Сахаджа Йога

„Вие не можете да знаете предназначението на своя живот, докато не се свържете със силата, която ви е създала.” Шри Матаджи Нирмала Деви.

Пингала Нади и книгата „The Advent” юни 28, 2008

Това е откъс от Книгата на Gregoire de Kalbermatten- The Advent. Надявам се ще я видите и в БГ книжарниците скоро.

Грегоар е един от първите европейци срещнал Сахаджа йога. Прекарал е доста време със Шри Матаджи. Идвал е няколко пъти в България.  

Винаги ми е приятно да го срещна на международни семинари. Като дипломат от кариерата той винаги успява да ми даде полезни съвети.

Ето и част от книгата в Google books:
http://books.google.com/books?id=ihBL7GLCuEEC&printsec=frontcover&dq=The+Advent&sig=ACfU3U0YRYro-nRqm36zM3D8kBsZspGJHw#PPP1,M1

 

Дясната страна на СНС /Симпатикова Нервна Система/ използва енергията на Пингала Нади – слънчевия канал, намиращ се в дясно от Сушумна. Тя подхранва нашето активно съзнание и завършва с балона на егото в лявото мозъчно полукълбо. Когато вниманието ни отиде в дясно, ние се потапяме в умствена дейност – планиране, организация и всички области на психичната дейност, ориентирана към бъдещето, което представлява надсъзнателното.         В случаите, когато използването на енергия от Пингала Нади е прекомерна – получава се нещо като “претоварване на мрежата” или по-точно – симптоми на умствена възбуда и изтощение, което спохожда интелектуалците, бюрократите, технократите и всички тези, които са очаровани от Кратос (Властта) – егото се изпълва и раздува. След смъртта темпераменти, имащи корени в Пингала Нади катапултират в направление в областта на колективното надсъзнателно.

В най-добрите случаи те се оказват в това, което се описва като небесни райони (това са седем нива, както ни казва Шри Матаджи). Но това е задънена улица. За да получат своята себереализация, те трябва да приемат ново човешко раждане. Най-лошите случаи на раджастичен темперамент са били Чингис хан, Тамерлан, Хитлер. Те са се опитвали да господстват над своите ближни посредством сили, които те са овладели. В надсъзнателното след смъртта попадат и аскети, сексуално подтиснати свещеници или хатха йоги, които галванизират своята свръх изобилна десностранна енергия, за да осигурят за себе си разновидност на психическо господство над другите.

         Разбира се, всеки има его и то ни създава многобройни проблеми. Индивиди, които се намират под господство на егото, имат силна тенденция да водят преговори (да спорят), да строят въздушни кули и да обръщат своята агресивност към другите.

         Енергията тече и се колебае между двата полюса – от време на време остава в покой в точка, близо до равновесието в Сушумна. Устойчивостта и зрелостта на личността са обратно пропорционални на амплитудата на тези колебания. Колкото повече те са балансирани, толкова повече личността става интегрирана. Тези движения на енергията между двата противоположни канала оказват решаващо влияние на нашето поведение и на нашата еволюция. Тъй като много често те ни разтърсват, ние ставаме жертви на гуните.

Ето защо един лютнист казал на Сидхарта Гаутама, че за да намери нужната височина на тона (на лютнята) може само тогава, когато струните на инструмента са обтегнати нито много силно, нито много слабо. Този съвет помогнал на Буда в неговото просветление. Когато моите струни са леко изпънати от прекомерна активност на лявата СНС, аз компенсирам това и ги обтягам, активирайки дясната СНС. Този процес управлява живота не само в нашия ежедневен живот, но и в цикъла на последващо раждане. Това е дало основание на Юнг да заключи, че психичният живот се управлява от “регулярната функция на противоположностите”, която Хераклит нарича енантиодромия.

         Всичко това ни отпраща обратно към гуните на Вирата, към Ин и Ян на Лао Изъ, към миграцията на електроните в космическата вана на електролита и към диалектиката.

