звук }

Шоротра Уши }
Твач Кожа }
Шакшус Очи } Съответните Индрии (сетива)
Расана Език }
Грана Нос }

Вāk Говор }
Пани Ръце }
Падам Крака} Кармендияс (пет органа на действие)
Упаштам Репродуктивни органи}
Паю Отделителен орган }

Анта-карана (вътрешните органи) са пет вида: Манас, Будхи, Ахамкара и Чита. Тези двадесет и четири свойства наречени, пет Махабхутас, пет Танматрас, пет Идриас, пет Кармендриас заедно с четири Анта-каранас са съставните части на Сагуна Брахман.

Кала-времето, също е смятано за двадесет и пета съставна част. Някой мислители смятат Кала за крайната завършек, от който хората са уплашени хората, които са невежи за величието на Ишвара, и които са уловени в мрежата изпредена от Пракрити хората, които са заблудени от Егото, което се проявява и става всемогъщо.

Ишвара, който е без Гуни, който е причината за проявата на 24-те свойства на Пракрити. С неговата Мая и с помощта на Кала, Ишвара обитава във всяко живо и създадено същество: в живите същества, като Пуруша и извън тях като Кала, която е края и началото на всичко.

Върховния аспект на Анта-карана е отразен в Махат-татва, който е всичката светлина. Пуруша е вечно базиран в Махат. Това е за да бъде боготворен като Васудева(Шри Кришна), най-висшия Пуруша. Ананта, хилядоглавия, който обхваща Бхутас, Манас и Индрияс трябва да бъде боготворен Санкаршана(Шри Баларама) в Ахам-татва Санкаршана трябва да бъде боготворен, тъй като той е Ахамкара в своята пълна форма: Егото преди някакви трансформации да се случат.

Манас Татва е силата на мисленето, по-специално в зоната на чувствата, Кама-желанието, харесване и нехаресване, умствени обвързаности и подобни отношения. Този аспект на Ахам татва е боготворен като Анируддха (внука на Шри Кришна), тъмен и очарователен като син лотус, разцъфващ по време на есента, когато небето е синьо и не е помрачено от дъждовни облаци. Чита е Будхи, която действа чрез мозъка на създанията. Това е повече интелектуално отколкото емоционално и Прадюмна е формата, в която Чита е боготворена.

Адхищата, контролиращата сила на Махат татва, която е ботворена като Васудева е Кшетра-гня. Ахамкара е боготворена като Санкаршана, Адищата е Рудра. Чандра(Луната) е Адищата за Манас, която е боготворена като Анирудра, докато Брахма е Адищата за Чита или Будхи, което е боготворено като Прадюмна (Бога на Любовта, син на Кришна). Васудева също е представен като Вишва (умствените способности). Санкаршан – Тайджаса (жизненена енергия, Дух, енергия). Прадюмна – Прагня (интелект) и Анирудха – Турия(четвърто състояние на чистия дух).”

