Религиозното съзнание на хората не престава да се усъвършенства
Л. Н. Толстой
За да живее добре на човек му е нужно да знае какво трябва и какво не трябва да прави. За да знае това му е необходима вяра.
Вярата е знание за това какво представлява човека и за какво живее на този свят. И такава вяра е имало и има у всеки разумен човек.
Какъв е този свят безкрай във всички посоки, без начало и без край, за който човек нищо не знае, и какво представлява неговият живот в този безкраен свят, и как човек да го изживее своя живот? Само вярата отговаря на тези въпроси. Може да има много вярвания: вяра , доверие в това , което говорят хората, това е вяра в човека или в хората и такива вярвания са много различни и Вяра в зависимостта ни от Този, който е пратил човека на Земята.
Това е Вяра в Бога и тази Вяра е една за всички хора на света.
Истинската религия е в това да се знае този Закон, който е по- висш от всички човешки закони
и е един за всички хора на света. Ако човек вярва в Бог, той нямя да се интересува от това какво ще стане в резултат на неговото служене на Бог, защото той знае , че Бог е Любов, а от любовта нищо друго освен добро не може да излезе.
Истинският закон на Живота е толкова прост, ясен и понятен, че хората не трябва да оправдават своя лош живот с това, че те не познават Закона. Ако хората живеят не по истинския закон на живота, то им остава само едно – да се откажат от разума. Те това и правят.
Казват, че изпълнението на Божия Закон е трудно. Това не е вярно. Законът на живота не иска нищо от нас, освен любов към ближния. А да обичаш не е трудно, а радостно.
Когато човек познае Истинската вяра, с него се случва същото, което се случва с човек запалващ лампа в тъмна стая. Всичко става ясно, а на душата – весело.
“Обичайте се един друг така както Аз ви обикнах и по това всички ще познаят, че сте мои ученици, ако имате любов един към друг”- каза Христос.
В истинската Вяра не е важно да разсъждаваме правилно за Бог, за Духа, за това какво е било и какво ще бъде, а е важно едно: твъро да знаеш в този живот какво трябва да правиш и какво не трябва да правиш. Ако човек живее лошо, то е само от това, че такъв човек няма вяра. Това се случва и с цели народи. Ако народът живее лошо, то е само от това, че е загубил вярата си. За да се измъкнат хората на нашето време от тази мръсотия на греха, разврата и бедствения си живот е нужно само едно: Нужна е такава вяра, в която хората да не живеят както досега отделно всеки за себе си, а да живеят обединени, да признават един Закон и една цел. Само тогава хората биха могли , повтаряйки думите: “Да дойде Царството на Земята както е на Небето,” да се надяват на това, че Царството Божие наистина ще дойде на земята. Божието Царство ще дойде на земята само тогава, когато църковната вяра с чудесата, тайнствата и ритуалите се замени с разумната вяра. Това време приближава. Тази вяра е в зародиш, но зародишът не може да не порасне. Трябва да чакаме и да работим за това , да дойде това време по- скоро. Колкото по – силна е вярата на човека, толкова по- сигурен е неговият живот. Животът на човек без Вяра е живот като на животно.
“ Да прийде Царство Твое”- това желаят всички хора. Христос приближи това Царство към нас, но хората на мястото на Царството Божие устроиха царство на духовенството.
….Да се признават установките на вяра призната за един народ, но не съставляващи световна религия, за задължителни правила в служенето на Бог е религиозна заблуда. Следването на такава постановка е лъжовно служене на Бог, което унищожава възможността за истинско служене.
Истинската вяра не се нуждае от църкви. Църковната вяра е робство!
Законът на живота е в това да обичаш Бога и ближния си, и е прост и ясен. Всеки човек, когато стане разумен го съзнава в своето сърце. И затова, ако нямаше лъжливи учения, всички хора биха се придържали към този Закон и на земята би било Царството Небесно. Лошо е, че хората не познават Бога, но по- лошо от всичко е, когато хората признават Бог в това , което не е Бог. Във всички времена и навсякъде е имало лъжливи учители. И хората са им вярвали и са се отклонявали от изпълнението на Истинския закон на Бог и животът им е ставал труден и нещастен.
И затова не трябва да вярваме на никакви учения, ако те не ни водят до Любовта към Бог и към
ближния. Истинската вяра е една – Любов към всичко живо!
Не трябва да се мисли, че вярата е истинска затова, че тя е стара…Да мислим, че в наше време трябва да вярваме в същото, което са вярвали нашите деди и предци – това е все едно да мислим, че когато пораснем можем да носим детските си дрешки. Религиозното съзнание на хората не престава да се усъвършенства. Трябва да се ползваме от ученията за Закона на живота от древните мъдреци и святи хора, но ние и сами трябва да проверяваме това на, което ни учат.