         Архетипната игра между надите на Вирата, които пронизват материята на Вселената и нашите концептуални модели са такива, каквито ги направи нашата нервна система.

         Как действа тази авторегулираща функция в човешкото тяло? Когато едната от страните на СНС се използва прекомерно, тогава другата се уврежда. Ще приведа един екстремален пример. На физическо ниво човек с раджастичен темперамент, (т.е., намиращ се под влияние на Раджо Гуна), доминиращ  с прекомерно активна Пингала нади,  е изложен на опасност да стане жертва на сърдечен пристъп, въпреки че сърцето се контролира от Ида нади.

В същото време този, който твърде силно е под влияние на Тамо гуна (или на Ида нади)  е угнетен,  самоунищожаващ се (тамасичен), ще има умствено разстройство, защото вниманието се контролира от Пингала нади.

         Но дълго преди човек да изпадне в такова състояние, организмът на здравия индивид изпраща сигнали за опасност, реагира на движението на енергията в двата нади и по този начин предвижда излизането им от равновесие. Тези сигнали се проявяват със следните симптоми:

•   за десностранния човек, с прекомерно активен Пингала нади, това е непрекъсващата умствена дейност, вузбуда, раздразнителност, безсъние, прилошаване;
•   за левостранния човек с прекомерно активен Ида нади, това е апатия, скука, безпокойство, депресия.

 

         За жалост, ние не знаем как да разшифроваме тези сигнали, не знаем също как да реагираме на тях, за да приведем нашата система отново в равновесие. Става така, че с годините нашата система губи способността да поддържа единението, което води до психически и физически проблеми.

 

Настоящето юни 26, 2008

Постарайте се да си представите хоризонтолна линия, лежаща между миналото (запазено в нашата психика като условности или суперего) и бъдещето, (което е другото “крило” на нашата психика, наречено его). Някъде на тази линия лежи неуловима геометрична точка, наречена настояще, която разделя тази линия на части, наречени минало и бъдеще.

Настоящето е невидима точка, която не може да бъде измерена в единица време. По-малко раздразнение у хората предизвиква парадоксът, че действително съществува само настоящето.  Миналото вече го няма, а бъдещето все още не е дошло.

За да сте в настоящия момент и да изпитате неговия  “вкус”, трябва да бъдете в състояние да влезете в тази точка, проектирайки вниманието си от пространството на психиката, а не от егото или суперегото. Тогава вашето внимание ще се изпълни с настоящето, точно както сгъстеният въздух изпълва въздушен балон. Тогава миналото и бъдещето могат да се смалят.

Прониквайки в тази невидима точка на хоризонталната линия, вие влизате в пространсвото, което е вън от традиционните измерения на човешкия опит. Излизайки от пределите на егото и суперегото, можете да се наслаждавате на настоящия момент и да установите в себе си Божието Царство в тази лична градина, толкова близка и в същия момент толкова далечна.

ПРИШЕСТВИЕТО – Лотус Харт

 

Религиозното съзнание на хората не престава да се усъвършенства юни 24, 2008

Религиозното съзнание на хората не престава да се усъвършенства

Л. Н. Толстой

 

За да живее добре  на човек му е нужно да знае какво трябва и какво не трябва да прави. За да знае това му е необходима вяра.

Вярата  е знание за това какво  представлява човека и за какво живее на този свят. И такава вяра е имало и има у всеки разумен човек.

Какъв е този свят безкрай във всички посоки, без начало и без край, за който човек нищо не знае, и какво представлява неговият живот в този безкраен свят, и как човек да го изживее своя живот? Само вярата отговаря на тези въпроси. Може да има много вярвания: вяра , доверие в това , което говорят хората, това е вяра в човека  или в хората и такива вярвания са много  различни  и Вяра в зависимостта ни от Този, който е пратил човека на Земята.

Това е Вяра в Бога и тази Вяра е една за всички хора на света.

