ДУХОВНИЯТ ПЪТ – ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО ИЛИ БЛАГОСЛОВИЯ? април 19, 2008

Една изповед.

„Бях двадесет и една годишна, когато почина майка ми. Това ме накара да си задам въпроса какъв е смисълът на живота. Многобройни въпроси завладяха ума и душата ми: щом всички един ден умираме, какъв е смисълът да създаваме семейство, да живеем като харчим пари, за да направим живота си по-удобен, да имаме деца? Когато умираме, не отнасяме със себе си нищо… И какво е Бог? Дали Той е старец, с дълга брада, както ми бяха разказвали в детството? И ако Той е любов и прошка, защо толкова много хора страдат? Този свят от Бог ли се управлява?

И така започна моето ТЪРСЕНЕ…

През целия си живот съм била перфекционистка. През юношеските си години започнах да анализирам себе си, своите реакции и поведение. С интроспекция и искреност, по това време бях способна да виждам истинските проблеми вътре в себе си. Преживях едно духовно извисяване, защото имах желанието да се променя, но това беше по-скоро интуитивно, основано на инстинкта. Позволявах на моя “вътрешен глас” да ме води, без да мога да обясня какъв беше този мой вътрешен глас: дали той идваше от Бога, или бях обсебена? Не бях в състояние да обясня как този вътрешен глас се роди в мен, нито да обясня на околните как точно се чувствам, или да ги науча как самите те могат да се вслушват в техните собствени вътрешни гласове. Целият свят беше побран вътре в мен: птици, дървета, слънчевата светлина, радостта, мирът, красотата. Чувствах се като сестра на всичко, което ме заобикаля.

Много пъти приятелите ми ме питаха: “Защо правиш това?” Аз отвръщах „Защото чувствам, че тове е по-добрият начин”. Понякога те ме смятаха за наивна и не ме уважаваха, защото не реагирах по начина, по който те очакваха. Друг път ме смятаха за амбициозна и ме хвалеха, защото постигах онова, което желаех. Аз не бяха нито наивна, нито амбициозна. Аз бях търсач, и това беше процес на промяна и разбиране на самата себе си. Съзнавах, че съществува нещо друго отвъд видимото, отвъд формите и цветовете, нещо, за което не бяха ме учили нито в училище, нито моите родители… Това бе нещо, което докосва душата, не ума. То не можеше да бъде познато от аналитичния ум, а да бъде открито и преживяно единствено от една жадна душа.

Смъртта на майка ми ме постави в ситуация да си задам въпрос за смисъла на живота. Тя се бе омъжила, имаше две деца. На 35 години заболя, на 47 почина… 12 години страдание и безутешност. Каква е печалбата от това да бъдеш роден? По каква причина?

Какъв е смисълът на живота и крайната му цел?

Бог е крайната му цел. А целта на живота е да усъвършенстваме себе си – “духовната еволюция”, както я наричат. Животът е просто околна среда, в която ние се обучаваме и проявяваме.

Отне ми една година да намеря своя път. Посещавах различни движения, от църкви (православни и други, които вярват в Христос) до различни системи йога. Бяха ми казали, че всички сме грешни (което отряза крилете ми и надеждите ми за по-добър живот), че всеки си има съдба (тогава какво е “свободната воля”?), че трябва да се боим от Бога (аз никога не съм се страхувала от Бог; засрамена да, но никога уплашена), че около нас е пълно с енергии, някои от които благоприятни, други неблагоприятни и много още неща, които водеха до спорове, но не и до Промяна.

Никой не говореше за мъдрост и познание. Не се интересувах от придобиването на паранормални сили, от това да влияя на другите, или да завоювам света. Интересувах се от това да живея в съответствие с Божията воля. Не ме интересуваше живот, с който да впечатлявам останалите, а живот, който би ме изпълнил с радост и удовлетворение. Нима исках твърде много?

Започнах да практикувам Сахаджа Йога със същото отношение, което имах и към останалите практики: чисто желание и отворен ум. Това би могло да бъде Моят Път или просто още една опитност.

Защо останах в Сахаджа Йога? Защото в началото имах същите вътрешни преживявания, както в юношеството си. Нещо повече – аз започнах да разбирам своите предишни преживявания”.

