Просто, защото не следват Исус.
„Учението, което скрива учението на Христос е учението на Павел.“ – 17 Май 1907, Лев Толстой
http://diletant.ru/blogs/3796/3695/
Приятно четене и осмисляне.
…
Само един внимателен прочит на Eвангелието… е достатъчен да се разбере, че в него тече проста, ясна, понятна и вътрешно свързана мисъл. Ако след това прочетем дори признатите за най-добри послания на Павел, става ясно пълното несъответствие между всеобщото, вечно учение на семплия, свят човек Иисус и на практика временното, с местен характер, неясно, объркано, високопарно и податливо на съществуващото зло учение на фарисея Павел.
Колкото същността на учението на Христос (истинно, велико) е проста, ясна, достъпна за всички и може да бъде изказана с една дума – „Човек – Божи Син“, – толкова същността на учението на Павел е изкуствена, тъмна и съвършено непонятна за всеки свободен от хипноза човек.
Същността на учението на Христос е в това, че истинското благоденствие на човека е резултат от изпълнение волята на Отеца. А волята на Отеца е единението на хората. Затова и наградата за изпълнение волята на Отеца е самото осъществяване на сливането с Отеца… Съзнанието за това носи висша радост и свобода…
Същността на учението на Павел е в това, че смъртта на Христос и Неговото възкръсване спасява хората от греховете им и от жестоките наказания, предопределени от Бог за хората заради греховете на техните праотци.
Докато основата на учението на Христос е в това, че главното и единствено задължение на човека е да изпълнява волята на Бог, тоест да обича хората, то основата на учението на Павел е, че единственото задължение на човека е да вярва, че със смъртта Си Христос е изкупил и изкупува греховете на хората.
Според учението на Христос наградата за пренасочването на живота към духовната същност е радостната свобода от съзнанието за единението с Бог. Според учението на Павел наградата за добрия живот не е тук, а в бъдещето, след смъртта. Според Павел да се води добър живот е необходимо предимно, за да се получи тази награда там. С характерната си нелогичност той заявява (като доказателство за това, че трябва да има блаженство в бъдещия живот): „Ако не живеем разпътно и се лишаваме от удоволствието да вършим гадости тук, но няма награда в бъдещия живот, тогава си оставаме глупаци“.
Да, основата на учението на Христос е истина, смисъл – целта на живота. Основата на учението на Павел са сметка и фантазия.
От толкова различни основи е естествено да произлязат още по-различни изводи.
Докато Христос говори, че хората не трябва да очакват награди и наказания в бъдещето, а са длъжни като работници при работодател да разбират своето назначение и да го изпълняват, цялото учение на Павел се основава на страха от наказания и на обещани награди, възнасяне на небето или най-безнравственото положение за това, че ако вярваш, ще се избавиш от греховете; ти си безгрешен.
Докато в Евангелието се признава равенството между всички хора и се казва, че това, което е велико пред хората, пред Бог е мерзост, Павел учи на покорство пред властите, признавайки, че те са дадени от Бог, така че противопоставящите се на властта се противят на Божията подредба.
Докато Христос учи, че човек трябва винаги да прощава, Павел изрича анатема върху тези, които не правят това, което той казва, и съветва да се напои и нахрани гладния враг с тях, така че тези постъпки да съберат върху главата на врага горящи въглени, и моли Бог да накаже за някакви лични сметки с него Александър Медник.
Евангелието казва, че всички хора са равни. Павел познава робите и им заповядва да се подчиняват на Господ. Христос казва: „Не се кланяй на всекиго и на кесаря давай само това, което е кесарово, а това, което е на Бог (твоята душа), не давай никому“. Павел казва: „Всяка душа да се подчинява на върховните власти, защото няма власт, която да не е от Бога; и каквито власти има, те са от Бога наредени. Затова, който се противи на властта, противи се на Божията наредба. А ония, които се противят, ще навлекат върху си осъждане“. (Римл.XIII, 1,2)
Христос казва: „Който вдига меч, от меч умира“. Павел казва: „Началникът е Божий служител, за твое добро. Ако вършиш зло, бой се, защото той ненапразно носи меч; той е Божий служител и отмъщава с гняв ономува, който прави зло“. (Римл.XIII, 4)
Христос казва: „Синовете на Бог никому не са задължени да плащат данък“. Павел казва: „Затова и данък плащате; защото те са Божии служители и с това именно служене са постоянно заети. И тъй, отдавайте всекиму каквото сте длъжни: комуто данък – данък; комуто берия – берия (оброк – бел.пр.); комуто страх – страх; комуто чест – чест“.“ (Римл.XIII, 6,7)
Не само тези противоречия в ученията на Христос и на Павел показват несъвместимостта на великото, всемирно учение (изясняващо това, което е било казано от всички най-велики мъдреци на Гърция, Рим и Изтока) с незначимата, сектантска, случайна, разпалена проповед на непросветения, самоуверен и дребнаво тщеславен, самохвален и ловък евреин. Тази несъвместимост не може да не е очевидна за всеки човек, възприемащ същността на великото християнско учение.
А междувременно ред случайни причини са направили така, че това нищожно и лъжливо учение е заело мястото на великото, вечно и истинно учение на Христос и дори за много векове го е скрило от съзнанието на повечето хора.
Вярно, че през цялото време сред християнските народи е имало хора, които са разбирали християнското учение в неговото истинско значение, но те са били изключения. Особено след като църковната власт признава за безпрекословни произведения на Светия Дух всички писания на Павел, дори и съветите му към приятелите да пият вино за оправяне на стомаха, мнозинството е повярвало, че именно това безнравствено и объркано учение, даващо основание за най-произволни тълкувания, е истинското учение на самия Бог Христос.
Причини за такива заблуждения е имало много.
Първата е, че Павел, както и всички самолюбиви, славолюбиви проповедници на лъжи, се е суетял, бягайки от място на място, вербувал е ученици, прилагайки всякакви средства за тяхното придобиване, докато хората, разбиращи истинското учение, живеели с него и не са бързали да го проповядват.
Втората причина е, че посланията на проповядваното от името на Иисус Христос учение на Павел (чрез неговата настойчива дейност) са станали известни преди Евангелието. Това се е случило през 50-те години след раждането на Христос, а Евангелието се е появило по-късно.
Третата причина е в това, че грубо суеверното учение на Павел е било достъпно за грубата тълпа, охотно приемаща новото суеверие, заменящо старото.
Четвъртата причина е, че това учение (колкото и лъжливо да е било по отношение на основите, които е извращавало) е било все пак по-разумно от грубото, изповядвано от народите езичество. То не е нарушавало езическите форми на живот, както и езичеството, но, допускайки и оправдавайки насилието, наказанието, робството, богатството, из корен е унищожавало целия строеж, цялата хармония на езическия живот.
Такава е съпоставката на истинското християнско учение с павловско-църковното учение, наречено християнско. Учението е било лъжливо спрямо това, за което се е представяло, но колкото и лъжливо да е било, то все пак е било крачка наред в сравнение с религиозните понятия на варварите по времето на Константин. Затова Константин и близките до него хора с готовност приели това учение, абсолютно уверени, че е учението на Христос. Попадайки в ръцете на властващите, учението все повече загрубявало и се приближавало към миросъзерцанието на народните маси. Появили се икони, статуи, обожествявани същества и народът искрено вярвал в това учение.
Сахаджа Йога 
Последни коментари