ПРАКРИТИ ноември 12, 2009

ПРАКРИТИ („творкиня“), термин в *Йога и *Санкхя за природата, или сътворението. Макар думата да не се появява преди *Бхагавадгита (3.29) и *Шветашватара-упанишада (4.10), основополагащото понятие е било известно много по-рано и често е наричано *авякта („непроявено“). Обозначението *пракрити първоначално се използва и за осемте основни еволюта на природата: непроявеното (*авякта) измерение на природата, което *Патанджали нарича *алинга; висшият ум (*буддхи); „Аз-факторът“ (*ахамкара); и петте елемента (*бхута). В *Бхагавадгита (7.4) *Кришна говори за тези осем подразделения или принципи (*таттва) като негова „низша природа“, докато „висшата природа“ е „жизненият принцип“ (*джива-бхута), означаващ Аза (*пуруша).
*Индуизмът разглежда *природата като многоизмерна йерархична организация, простираща се от видимата сфера, състояща се от петте *елемента, до трансценденталната първопричина (*прадхана), или „коренната природа“ (мула-пракрити). Видимото измерение е обозначено като „грубо“ (*стхула), а всички други скрити измерения са наречени „фини“ (*сукшма). *Санкхя традицията е развила най-изтънчения модел, обясняващ постепенната еволюция (*паринама) от трансценденталната сърцевина на природата до проявената сфера, достъпна за петте сетива (*индрия). Този модел е възприет и приспособен от повечето школи на *Йога и *Веданта. В неговите разнообразни форми той служи като своего рода карта за *йогина, който се стреми да се придвижи в *съзнанието от външното към вътрешното, след това към трансценденталното измерение на природата и накрая отвъд орбитата на Природата до транскогнитивния *Аз.
Според метафизиката на *класическата Йога и *Санкхя природата във всички нейни аспекти е съвършено неодушевена. Само трансценденталният Аз, *пуруша, се наслаждава на *Съзнанието. Докато Азът е съвършен и вечно неподвижен, един същински наблюдател (*сакшин), на природата е свойствено движението. Нейната динамика се дължи на взаимодействието на трите типа първични съставни елементи (*гуна): *саттва, *раджас и *тамас. От тяхното съчетание е изтъкан целия модел на космическото съществуване, от висшето до низшето. *Гуните лежат в основата на всички материални и психически реалности. *Умът и *егото са изброени сред материалните феномени, които са просветлени чрез неизменното трансцендентално Съзнание, или *чит.
Взаимоотношенията между предполагаемо неодушевената природа и изключително съзнателния *Аз се оказват философска трудност. В *Махабхарата (12.303.14 и сл.) това взаимоотношение се сравнява с отношението между муха и смокиня, риба и вода, огън и огнище. По-късните мислители се борят с епистемологичния въпрос как една радикално трансцендентална Аз-монада би могла да изпитва каквото и да било.
В *класическата Йога *природата е наречена също „видимата“ (*дришя), докато *Азът е известен като „виждащият“ (*дращри) или „силата на виждането“ (*дрик-шакти). Отношението между тези два върховни принципа е на „предустановена хармония“ (*йогята). В литературата от коментари върху *Йога-сутра тази съответност между *пракрити и *пуруша се обяснява чрез доктрината за отражението (*пратибимба): „*Светлината“ на трансценденталния Аз се отразява най-висшия, или най-финия аспект на природата – *саттва. Когато *саттва на съзнанието е толкова чиста, колкото трансценденталния Аз, състоянието на „абсолютна обособеност“ (*кайваля), или *освобождение, бива постигнато.

http://www.orientalia.org/dictionary-Yoga_Dictionary-definition17263-PRAKRTI.html

Кой е правещия ние или Бог? януари 17, 2009

Повечето хора в своя живот са убедени, че те са правещите и извършващите действията.

Мнението на Шри Кришна в Бхагават Гита е по-различно:

„3.27. Всички действия от трите свойства – гуните природни – се извършват, ала човек, от егоизма заблуден, си мисли „действам аз“.

Йога сутри на Махариши Патанджали юли 10, 2008

Самадхи пада – Превод- Автора на БЛОГА

1.1     Сега започва обянението за йога

1.2     Йога е успокояване на темперамента на нашето внимание

1.3     Тогава чистото съзнание се установява в своята истинска форма.

1.4     В противен случай нашето внимание се замърсява.

1.5     Съществуват пет вида темперамент на вниманието, благоприятни и неблагоприятни.

1.6     Правилно възприятие, погрешно възприятие, фантазиране, спомняне и сънуване.

1.7     Познанието се достига чрез: Правилно възприятие, заключение и пояснения от учител или свещен текст.

1.8     Погрешното познание е резултат от неправилно разбиране

1.9     Понякога думите пораждат фантазии, които не са реалност

1.10          Сънуването е резултат от резултат от нашия темперамент.

1.11          Спомените се пораждат от нашето минало, без да се видоизменят.

1.12          Темперамента на нашето внимание може да се успокои чрез практикуване на необвързаност, безпристрастност и липса на желания.

1.13          Практиката изисква старание за установяване на спокойствие

1.14          Когато се практикува дълго време без прекъсване и с искренна отдаденност тя стабилно се установява.

1.15          Чрез необвързаност, безпристрастност и липса на желания дори и към нещата описани в свещенните текстове се установява пълен контрол.

1.16          Това върховно състояние е отвъд гуните.

1.17          Като начало, процеса на успокояване е съпроводен с четири състояния: размисъл, мисли, блаженство и  себеосъзнаване.