Но, ако хората , за да не сбъркат в закона на Бог не се решават да отстъпят от признатата им вяра, то с тях ще се случи същото, което се е случило с човека, който за да не се заблуди вързал себе си за стълб. И много учудващо е това, че болшинството хора твърдо вярват в най-старите учения за вярата, такива каквито не подхождат на нашето време, а отхвърлят и считат ненужни и вредни всички нови учения. Такива хора забравят, че ако Бог е откривал Истината на древните хора, то Той по същия начин може да Я е открил, и на не отдавна живущите, и на сега живеещите хора.
Самият Закон на Живота не може да се измени, но хората могат все по- ясно и по- ясно да Го разбират и да се научат на това как да Го изпълняват в живота си.
Както преминава животът на човека от възраст към възраст, точно така се променя и животът на човечеството. И както в живота на отделния човек има такова време, когато детето става юноша и не може вече по предишному, и юношата става мъж, и зрелият мъж – старец, така и цялото човечество преживява различни възрасти. Всичко показва това, че сега ние преживяваме период на преход от една възрат на човечеството към друга. Детският и юношеският период сме преживели. Трябва да живеем така както е свойствено на зрялата възраст.
Хората смятащи, че главното в живота са знанията, са подобни на тези пеперуди, които летейки към свещтта самите те загиват и затъмняват светлината.
Случва се хората да мислят, че вярват в закона на Бога, а те всъщност вярват само в това, в което вярват всички. Тези всички вярват не в закона на Бога, а наричат закон на Бога това, което им подхожда на техния , че човек може да върже на възел железен прът, и не е в това , че той може да притежава пари /билиони, трилиони/, и не е в това , че със своите войници може да завоюва цели народи, а силата много пъти по- голяма от всички тези сили е в това, че човек може от цялата си душа да прости на обидчика, че може да се въздържи от желания, ако знае, че това желание е грешно, може във всеки един момент да се спомни, че в него живее Духът Божи.
Целият истински човешки живот не е нищо друго освен постепенен преход от нисша, животинска природа към все по – голямо и по – голямо съзнание за духовен живот.
Ние правим усилие да се събудим и наистина се събуждаме, когато сънят ни стане ужасен и нямаме вече сили да го понесем. Това трябва да направим и в живота , когато той стане непоносим.
В такива минути трябва със съзнателно усилие да се събудим за нов по-висш живот. Струва ни се, че истинното, истинската работа е само над нещо видимо: да построим дом, да орем в полето, да храним добитъка, а работата над своята душа, над нещо невидимо е маловажна, такава която може да се прави, но може и да не се прави. А междувпрочем всяка друга работа освен работата над своята душа, над това всеки ден да се прави нещо духовно и обично е просто празна работа.
Този, който смята своя живот за не добър и иска да започне по – добре да живее, не трябва да мисли, че ще може да започне нов живот само тогава, когато промени условията на своя живот.
Да се поправи животът трябва и може не с външна промяна, а вътре в себе си, в своята душа. А това може да се прави винаги и навсякъде. И работа за това има за всеки достатъчно. Само когато душата ти така се измени, че ти не си в състояние да живееш с нея, само тогава променяй живота си, а не когато ти се струва, че ти е по- леко да поправиш себе си, ако си промениш условията на живот.
Хората се приближават към Царството Божие / т. е. към по- добър и по- щастлив живот/ само с усилията на всеки отделен човек да живее по- добре.
Да предположим един човек се откаже от злото, откаже се да участва в него. Какво допринася това за общото благо? Промяната на човешкия живот се извършва от цялото общество, а не от единични личности. Наистина една птичка пролет не прави. Но трябва ли от това, че една лястовичка не прави пролетта, да не лети тази лястовичка, която вече е почувствала, че пролетта идва и не иска да чака.
Ако така чака всяка тревичка, то пролетта никога няма да дойде. Също и ние не трябва да мислим за това аз първа лястовичка ли съм или стотната, а сега макар да съм сам чувствайки приближаването на Царството Божие, да правя това което е нужно за неговото осъществяване
Работи над това да не умираш: подобрявай своята душа, освобождавай се от греха, съблазните и суеверието. В това е благото.
Индийски мъдрец е казал: “В тебе, в мене, във всяко същество има един и същ Дух на Живота, а ти се сърдиш на мене, не ме обичаш. Помни, че ние с тебе сме едно. Който и да си ти, какъвто и да си бил, ти и аз сме едно.”
“Бъдете съвършени както е съвършен Вашият Отец” е казано в Евангелието.Това не значи, че Христос е казал човек да бъде толкова съвършен колкото е Бог, но означава, че всеки човек е длъжен да прави съзнателно усилие, за да се доближава до съвършенство.
Пълното съвършенство-това е Бог! Работата на човека е да се доближи да това съвършенство и в това приближаване е животът на човека.