Истинската религия е в това да се знае този Закон,  който е по- висш от всички човешки закони

и е един за всички хора на света.  Ако човек вярва в Бог, той нямя да се интересува от това какво ще стане в резултат на  неговото служене на Бог, защото той знае , че Бог е Любов, а от любовта нищо друго освен добро не може да излезе.

Истинският закон на Живота е толкова прост, ясен и понятен, че хората не трябва да оправдават своя лош живот с това, че те не познават Закона. Ако хората живеят не по истинския закон на живота, то им остава само едно – да се откажат от разума. Те това и правят.

Казват, че изпълнението на Божия Закон е трудно. Това не е вярно. Законът на живота не иска нищо от нас, освен любов към ближния.  А да обичаш не е трудно, а радостно.

Когато човек познае Истинската вяра, с него се случва същото, което се случва с човек запалващ лампа в тъмна стая. Всичко става ясно, а на душата – весело.

“Обичайте се един друг така както Аз ви обикнах и по това всички ще познаят, че сте мои ученици, ако имате любов един към друг”- каза Христос.

В истинската Вяра не е важно да разсъждаваме правилно за Бог, за Духа, за това какво е било и какво ще бъде,  а е важно едно: твъро да знаеш в този живот какво трябва да правиш и какво не трябва да правиш.  Ако човек живее лошо, то е само от това, че такъв човек няма вяра. Това се случва и с цели народи. Ако народът живее лошо, то е само от това, че е загубил вярата си. За да се измъкнат хората на нашето време от тази мръсотия на греха, разврата и бедствения си живот е нужно само едно: Нужна е такава вяра, в която хората да не живеят както досега отделно всеки за себе си, а да живеят обединени,  да признават един Закон и една цел. Само тогава хората биха могли , повтаряйки думите: “Да дойде Царството на Земята както е на Небето,” да се надяват  на това, че Царството Божие  наистина ще дойде на земята.  Божието Царство ще дойде на земята само тогава, когато църковната вяра с чудесата, тайнствата и ритуалите се замени с разумната вяра. Това време приближава. Тази вяра е в зародиш,  но зародишът не може да не порасне. Трябва да чакаме и да работим  за  това ,  да дойде това време по- скоро.  Колкото по – силна е вярата на човека, толкова по- сигурен е неговият живот.  Животът на човек без Вяра е живот като на животно.

“ Да прийде Царство Твое”- това желаят всички хора.  Христос приближи това Царство към нас,  но хората на мястото на Царството Божие  устроиха царство на духовенството.

….Да се признават установките на вяра призната за един народ, но не съставляващи световна религия, за задължителни правила в служенето на Бог е религиозна заблуда. Следването на такава постановка е лъжовно служене на Бог,  което унищожава възможността за истинско служене.

Истинската вяра не се нуждае от църкви.  Църковната вяра е робство!

Законът на живота е в това да обичаш Бога и ближния си,  и е прост и ясен. Всеки човек, когато  стане разумен го съзнава в своето сърце. И затова, ако нямаше лъжливи учения, всички хора  биха се придържали към този Закон и на земята  би било Царството Небесно. Лошо е, че хората не познават Бога, но по- лошо  от всичко е, когато хората признават Бог в това , което не е Бог. Във всички времена и навсякъде е имало лъжливи учители. И хората са им вярвали и са се отклонявали от изпълнението на Истинския закон на Бог и животът им е ставал труден и нещастен.

И затова не трябва да вярваме на никакви учения, ако те не ни водят до Любовта към  Бог и към

ближния. Истинската вяра е една – Любов към всичко живо!

Не трябва да се мисли, че вярата е истинска затова, че тя е стара…Да мислим, че в наше време трябва да вярваме в същото, което са вярвали нашите деди и предци – това е все едно да мислим, че когато пораснем можем да носим детските си дрешки.  Религиозното съзнание на хората не престава да се усъвършенства.  Трябва да се ползваме от ученията за Закона на живота от древните мъдреци и святи хора,  но ние и сами трябва да проверяваме това на, което ни учат.