1.18          Практикувайки спиране на мисловната дейност спомага за премахване на предишните остатъчни обослувености.

1.19          Достигайки състояние, когато тялото не се усеща ние се сливаме с Природата.

1.20          Необходимите условия за достигане на самадхи са: вяра, енергия, безмисловно състояние и мъдрост.

1.21          И то/ самадхи/ се постига бързо чрез устремление .

1.22          Но достигането му зависи от интензивността, която бива – бавна, средна и бърза.

1.23          Или чрез посвещение към Ишвара/ БОГ/

1.24          Отражението/ Атма-Духът/  на Ишвара/Бог/ в нас остава недокоснат от акумулираните от нас Карми.

1.25          Там / в Духът/ е източника на безграничното познание.

1.26          Така Духът също е учител на предишните поколения, недокоснат от времето.

1.27          Чрез мантрата ОМ.

1.28          Чрез мантруване / на ОМ/ ние осъзнаваме значението му.

1.29          По този начин се достига до вътрешното Себе и пречките отпадат

1.30          Съществуват девет вида препятствия, които отвличат нашето внимание: Болест, Мързел, Нерешителност, Небрежност, Апатия, Невъздържаност, Погрешни разбирания,  Чувството че не може да се достигне реалността, Нестабилност.

1.31          В резултат от тях ние преживяваме страдания, депресия, неравномерно дишане и разсеяност.

1.32          За да се да ги превъзмогнем е нужно да практикуваме следното:

1.33          Да успокояваме вниманието си от обекти пораждащи доброжелателство, състрадание, наслада, хладнокръвие, щастие, състрадание, благотворителност и недоброетелност.

1.34          Да задържаме дъха си след вдишване и издишване.

1.35          Да задържаме вниманието си на определен обект, което ще доведе до достигане отвъд нашия темперамент.

1.36          Да се наслаждаваме на просветления интелект в нас.

1.37          Да не насочваме нашето внимание към нашите сетивни усещания.

1.38          Да вникваме в познанието идващо от нашите сънища.

1.39          Да медитираме върху произволен прдмет.

1.40    Така се постига овладяване на безкрайно малки и безкрайно голями обекти.

1.41 Когато темперамента на нашето внимание се успокои и съзнанието ни е абсолютно чисто, съзнанието ни може напълно да проникне и обхване обекта на концентрация.

1.42 Tогава съзнанието ни трудно разграничава името, значението и познанието за определения обект.

1.43 Така обекта пречистен от име, значение и познание блести в своята истинска /вибрационна/ същност.

1.44 Така обекта може да бъде обозначен с име, значение и познание, но също и със своята истинска /вибрационна/ същност.

1.45 Истинска /вибрационна/ същност води до безформената същност.

1.46 Това е зародиша на вглъбенността/самадхи/.

1.47 В състояние без мисли се установява истинското Себе.

1.48 Това е Природната Премъдрост-Божествената любов.

1.49 Тази Природната Премъдрост е различна от мъдростта за различните обекти, достигната през вековете.

1.50 Тази Природната Премъдрост възпрепятства възникването на остатъчни обослувености.

1.51 Така чрез оттеглянето на всички обослувености се установява дълбоката медитация.

Пингала Нади и книгата „The Advent” юни 28, 2008

Това е откъс от Книгата на Gregoire de Kalbermatten- The Advent. Надявам се ще я видите и в БГ книжарниците скоро.

Грегоар е един от първите европейци срещнал Сахаджа йога. Прекарал е доста време със Шри Матаджи. Идвал е няколко пъти в България.

Винаги ми е приятно да го срещна на международни семинари. Като дипломат от кариерата той винаги успява да ми даде полезни съвети.