Христос е велик учител. Той проповядваше истинска всеобща религия на Любовта към Бога и човека. Христос в своето време говореше на самаряните и евреите, че е важен не храма и не служенето в храма, важен е не Харизим или Йерусалим- ще дойде време и то вече е дошло, когато истинските поклонници на Бога ще му се покланят в Дух и Истина, защото такива поклонници Нашият Отец търси за себе си. Такива поклонници търсеше и Исус във времето на Йерусалим. Той търси тях и сега. Учението на Христос е в това, че между Бог и хората не може да има посредници и че на Бог са нужни не дарове, а нашите добри дела. В това е целият Закон Божи! Нали ако Христос не беше отстъпил от това учение, което тогава се смяташе за истинно учение на Мойсей, то ние днес не бихме познавали Неговото велико учение.
Какво, нали Христос, както и други е казал: Никой не може по- вярно от Мойсей да обясни Закона Божи. Той не би бил никой и Божият Дух би погубил Неговата душа, но Той общуваше не с хората, а с Бога, слушал е Неговия глас, а не своя страх пред хората.Той не се побоя нито от църквата, нито от държавата и не се смути, когато Пилат и Ирод се сприятелиха само за да Го разпънат. Да, Бог е толкова близък с нас колкото е бил близък с Христос и е готов да ни открие Истината на всеки от нас, който само поиска да му служи през целия си живот.
Религията не е истинска поради това, че са я проповядвали святи хора, а святите хора са я проповядвали, защото тя е истинска.
….. Нали водата пада от небето. Същото е и с поученията на светците и мъдреците, струва ни се , че поученията идват от тях, а всъщност те идват от Бога.
Всички чакат Пришествието на Царството Божие. И То се приближава. Старите системи, старите общества, всичко, което е съставяло стария свят вече се руши и народите сега живеят всред развалини в ужас и страдания. И затова не унивайте при вида на тези развалини, тази смърт и вече свършилото или не свършилото се, а напротив, бъдете твърди! Обединяването на хората не е далеко. Има Светлина на Истината и има хора от цял свят приближаващи се към Нея от толкова различни страни, колкото са радиусите в кръга, може да се каже по безброй разнообразни пътища. И трябва със всички сили де се стремим към Светлината на Истината обединяваща всички. Истинската единна вяра все повече и повече обединява хората. Истинската вяра не е в обрядите, не в жертвите , а в обединяването на хората. Ако това, което се предсавя за закон Божи не изисква Любов, то всичко това са само човешки аргументи, а не Закон Божи.
Същността на учението на Христос е в това , че Той показа на хората това божествено съвършенство, към което в своя живот те трябва да се доближат. Както всеки човек поотделно, така и цялото човечество в съвкупност, трябва да се преобрази, да премине от низше към по- висше състояние, без да задържа растежа си , предела на който е в самия Бог. Всяко състояние се явява последствие от предишно състояние. Растежът се извършва непрекъснато и незабележимо, подобно на растежа на зародиша, извършва се така , че нищо не нарушава веригата от последователни състояния на това непрекъснато развитие.
От Мойсей до Исус се е извършило голямо умствено и религиозно развитие всред отделните хора и народи.
От времето на Исус до нашето време това движение както в отделните хора , така и в народите беше забележително. Старите заблуди са премахнати и нови истини са дошли в съзнанието на човечеството.
Един човек не може да бъде толкова велик колкото е цялото човечество. Ако великият човек е толкова напред спрямо своите събратя, че те не го разбират, ще дойде време когато те отначало ще
го догонят, после ще го изпреварят и ще отидат далеч пред него, така че на свой ред ще станат неразбираеми за тези, които стоят на същото място, където е стоял предишният велик човек.
Но не трябва да мислим , че у Бог не могат да бъдат такива хора като Исус Христос, а даже и по-големи учители. Ако ние мислим така / че у Бог могат да бъдат такива като Христос и даже по-големи учители/ то ние няма да намалим величието на Христос, а само ще признаем величието на Бога. Ако мислим , че след Христос Бог няма повече да се открива пряко на хората, то и с новите велики учители ще се случи същото, което се случи с Христос: ще убият живия учител, за да боготворят умрелия.
Всеки велик религиозен гений все повече и повече изяснява религиозните истини и съдейства с това все повече и повече за обединяването на хората.
Откъс от романа “Война и мир” на Л.Н. Толстой
Да, Любов – мислеше той /Княз Андрей/, отново съвършенно ясно, но не тази любов, която обича за
нещо, някого, или поради нещо, но тази Любов, която аз изпитах за първи път, когато умирайки аз
видях своя враг и все таки го обикнах.
Аз изпитах това чувство на Любов, което е самата същност на душата и за която не е нужен предмет /обект/. Аз и сега изпитвам това блажено чувство:Да обичам ближния, да обичам врага си. Всичко да обичаш, да обичаш Бог във всички проявления.
Да обичаш скъпия ти човек можеш с човешка любов, но само врагът можеш да обичаш с божествена любов. И от това аз изпитах такава радост, когато почувствах, че обичам този човек. Какво става с него ? Жив ли е той?…
Обичайки с човешка любов можеш да преминеш от любов към омраза, но божествената Любов е неизменна. Нищо, дори смъртта не може да Я разруши. Тя е същността на душата!
превел от руски Стойна Минкова.
|
Сахаджа Йога 
Последни коментари