Но, ако хората , за да не сбъркат в закона на Бог не се  решават да отстъпят от признатата им вяра, то с тях ще се случи същото, което  се е случило с човека, който за да не се заблуди вързал себе си за стълб.  И много учудващо е това, че болшинството хора твърдо вярват в най-старите учения за вярата, такива каквито не подхождат на нашето време, а отхвърлят и считат ненужни и вредни всички нови учения.  Такива хора забравят, че  ако Бог е откривал Истината на древните хора, то  Той по същия начин може да Я е открил,  и на не отдавна живущите, и на сега живеещите хора.

Самият Закон на Живота не може да се измени, но хората могат все по- ясно и по- ясно да Го разбират и да се научат на това как да Го изпълняват в живота си.

Както преминава животът на човека от възраст към възраст, точно така се променя и животът на човечеството. И както в живота на отделния човек има такова време, когато детето става юноша  и не може вече по предишному, и юношата  става мъж, и зрелият мъж – старец, така и цялото човечество преживява различни възрасти.  Всичко показва това, че сега ние преживяваме период на преход от една възрат на човечеството към друга. Детският и юношеският период сме преживели.  Трябва да живеем така както е свойствено на зрялата възраст.

Хората смятащи, че главното в живота са знанията, са подобни на тези пеперуди,  които летейки към свещтта самите те загиват и затъмняват светлината.

Случва се хората да мислят, че вярват в закона на Бога, а те всъщност вярват само в това, в което вярват всички. Тези всички вярват не в закона на Бога, а наричат закон на Бога това, което им подхожда на техния , че човек може да върже на възел железен прът, и не е в това , че той може да притежава пари /билиони, трилиони/, и не е в това , че със своите войници може да завоюва цели народи, а силата  много пъти по- голяма от всички тези сили е в това, че човек може от цялата си душа да прости  на обидчика, че може да се въздържи от желания, ако знае, че това желание е грешно, може във всеки един момент да се спомни,  че в него живее Духът Божи.

Целият истински човешки живот не е нищо друго освен  постепенен преход от нисша, животинска природа към все  по – голямо  и  по – голямо съзнание за духовен живот.

Ние правим усилие да се събудим и наистина се събуждаме,  когато сънят ни стане ужасен и нямаме вече сили да го понесем.  Това трябва да направим и в живота , когато той стане непоносим.

В такива минути трябва със съзнателно усилие да се събудим за нов по-висш живот. Струва ни се, че истинното, истинската работа е само над нещо видимо: да построим дом, да орем в полето, да храним добитъка, а работата над своята душа, над нещо невидимо е маловажна, такава която може да се прави, но може и да не се прави. А междувпрочем всяка друга работа освен работата над своята душа, над това всеки ден да се прави нещо духовно и обично е просто празна работа.

Този, който смята своя живот за не добър и иска  да започне  по – добре да живее, не трябва да мисли, че ще може да започне нов живот само тогава, когато промени условията на своя живот.

Да се поправи животът трябва и може не с външна промяна, а  вътре в себе си, в своята душа. А това може да се прави винаги  и навсякъде.  И работа за това има за всеки достатъчно. Само когато душата ти така се измени, че ти не си в състояние да живееш с нея, само тогава  променяй живота си, а не когато ти се струва,  че ти е по- леко да поправиш себе си, ако си промениш условията на живот.

Хората се приближават към Царството Божие / т. е.  към по- добър и по- щастлив живот/ само с усилията на всеки отделен човек да живее по- добре.

Да предположим един човек се откаже от злото, откаже се да участва в него. Какво допринася това за общото благо?  Промяната на човешкия живот се извършва от цялото общество, а не от единични личности.  Наистина една птичка пролет не прави.  Но трябва ли от това, че една лястовичка не прави пролетта, да не лети тази лястовичка, която вече е почувствала, че пролетта идва и не иска да чака.

