ЙОГА И МИСЛИТЕ март 14, 2008

„Чрез изучаване нека практикуваме йога. Чрез йога нека се концентрираме на изучаването. Чрез съвършенство в изучаването и йога Върховната душа осветява всичко пред нас.“ (Вяса)

Най-популярната книга за йога е “Йога Сутрите на Патанджали”.

В нея Патанджали заявява: “yogash chitta-vritti-nirodhah, “Йога е успокояване модификациите на Ума.”

Под модификациите на Ума той има предвид мисли, чувства, намерения, мотиви и желания.

Може ли да кажем, че имаме пълен контрол над нашите мисли, чувства, намерения и желания?

НЕ !

ЗАЩО?

Това означава, ли че с нас се случват неща, които са извън нашия контрол?

Най-лесния начин да контролираме нашите мисли е чрез издигането на Кундалини.

Когато Кундалини се издигне се появява разтояние между мислите. Това разтояние се увеличава и в нас се установява тишината. Тогава ние сме в настояшето без мисли, безпокойство и гняв.

Когато сме в настоящето ние имаме пълен контрол над себе си.

Още по темата: Умът или Сърцето

ДУХОВНИТЕ ТАЙНИ НА ВЪГЛЕРОДНИЯ АТОМ март 12, 2008

                                             

Сп. Knowledge of Reality

Атомната теория е древно учение. Първите сведения за нея датират отпреди няколко хиляди години и се откриват във ведическите текстове в Индия. Съществуват легенди за ведическата цивилизация, според които тя е била високо развита. Мъдреците, които са наблюдавали нейното развитие, от позицията на своя мистичен светоглед и дълбока медитация, откриват древните символи на окултизма – Аумкара и Свастика. Те също достигат до много научни принципи, които прилагат в практиката, за да достигнат до едно напреднало високо технологично равнище. Те дават санскритското име на атома  Ану.

Докато техническите достижения на тази древна цивилизация са забравени, то архетипните символи на окултизма са запазили своето място и значимост в нашето съзнание. Днес благодарение на напредъка на съвременната атомна теория, може да бъде успешно обоснована тезата за произхода на тези божествени символи на основата ма атома.

Западните теории за атомния строеж се формират през XVIII и XIX век. В началото на XIX век Джон Далтон учи, че атомът е невидима частица от химичния елемент. Но след като през 1897 г. е открит електронът, а няколко години по-късно и протонът, атомният модел претърпява сериозни изменения. През 1909 г. Ърнест Ръдърфорд разкрива, че атомите се състоят предимно от празно пространство,  ревизирайки учението за строежа на атома, илюстрирайки го като миниатюрно положително-заредено ядро, съдържащо протони и неутрони с обикалящи около ядрото електрони.  През 1913  г.  датският  физик  Нилс Бор за онагледяване на строежа на атома използва планетарния модел, според който електроните обикалят около ядрото на различни орбити, различни енергийни нива.

Настоящият способ за илюстриране на електрона е моделът наречен облак заряд (кванто-механичен или орбитален модел). Този способ се основава на идеята на Принципа на неопределеността на Хайзенберг, според който не може да бъде дефинирано прецизно точното местонахождение или скоростта на даден електрон. Затова този модел използува неясно очертаните т.нар. „облаци на вероятното местоположение“, за да илюстрира приблизителното местонахождение на електрона.

Там където облакът е гъст, вероятността да бъде открит електрон е ниска. Според този модел енергийното ниво на всеки един електрон е строго определена цифрова величина и всички нива се разполагат като концентрични обвивки на ядрото по реда на стойността на енергийните нива според модела на Бор.

В атома на въглерода конкретно, електроните се разполагат в четири облака с капкообразна форма, чийто външни крайни точки лежат в пространството една спрямо друга като върховете на тетраедър. Тези облаци илюстрират пространството, в което електроните се намират през по-голяма част от времето. В тези зони те се движат толкова бързо, че траекторията им би могла да бъде изобразена по-точно чрез облак, отколкото чрез единична линия на полет.