Ето и част от книгата в Google books: http://books.google.com/books?id=ihBL7GLCuEEC&printsec=frontcover&dq=The+Advent&sig=ACfU3U0YRYro-nRqm36zM3D8kBsZspGJHw#PPP1,M1

Дясната страна на СНС /Симпатикова Нервна Система/ използва енергията на Пингала Нади – слънчевия канал, намиращ се в дясно от Сушумна. Тя подхранва нашето активно съзнание и завършва с балона на егото в лявото мозъчно полукълбо. Когато вниманието ни отиде в дясно, ние се потапяме в умствена дейност – планиране, организация и всички области на психичната дейност, ориентирана към бъдещето, което представлява надсъзнателното.         В случаите, когато използването на енергия от Пингала Нади е прекомерна – получава се нещо като “претоварване на мрежата” или по-точно – симптоми на умствена възбуда и изтощение, което спохожда интелектуалците, бюрократите, технократите и всички тези, които са очаровани от Кратос (Властта) – егото се изпълва и раздува. След смъртта темпераменти, имащи корени в Пингала Нади катапултират в направление в областта на колективното надсъзнателно. В най-добрите случаи те се оказват в това, което се описва като небесни райони (това са седем нива, както ни казва Шри Матаджи). Но това е задънена улица. За да получат своята себереализация, те трябва да приемат ново човешко раждане. Най-лошите случаи на раджастичен темперамент са били Чингис хан, Тамерлан, Хитлер. Те са се опитвали да господстват над своите ближни посредством сили, които те са овладели. В надсъзнателното след смъртта попадат и аскети, сексуално подтиснати свещеници или хатха йоги, които галванизират своята свръх изобилна десностранна енергия, за да осигурят за себе си разновидност на психическо господство над другите.          Разбира се, всеки има его и то ни създава многобройни проблеми. Индивиди, които се намират под господство на егото, имат силна тенденция да водят преговори (да спорят), да строят въздушни кули и да обръщат своята агресивност към другите.          Енергията тече и се колебае между двата полюса – от време на време остава в покой в точка, близо до равновесието в Сушумна. Устойчивостта и зрелостта на личността са обратно пропорционални на амплитудата на тези колебания. Колкото повече те са балансирани, толкова повече личността става интегрирана. Тези движения на енергията между двата противоположни канала оказват решаващо влияние на нашето поведение и на нашата еволюция. Тъй като много често те ни разтърсват, ние ставаме жертви на гуните. Ето защо един лютнист казал на Сидхарта Гаутама, че за да намери нужната височина на тона (на лютнята) може само тогава, когато струните на инструмента са обтегнати нито много силно, нито много слабо. Този съвет помогнал на Буда в неговото просветление. Когато моите струни са леко изпънати от прекомерна активност на лявата СНС, аз компенсирам това и ги обтягам, активирайки дясната СНС. Този процес управлява живота не само в нашия ежедневен живот, но и в цикъла на последващо раждане. Това е дало основание на Юнг да заключи, че психичният живот се управлява от “регулярната функция на противоположностите”, която Хераклит нарича енантиодромия.          Всичко това ни отпраща обратно към гуните на Вирата, към Ин и Ян на Лао Изъ, към миграцията на електроните в космическата вана на електролита и към диалектиката.          Архетипната игра между надите на Вирата, които пронизват материята на Вселената и нашите концептуални модели са такива, каквито ги направи нашата нервна система.          Как действа тази авторегулираща функция в човешкото тяло? Когато едната от страните на СНС се използва прекомерно, тогава другата се уврежда. Ще приведа един екстремален пример. На физическо ниво човек с раджастичен темперамент, (т.е., намиращ се под влияние на Раджо Гуна), доминиращ  с прекомерно активна Пингала нади,  е изложен на опасност да стане жертва на сърдечен пристъп, въпреки че сърцето се контролира от Ида нади. В същото време този, който твърде силно е под влияние на Тамо гуна (или на Ида нади)  е угнетен,  самоунищожаващ се (тамасичен), ще има умствено разстройство, защото вниманието се контролира от Пингала нади.          Но дълго преди човек да изпадне в такова състояние, организмът на здравия индивид изпраща сигнали за опасност, реагира на движението на енергията в двата нади и по този начин предвижда излизането им от равновесие. Тези сигнали се проявяват със следните симптоми: •   за десностранния човек, с прекомерно активен Пингала нади, това е непрекъсващата умствена дейност, вузбуда, раздразнителност, безсъние, прилошаване; •   за левостранния човек с прекомерно активен Ида нади, това е апатия, скука, безпокойство, депресия.            За жалост, ние не знаем как да разшифроваме тези сигнали, не знаем също как да реагираме на тях, за да приведем нашата система отново в равновесие. Става така, че с годините нашата система губи способността да поддържа единението, което води до психически и физически проблеми.