ИМА ЛИ ДЪРВОТО КОРЕНИ? март 31, 2008

 

Питаме се, какво е Бог. Атеистът казва, че няма, а вярващият е убеден, че има Бог, въпреки, че не го е виждал. Кой е прав? Въпросът е, щом като атеистът отхвърля съществуването на Бог, на какво основание допуска това? Колко години е прекарал в духовно преследване, в търсене на вътрешното Себе, че да твърди такова нещо? От друга страна, онзи, който вярва в Бог, чувства нещо, но не чрез ума, не чрез интелекта, а отвътре. Трябва да има някакво обяснение, някакъв принцип трябва да стои зад абсолютно координираната, организирана работа в космоса.

Търсачът не е изживял Бог, но е стъпил на вярна следа в търсенето. Провежда задълбочено изследване.

Колко много ученият мисли и планира преди да изобрети машина. Колко много работа е извършена от учените в най-ранните векове за развитието на различни принципи, за да може съвременният учен да се възползва от техните проучвания и да създаде нещо! Това няма да е резултат от приноса само на един учен, защото получава поддръжката на работата, извършена от учените преди него. Айнщайн ни даде Закона за гравитацията, а Нютон – Закона за относителността.

Така прогресивните генерации, ползвайки се от работата на древния човек, са в състояние да формулират своите хипотези и експерименти и така да откриват нещо ново. Това е исторически процес, в който много неща са създадени с много усилия от колектива за индивида.

Няма период от време, който да представлява финална точка на човешкото постижение. Може да бъде само брънка от веригата събития, която продължава. И така, ако зад една обикновена машина стоят толкова мисловен процес и съзнателно усилие, тогава какво остава за човешкото тяло, което е многоцелево, многостранно и многоизмеримо? Как е могло такова същество да еволюира без действието на други съзнателни сили върху него? Това обосновава допускането, че съществува по-висок съзнателен процес зад всичко. Шри Матаджи казва: “Ако видим едно дърво, знаем, че има корени, които го поддържат.” (ИЗВИСЯВАНЕТО – Йоги Махаджан)

СЛЕПЦИТЕ И СЛОНА март 19, 2008

Петима слепци били заведени при един слон . Първия хванал хобота на слона, втория крака, третия опашката, четвъртия ухото , а петия качили на гърба..

Когато ги помолили да опишат какво е слон , първия казал, че слона е едно такова дълго , гъвкаво и подвижно;втория, че е нещо дебело , което не може да се обгърне с ръце и е неподвижно; третия, че е дълго и тънко като връв ;четвъртия казал, че е нещо като ветрило  широко и тънло , правещо вятър; а петия казал че е нещо твърдо , грапаво и удобно за сядане.

ТАО – МАЙКАTA НА ВСЕЛЕНАТА март 17, 2008

ДАО ДЕ ДЗИН – ЛАО ДЗЪ

ПРЕВОД-ЛЕНКО ДИМИТРОВ

1. Дао, което може да се назове,не е постоянно Дао. Име, което може да се именува,не е постоянно име. Безименнотое начало на Небето и Земята. Притежаващото име е Mайка на всички неща. Ето защо,който няма страсти,вижда безпределното; който има страсти, вижда пределното.

25. Преди възникването на Небето и Земята има вещ хаотична. О спокойна, о пустинна, единствено неизменна, циркулираща безспир. Може да се счита за Mайка на Поднебесната. Аз не зная нейното име. Ще я нарека Дао. По принуда ще я нарека великa. Великото ще нарека отминаващо. Отминаващотоще нарека далечно. Далечнотоще нарека възвръщащо се.

52. В Поднебесната има начало, то е Mайка на Поднебесната. Когато постигнем Mайката,ще разберем нейните деца. Когато разберем децата ,трябва да се върнем отново към Mайката. Така до края на живота си няма да бъдем в опасност.

КАКВО Е ЕВОЛЮЦИЯ? март 16, 2008

Има голяма разлика между възприятията на хората и животните.

Една пчела може да усети аромата на цветето, човека може да усети аромата и красотата.

Просветлената душа може да усети аромата, красотата и енергията/вибрациите/ идващи от това цвете.

Ето това може да наречем ЕВОЛЮЦИЯ.

ЙОГА И МИСЛИТЕ март 14, 2008

„Чрез изучаване нека практикуваме йога. Чрез йога нека се концентрираме на изучаването. Чрез съвършенство в изучаването и йога Върховната душа осветява всичко пред нас.“ (Вяса)

Най-популярната книга за йога е “Йога Сутрите на Патанджали”.

В нея Патанджали заявява: “yogash chitta-vritti-nirodhah, “Йога е успокояване модификациите на Ума.”