В последно време някои изследователи излагат схващането, че в рамките на тези облаци съществуват зони, които са най-„предпочитани“ от електроните. Тези зони оформят спирали около повърхността на всеки един от облаците с форма на капка.

Това ново развитие на учението за строежа на въглеродния атом привлича вниманието на велик индийски светец и духовник. Учениците му са насърчавани да доразвият свързаното с въглеродния атом откритие. В състояние на дълбока медитация един от тях, който бил и химик, спонтанно осъзнава истинското значение на тази теория.

Зоните на най-вероятно местоположение на електрона оформят спираловидни вълни около ядрото на въглеродния атом.. Когато тази конфигурация се наблюдава под определен ъгъл, ученият с изненада открил, че спиралите очертават разпознаваеми символи.

От една гледна точка може да бъде видяна триизмерна Аумкара. От друг ъгъл тази Аумкара се превръща в плоска двуизмерна свастика. Така той заключава, че свастиката е всъщност двуизмерно изображение на триизмерната Аумкара. Завъртайки модела под друг ъгъл, се наблюдава как тези символи се изменят в гръцките Алфа и Омега. На космическо равнище символите на източния окултизъм (Аумкара и свастика) са буквално само различни аспекти на същата духовна истина, представена от западния окултизъм с неговите символи -Алфа и Омега.

Всички хора, предмети и дори самата енергия са израз на същата онази божественост, която толкова много религии, култури и философски учения претендират да изразяват само и изключително те.

Въглеродният  атом,  съдържащ в себе си  тези  универсални символи, разкрива материята като превъплъщение на онова същото божествено съзнание, достигано от светците и мъдреците през всички епохи. Материята носи иманентно вътре в себе си духовното. Вселената не съществува отделно от Космическото съзнание, тя е негов пряк израз. Живата материя, която се основава на въглерода, би трябвало да има уникална роля в това изразяване. Светците са тези, чийто живот е изцяло посветен в достигането на тази божествена цел.Всички хора, предмети и самата енергия са израз на същата тази божественост.Алфа-та и Омега-та традиционно се свързват с Христос. В Индия божеството Ганеша властва над свастиката и Аумкара.

Налице са някои забележителни сходства между двете религии.

Двете божества издигат като ценност детската невинност. Самият Ганеша е едно вечно дете, известно с простотата на своята мъдрост, докато Христос, Божият син, често учи своите последователи да „бъдат като малки деца“.

И двамата са божествени деца, двамата са заченати непорочно, и двамата са синове на божественото свещено Триединство – Христос е синът на Йехова и Светия дух, Дева Мария, докато Ганеша е синът на бог Шива и богинята  Парвати).

Ганеша и Христос едно и също божество ли са?

Всеки от тях, подобно на техните символи, които съществуват под формата на различни аспекти на въглеродния атом, представлява различен аспект на първичната рожба на Вселената.Така разликата между източната и западната духовност, като всяко разделение основано на раса, култура или вяра, не е нищо повече от невежество и непознаване на истинската духовна същност на Вселената и всичко, което съществува в нея.

През 1985 г. Шри Матаджи е подсказала идеята за това изследване на индийския учен д-р Винод Р. Ворилкар, работещ в Института по биоанализи към Университета в Лос Серитос, ЛА – САЩ.

Търси и ще намериш март 11, 2008

Всяка част търси своето цяло, подтикната от любов към Вечния извор, от който е изскочила.

Търсенето е същност на човешката природа. Обаче дълбочината и интензитетът на търсенето варират от грубата форма на празно любопитство до финото ниво, което подбужда будха (озареното същество ) да опознае себе Себето.

Лесно се преследва на грубо ниво, както например желанието води пътешественика по разни места или подтиква учения да открива. Това се изявява в увствителността на художника, който търси чрез естетиката, или в научния работник, който търси познанието. Тези, които не осъзнават, че търсят, също правят това опипом в тъмнината. Наркоманът също търси, без да знае какво..