Ако така чака всяка тревичка, то пролетта никога няма да дойде. Също и ние  не трябва да мислим за това аз първа лястовичка ли съм  или стотната, а сега макар да съм сам  чувствайки приближаването на Царството Божие, да правя това  което е нужно за неговото осъществяване

Работи над това да не умираш: подобрявай своята душа, освобождавай се от греха, съблазните и суеверието. В това е благото.

Индийски мъдрец е казал: “В тебе, в мене, във всяко същество има един и същ  Дух на Живота, а ти се сърдиш на мене, не ме обичаш.  Помни, че ние с тебе сме едно.  Който и да си ти, какъвто и да си бил, ти и аз сме едно.”

“Бъдете съвършени както е съвършен Вашият Отец” е казано в Евангелието.Това не значи, че Христос е казал човек да бъде толкова съвършен колкото е Бог,  но означава, че всеки човек е длъжен да прави съзнателно усилие, за да се доближава до съвършенство.

Пълното съвършенство-това е Бог! Работата на човека е да се доближи да това съвършенство и в това приближаване е животът на човека.

Христос е велик учител. Той проповядваше истинска всеобща религия на Любовта към Бога и човека. Христос в своето време говореше на самаряните и евреите, че е важен не храма и не служенето в храма, важен е не Харизим или Йерусалим- ще дойде време и то вече е дошло, когато истинските поклонници на Бога ще му се покланят в Дух и Истина, защото такива поклонници Нашият Отец търси за себе си. Такива поклонници търсеше и Исус във времето на Йерусалим. Той търси тях и сега. Учението на Христос е в това, че между Бог и хората не може да има посредници и че на Бог са нужни не дарове, а нашите добри дела.  В това е целият Закон Божи! Нали ако Христос не беше отстъпил от това учение, което тогава се смяташе за истинно учение на Мойсей, то ние днес не бихме познавали Неговото велико учение.

Какво, нали Христос, както и други е казал: Никой не може по- вярно от Мойсей да обясни Закона Божи. Той не би бил никой и Божият Дух би погубил Неговата душа, но Той общуваше не с хората, а с Бога, слушал е Неговия глас, а не своя страх пред хората.Той не се побоя нито от църквата, нито от държавата и не се смути, когато Пилат и Ирод се сприятелиха само за да Го разпънат. Да, Бог е толкова близък с нас колкото  е бил близък с Христос и е готов да ни открие Истината на всеки от нас, който само поиска да му служи през целия си живот.

Религията не е истинска поради това,  че са я проповядвали святи хора, а святите хора са я проповядвали, защото тя е истинска.

….. Нали водата пада от небето.  Същото е и с поученията на светците и мъдреците, струва ни се , че поученията идват от тях, а всъщност те идват от Бога.

Всички чакат Пришествието на Царството Божие. И То се приближава. Старите системи, старите общества, всичко, което е съставяло стария свят вече се руши и народите сега живеят всред развалини в ужас и страдания. И затова не унивайте при вида на тези развалини, тази смърт и вече свършилото  или не свършилото се, а напротив, бъдете твърди! Обединяването на хората не е далеко. Има Светлина на Истината и има хора от цял свят приближаващи се към Нея от толкова различни страни, колкото са радиусите в кръга, може да се каже по безброй разнообразни пътища. И трябва със всички сили де се стремим към Светлината на Истината обединяваща всички. Истинската единна вяра все повече и повече обединява хората. Истинската вяра не е в обрядите, не в жертвите , а  в обединяването на хората.  Ако това, което се предсавя за закон Божи не изисква Любов, то всичко това са само човешки аргументи, а не Закон Божи.

Същността на учението на Христос е в това , че Той показа на хората това божествено съвършенство, към  което  в своя живот  те трябва да се доближат. Както всеки човек поотделно, така и цялото човечество в съвкупност, трябва да се преобрази, да премине от низше  към по- висше състояние, без да задържа растежа си , предела на който е в самия Бог.  Всяко състояние се явява  последствие от предишно състояние.  Растежът се извършва непрекъснато и незабележимо, подобно на растежа на зародиша, извършва се така ,  че нищо не нарушава веригата от последователни състояния на това непрекъснато развитие.