Под модификациите на Ума той има предвид мисли, чувства, намерения, мотиви и желания.

Може ли да кажем, че имаме пълен контрол над нашите мисли, чувства, намерения и желания?

НЕ !

ЗАЩО?

Това означава, ли че с нас се случват неща, които са извън нашия контрол?

Най-лесния начин да контролираме нашите мисли е чрез издигането на Кундалини.

Когато Кундалини се издигне се появява разтояние между мислите. Това разтояние се увеличава и в нас се установява тишината. Тогава ние сме в настояшето без мисли, безпокойство и гняв.

Когато сме в настоящето ние имаме пълен контрол над себе си.

Още по темата: Умът или Сърцето

Търси и ще намериш март 11, 2008

Всяка част търси своето цяло, подтикната от любов към Вечния извор, от който е изскочила.

Търсенето е същност на човешката природа. Обаче дълбочината и интензитетът на търсенето варират от грубата форма на празно любопитство до финото ниво, което подбужда будха (озареното същество ) да опознае себе Себето.

Лесно се преследва на грубо ниво, както например желанието води пътешественика по разни места или подтиква учения да открива. Това се изявява в увствителността на художника, който търси чрез естетиката, или в научния работник, който търси познанието. Тези, които не осъзнават, че търсят, също правят това опипом в тъмнината. Наркоманът също търси, без да знае какво..

Кога ставаме търсачи? В момента, в който вдъхновението дойде отвътре. Дотогава нашето питане е като на децата, които искат да научат от родителите си, какво са зведите, какво е Слънето, Луната. Вътрешният подтик преобразува питането ни във вътрешно изследване. Кой съм? Защо съм тук? Как съм свързан с другите?

Много различни концепции се предлагат. И започваме да проверяваме. Някои oтхвърляме, някои приемаме, други експериментираме върху себе си, а някои прилагаме в живота си. Обаче отново стигаме до кръстопът или до задънена улица, защото експериментът не дава интегрирано решение. Тогава търсим алтернатива и така продължаваме да търсим докато утолим жаждата си.

Каквото търсите, това и ще намерите. Но това, което откривате, може да доставя удоволствие или да е болезнено. И в двата случая не задоволява процеса на търсене. Открило една играчка, детето търси друга. Търсенето на грубо ниво остава повърхностно и не носи удовлетворение. Само когато изпиете чашата до дъна, усещате вкуса на амброзията. За да намерите истински перли, трябва да се гмурнете дълбоко в непознатите дълбини на синьото море. Но без вдъхновение, как ще предприемете такъв рискован скок?

Вдъхновението идва от един извор, от един източник, дълбоко заровен в най-отдалечено кътче на нашето същество. Когато бъде докоснат, тогава човек става Бог. Потенциалното става динамично. Семето става дърво. Това е най-великото чудо, чудо на чудесата, което е омайвало човек от началото на света и е разискрило търсенето му в изследване. Тези, които изследват външната форма на този феномен, стигат само до повърхностния слой. Само онези, които навлязат дълбоко в извора, откриват Златната богиня, която обитава в него. Нейното докосване озарява и променя цялото същество..

Това наистина е чудо на чудесата. То обитава всяко същество. Мъдрият го преследва настойчиво, светите писания говорят за него, а светците го славословят. Тогава защо е толкова трудно да бъде достигнато? Трудността идва от грубото търсене. Вместо да търсим истинския диамант, се задоволяваме със счупени парчета стъкло. Хората се губят повече в търсене на неща, които отмират, вместо на вечния склад на всички стоки

За нас настъпи време да се замислим малко, да оценим приоритетите си и да изкристализираме търсенето си в чувствителна посока.Нека проучим, кое печели временно, но няма трайни последици, и кое губи временно, но печели трайно.

Как да зарадваме Богинята вътре в нас, въпреки че няма материални придобивки? Не може да има никакъв компромис, защото тя не познава нищо друго освен Истината. Не чува човешката дандания и шумотевица или мърморене. Познава само себе си и това, което е родено от нея. Наслаждава се на божествената музика от вибрации на нейното творение и когато музиката спре, Богинята отива да спи. По този начин е проспала хиляди години, но сега дойде часът да бъде събудена

Бремето за постигане на реализацията ни лежи върху нас, защото боговете така са предопределили много отдавна. Нека моделираме търсенето си в посока към вътрешния храм на Златната богиня, защото колкото търсим, толкова и ще намерим собственото си божествено Себе.

Откъс от „Извисяването“- Йоги Махаджан