Кога ставаме търсачи? В момента, в който вдъхновението дойде отвътре. Дотогава нашето питане е като на децата, които искат да научат от родителите си, какво са зведите, какво е Слънето, Луната. Вътрешният подтик преобразува питането ни във вътрешно изследване. Кой съм? Защо съм тук? Как съм свързан с другите?

Много различни концепции се предлагат. И започваме да проверяваме. Някои oтхвърляме, някои приемаме, други експериментираме върху себе си, а някои прилагаме в живота си. Обаче отново стигаме до кръстопът или до задънена улица, защото експериментът не дава интегрирано решение. Тогава търсим алтернатива и така продължаваме да търсим докато утолим жаждата си.

Каквото търсите, това и ще намерите. Но това, което откривате, може да доставя удоволствие или да е болезнено. И в двата случая не задоволява процеса на търсене. Открило една играчка, детето търси друга. Търсенето на грубо ниво остава повърхностно и не носи удовлетворение. Само когато изпиете чашата до дъна, усещате вкуса на амброзията. За да намерите истински перли, трябва да се гмурнете дълбоко в непознатите дълбини на синьото море. Но без вдъхновение, как ще предприемете такъв рискован скок?

Вдъхновението идва от един извор, от един източник, дълбоко заровен в най-отдалечено кътче на нашето същество. Когато бъде докоснат, тогава човек става Бог. Потенциалното става динамично. Семето става дърво. Това е най-великото чудо, чудо на чудесата, което е омайвало човек от началото на света и е разискрило търсенето му в изследване. Тези, които изследват външната форма на този феномен, стигат само до повърхностния слой. Само онези, които навлязат дълбоко в извора, откриват Златната богиня, която обитава в него. Нейното докосване озарява и променя цялото същество..

Това наистина е чудо на чудесата. То обитава всяко същество. Мъдрият го преследва настойчиво, светите писания говорят за него, а светците го славословят. Тогава защо е толкова трудно да бъде достигнато? Трудността идва от грубото търсене. Вместо да търсим истинския диамант, се задоволяваме със счупени парчета стъкло. Хората се губят повече в търсене на неща, които отмират, вместо на вечния склад на всички стоки

За нас настъпи време да се замислим малко, да оценим приоритетите си и да изкристализираме търсенето си в чувствителна посока.Нека проучим, кое печели временно, но няма трайни последици, и кое губи временно, но печели трайно.

Как да зарадваме Богинята вътре в нас, въпреки че няма материални придобивки? Не може да има никакъв компромис, защото тя не познава нищо друго освен Истината. Не чува човешката дандания и шумотевица или мърморене. Познава само себе си и това, което е родено от нея. Наслаждава се на божествената музика от вибрации на нейното творение и когато музиката спре, Богинята отива да спи. По този начин е проспала хиляди години, но сега дойде часът да бъде събудена

Бремето за постигане на реализацията ни лежи върху нас, защото боговете така са предопределили много отдавна. Нека моделираме търсенето си в посока към вътрешния храм на Златната богиня, защото колкото търсим, толкова и ще намерим собственото си божествено Себе.

Откъс от „Извисяването“- Йоги Махаджан

„Тад Нискала“ от Шри Ади Шанкарачарйа – Аз съм Шива! март 9, 2008

Аз съм Шива

Аум. Аз не съм нито умът,ни интелектът, егото или пък „чита“,нито ушите, езикът,ни сетивата на мирис и зрение. Ни етерът, ни въздухът съм аз. Аз съм Вечното Блаженство и Съзнание. Аз съм Шива! Аз съм Шива!

Нито „праната“ съм аз, нито петте жизнени дъха, ни седемте елемента на тялото, ни неговите пет обвивки, нито ръцете, нозете, езикът, нито останалите органи на действие. Аз съм Вечното Блаженство и Съзнание. Аз съм Шива! Аз съм Шива!

Не съм аз нито страх, ни алчност, ни илюзия, ни отвращение или харесване присъстват в мен. Нищо като гордост, като его, Дхарма или пък Освобождение ,нито желанието на ума или пък обектът на това желание. Аз съм вечното блаженство и съзнание. Аз съм Шива! Аз съм Шива!