От Мойсей до Исус се е извършило голямо умствено и религиозно развитие  всред отделните хора и народи.

От времето на Исус до нашето време това движение както в отделните хора ,  така и в народите беше забележително. Старите заблуди са премахнати и нови истини са дошли в съзнанието на човечеството.

Един човек не може да бъде толкова велик колкото е цялото човечество. Ако великият човек е толкова напред спрямо своите събратя,  че те не го разбират, ще дойде време когато те отначало ще

го догонят, после ще го изпреварят и ще отидат далеч пред него, така че на свой ред ще станат неразбираеми за тези, които стоят на същото място,  където е стоял  предишният велик човек.

Но не трябва да мислим , че у Бог не могат да бъдат такива хора като Исус Христос, а даже и по-големи учители.  Ако ние мислим така / че у Бог могат да бъдат такива като Христос и даже по-големи учители/  то ние няма да намалим величието на Христос,  а само ще признаем величието на Бога. Ако мислим , че след Христос  Бог няма повече да се открива пряко на хората, то и с новите велики учители ще се случи същото, което се случи с Христос: ще убият живия учител, за да боготворят умрелия.

Всеки велик религиозен гений все повече и повече изяснява религиозните истини и съдейства с това все повече и повече за обединяването на хората.

 

 

Откъс от романа “Война и мир” на Л.Н. Толстой

 

Да, Любов – мислеше той  /Княз Андрей/, отново съвършенно ясно, но не тази любов,  която обича за

нещо, някого, или поради нещо, но тази Любов,  която аз изпитах за първи път, когато умирайки аз

видях своя враг и все таки го обикнах.

Аз изпитах това чувство на Любов, което е самата същност на душата и за която не е нужен предмет /обект/.  Аз и сега изпитвам това блажено чувство:Да обичам ближния, да обичам врага си. Всичко да обичаш,  да обичаш Бог във всички проявления.

Да обичаш скъпия ти човек можеш с човешка любов,  но само врагът можеш да обичаш с божествена любов.  И от това аз изпитах такава радост, когато почувствах, че обичам този човек.  Какво става с него ?  Жив ли е той?…

Обичайки с човешка любов можеш да преминеш от любов към омраза,  но божествената Любов е неизменна. Нищо, дори смъртта не може да Я разруши.  Тя е същността на душата!

 

превел от руски  Стойна Минкова.

 

Стоунхендж юни 22, 2008

„В Пураните е казано, че Ади Гуру Дататрея е боготворял Майката на бреговете на река Тамаса/Темза/ . Тамаса е Темза.

Самият той/Ади Гуру Дататрея/ бе тук за да я боготвори.

И Друидите, тези които бяха запознати със Стоунхендж водят началото си от това време в тази велика страна на Шива и на Духът.“/Англия бел.пр./ Шри Матаджи- 24-7-83
….
„Стоунхендж е творение на Майката Земя.“/Сваямбху бел.пр./- Шри Матаджи 11 Юни 1980

 

Вниманието юни 15, 2008

„Вниманието е цялата основа, платното на вашето същество. Вниманието е  завършеното платно. Завършеното платно на вашето същество е вниманието. Доколко сте потънали в него, до колко много сте го разкрили, колко далече сте стигнали е друг въпрос.

Вниманието е читта, а Бог е Внимание. Доколко е просветлено вниманието ви е нещо различно. Но вниманието ви е Бог, ако станете до такава степен просветлени. Може да се каже, че то е като екран, който е опънат за филма – каквито и намерения да има вниманието ви, да кажем, или рисунки, или движения, те се показват върху платното. Не знам каква е думата за вритти на английски. Тя не е наклонност, а човек, който става готов за или вниманието му е привлечено от нещо. Не знам дали има точна дума на английски за вритти.

