Отварянето на вашата Сахасрара е много уникално събитие февруари 26, 2010

„Отварянето на вашата Сахасрара е много уникално събитие. В целия свят имаше много малко такива хора – някои суфи, някои светци, някои хора в Китай и това беше всичко. Но на много малко, на много малко от тях беше отворена Сахасрара. Каквото и да казваха или да пишеха, никога не беше разбрано от хората. В действителност хората ги измъчваха, разпъваха ги и вършеха всякакви ужасни неща, защото не можеха да понесат някой да получи Реализация.

Така че днес е велик ден, защото Сахасрара беше отворена колективно. Всеки от вас е получил това. А също и по целия свят има много хора, чиято Сахасрара е отворена. Разбира се, има нужда много повече от тях да разберат колко велико събитие е колективното отваряне на Сахасрара. След получаване на Реализация някои израснаха много, много израснаха. Те много добре разбраха Сахаджа Йога и развиха своята дълбочина, а съзнанието им е наистина велико осъзнаване на единението с Божественото.

Да бъдат едно с Божественото е най-голямата благословия за човешките същества. Досега те бяха човешки същества на по-ниско ниво на съществуване. Имаха проблемите на това ниво – завист, омраза; всички съвременни проблеми – да се биеш с другите, да ги безпокоиш, да ги разрушаваш и да не ги обичаш. Всички тези проблеми съществуваха, защото тяхната Сахасрара не беше отворена. Затова главната ни задача е да отворим Сахасрара на хората по целия свят – нещо, което е много просто, което всички можете да направите и то ще става по-добре, ако го правите колективно. Ако сте колективни, може да се справите много добре.“ Шри Матаджи, Италия, 5 май 2002 г

Който гледа навътре се пробужда февруари 24, 2010

Вратата на безусилието-корена на Будизма

Благодарение на Quiet:

http://yoga.eurasia.bg/forum/index.php/topic,2521.msg27207.html#msg27207

Една от, или може би най-древната форма на Самадхи в Праджняпарамита е траясамадхя (шунята самадхи, анимита самадхи, апранихита самдхи), които съответстват на трите врати на освобождението (трини, вимокша, мукхани).

Праджнапарамитопадеша дефинира апранихита като различаването че „не съществува нещо към което да бъде направено усилие“. Затова третата врата се нарича „вратата на безусилието“ или „вратата на безцелността“, или „вратата на безпосочността“. На някои места апранихита се превежда като „ненасочване на вниманието към“. Или просто „нети нети“.  Популярната трактовка на апранихита е „непоставяне на обективна цел“, (това към което се стремите вие Сте, то Е, тук и сега в този момент, вкл. нирвана, безсмъртие и пр. – но това е популярната трактовка)

Втората врата „вратата на безформеността“ анимита е в различаването на несъществуването на форма (нимита), която може да бъде наблюдавана, но и във втората и в третата врати „несъществуването“ не е обектно, и затова в първата врата шунята която обикновено се превежда като „вратата на празнотата“ празнота е подвеждащ термин, (освен ако се третира като празнота от отделност). Шунята е(не е) нито съществуване, нито несъществуване.

Критерият за Истинност обуславя Форма, Съществувателност, Посока.
Критерият за Истинност е пречката за освобождаване от контекстуалност.
Самата истинност е(не е) нито форма, нито безформеност, нито съществуване, нито несъществуване, нито посока, нито липса на такава.

Адити е първото име, създадено да назове Безкрайното

„Религиозното развитие на индо-ариите не прави изключение от този ход. Те също създават и развиват многобройни божества далече в предведическия период. Но особено забележително е, че ведическите поети са могли интуитивно да стигнат до идеята за единния, неделим, иманентен принцип на безначалното и безкрайното в образа на Адити, от който произлиза всичко, включително и боговете.

Те схващат неговото съществуване не само като реалност, но и като причина на всички духовни същности, контролиращи тази неразгадаема физическа вселена. Адити, както отбелязва Макс Мюлер, е в действителност първото име, създадено да назове Безкрайното.“

Стефан Чолаков  ДРЕВНОИНДИЙСКАТА КУЛТУРА

Трябва да насочите вниманието към светлината на духа февруари 23, 2010

„Трябва да насочите вниманието към светлината на духа. Човек, който е реализиран, не обича нещата, които могат да го тласнат към крайности. Реализираната душа всъщност е една уравновесена личност и е в центъра, защото, дори когато вниманието и излезе от равновесие, светлината на духа я връща отново в центъра.

Такъв човек е стъпил здраво на Майката Земя. И би трябвало по самата си природа да бъде практичен, прагматичен, мъдър и необвързан. Той не може да формира навици и не може да се захване с нещо безсмислено, глупаво или разрушително. Такъв човек не губи време в избиране на неща. Той знае как да се радва на това, което е налице в момента.“ /Шри Матаджи/

Само това е решението февруари 22, 2010

Това се нарича Еволюция.

Най-известното „ИНТЕРВЮ С БОГ“ февруари 20, 2010

http://www.theinterviewwithgod.com/popup-frame.html

Две полукълба, но само едно решение февруари 19, 2010

Ляво и дясно

Хората с големите глави смятат, че двете полукълба на мозъка мислят по различен начин. Тази хипотеза беше разпространена от Роджър Спери, който получи за своето изследване Нобелова награда през 1981 година. Начините на мислене са най-общо разделени така:

Ляво полукълбо	Дясно полукълбо
Логично	Случайно
Последователно	Интуитивно
Рационално	Обобщава
Анализира	Синтезира
Обективно	Субективно
На части	Цялостно

Усещал ли е Христос Кундалини? февруари 18, 2010

Да определено. Ето как в Българската църква в Рим са го нарисували с Кундалини над главата.

Науката е лишена от морал февруари 11, 2010

„Науката, по принцип, е  лишена от морал. Тя не се подчинява на правилата и законите на човешката ценностна система. Науката е познание за материята, а материята има свои вътрешни правила. За разлика от хората, материята няма свободна воля, с която да утвърди своя система от нравствени ценности. От сферата на чистата научност, липсата на морал беше пренесена почти незабелязано чрез технологията в практическата и приложна сфера. Така индустрията и тясно свързаната с нея търговия бяха изцяло лишени от морал.

Когато хората  извършват някаква дейност, прилагайки своите умения в чисто човешка среда, работата и нравствеността вървят ръка за ръка. Технологията и индустрията (“индустрия” първоначално означаваше отдаденост и продуктивна дейност за благоденствието на хората), нямат вродена нравствена ценностна система и следователно не са подчинени на някакъв  обвързващ ги вътрешно морален императив. “ – Шри Матаджи