Ни удоволствие, ни болка, ни добродетел, ни порок познавам аз, ни мантра, ни свещено място, ни Веди или Жертвоприношение. Аз не съм нито който се храни, храната или пък самото хранене. Аз съм Вечното Блаженство и Съзнание. Аз съм Шива! Аз съм Шива!

За мен не съществуват страх и смърт, нито разграничение на касти, дори и раждане аз нямам, нито приятел, ни другар, нито поклонник или Гуру. Аз съм Вечното Блаженство и Съзнание. Аз съм Шива! Аз съм Шива!

Аз нямам нито форма, ни желание. Всепроникващият аз съм, вездесъщият. При все това – оттатък сетивата. Нито спасение съм аз,нито пък нещо, което да се познае. Аз съм Вечното Блаженство и Съзнание.Аз съм Шива! Аз съм Шива!“

Шри Матаджи за Шива: “…Шива представлява Духа. А Духът обитава във всички вас в сърцето. Седалището на Садашива е на върха на главата, но се отразява в сърцата ви. Умът е Витхала. Така че да стигне Духът до мозъка, означава просветляване на вашия ум. Просветляване на мозъка – означава ограниченият капацитет на вашия ум да стане неограничен в способността му да разпознава Бог.”

Още по темата: ПЕРЛАТА НА РАЗЛИЧАВАНЕТО  Умът или сърцето   Сърце   ЦВЯТ –ДУША – МУЗИКА – БЛАЖЕНСТВО

ПЕРЛАТА НА РАЗЛИЧАВАНЕТО март 8, 2008

Шанкара (наричан още Шанкарачаря), „Спасителят“, се смята за един от най-големите философи и светци на индуизма.Той е живял от 788 до 820 година и е бил един от главните представители на индийската философия адвайта, учението за „недвойствеността“.

Вивека чудамани („Перлата на различаването“) е едно от основните му произведения.В този бисер на индийската философска литература Шанкара е обобщил и коментирал най-важните учения на Ведите и Упанишадите. Тези учения,чиито корени са в предисторическите времена,са и до днес фундамен-  тът на индийската духовност.

След столетия надмощие на будизма в Индия със своето произведение Шанкара поставя основите за ренесанс на брахманистката философия на Ведите и Упанишадите в Индия,в която вече е казано много от онова, до което едва днес се домогва съвременното научно и философско мислене на Запад. Както всички големи философски текстове от световната литература и „Перлата на различаването“ има непреходна стойност

Ето кратък откъс от книгата:

Трудно е за едно създание да постигне раждането в човешки образ. По-трудно е да постигне физическа сила и силна воля, още по-трудно – чистота. По-трудно и от това е желанието да води духовен живот. Най-трудното е да се разбират писанията. Не е възможно обаче да се постигне различаването между Атман и не-Атман, непосредственото познание за самия Атман, несекващото съединение с Брахман и окончателното освобождение – пък било то и чрез заслугите на сто билиона правилно живяни въплъщения.

Съвсем редките предимства – човешко раждане, копнеж за освобождение и наставляване от просветлен учител – могат да се постигнат само с Божията милост.

Все пак има хора, постигнали наистина онова рядко човешко раждане, едновременно физическа и умствена сила, както и разбиране на писанията, които обаче въпреки това са все още толкова оплетени в заблуда, че не полагат усилия за освобождение. Такива хора са самоубийци. Те се вкопчват в недейст- вителното и се саморазрушават. Защото какъв по-голям глупак може да има от онзи, който е постигнал това рядко човешко раждане и заедно с него физическа и умствена сила,и който все пак вследствие на своята заслепеност пропуска осъществяването на своето върховно благо?

Писанията могат и да се знаят наизуст, може да се принасят жертви на светите духове, може да се извършват ритуали и да се почитат божества, но докато човек не се пробуди за разбирането на своята тъждественост с Атман, той никога не може да намери освобождение – дори и след много стотици епохи.