Та вашето внимание е просто чисто, завършено чисто платно, което – по начало – е под въздействието на трите Гуни. А както знаете, трите Гуни идват при вас една от миналото, една от бъдещето и една от настоящето. И какъвто и да е бил вашият опит по отношение на нещо определено или на конкретен случай, то той е записан напълно във вашата памет. Например, ако видите черния цвят, всичко, което върви с него, се записва в паметта ви. Веднага щом видите черен цвят, доста от него изниква (в съзнанието ви – бел.пр.)

Това означава, че щом го видите с вниманието си, вниманието ви се смесва или – може да се каже – се оцветява със всички спомени относно церния цвят. И тогава в съотвествие с начина, по който вниманието ви е било засегнато, се проявяват вашите действия. Например, точно сега нещо е изгорено от пламъка. И всички вие го осъзнавате. Следващият път, когато видите пламък, първото нещо, което отново ще се случи, е, че ще бъдете внимателни. Случаят няма да се повтори, но всички спомени ще изплуват и вие ще се опитате да бъдете внимателни и да предупредите другите, защото вниманието ви ще го осъзнае веднага щом го види.

Защото екранът на вниманието само ще започне да изхвърля от себе си картините обратно върху платното, чрез вашия минал опит. Това е един жив екран. Или ако може би  имате идеи, които сте обмисляли, или идеи за бъдещето – например, сигурно сте си мислили, че ако срещнете еди-кой си, бихте му казали еди-какво си – тогава щом срещенете човека, идеите за него започват да бълбукат и вие се обръщате към него по замисления начин. Всичко това е складирано вътре във вас, независимо дали се отнася за бъдещето или за миналото. То се поражда от вниманието чрез този бълбукащ процес, който зависи от вашата отзивчива природа, от това къде сте насочени.

Ето това се нарича вритти, но Аз не знам каква е думата на английски език за “на какво си склонен, податлив”. Вритти е много неутрална дума и не означава нищо лошо. Значи накъде ви тегли.

Вритти означава темперамент, чрез който сте водени. Какъвто и да е вашият темперамент, той действа от само себе си. Например, ако видите вървящ слепец, той не вижда нещата (около него – бел.пр.). Някой може да му се ядоса. Друг може да изпита съжаление. Трети може да се приближи и да му помогне. Това е вритти, темпераментът, който сте развили чрез трите Гуни. Затова вниманието се идентифицира с вас и когато вие се идентифицирате с вашата вритти, с вашия темперамент, тогава се намирате все още в погрешно идентифицирана област.” – Шри Матаджи (Долис Хил, 26 май 1980 г.)

 

А ние къде сме? юни 14, 2008

Светът е временно място, ние сме само гости тук,
Тук няма покой, за миг поне ни се иска да поспрем:
И Тук и Там е Твореца. Той е и в двата свята.
Той е навсякъде и винаги. А ние къде сме?
– Бог знае…

Омар Хайям

 

Шри Рамана Махарши (1879-1950) юни 8, 2008

В богатата на многовековни духовни традиции Индия всяка една школа има своя собствена класификация на различните степени и видове самадхи. Тук ще ви запознаем с класификацията на видовете самадхи, използвана от Рамана Махарши.

1. Сахаджа нирвикалпа самадхи. Това е състояние на пълно и необратимо угасване на чувството за отделно „аз”. Сахаджа означава „естествено”, а нирвикалпа – „без различия”. Постигналият това състояние джнянин функционира естествено в света, подобно на всички други обикновени хора. Знаейки непосредствено, че той е Атмана, сахаджа джнянинът не прави разлика между себе си и останалите, между себе си и света. За подобен човек всичко е проява на неделимия Атман.

2. Кевала нирвикалпа самадхи. Този стадий се намира по-ниско от Самореализацията (т.е. от сахаджа нирвикалпа самадхи). В това състояние Самоосъзнаването, макар и спонтанно, все още има временен характер. Когато човек влезе в това състояние, телесното съзнание изчезва и той не е способен нито да възприема околния свят, нито да функционира в него. Когато телесното съзнание се възвърне, егото (чувството за отделеност) се появява отново.

3. Савикалпа самадхи. В това състояние Самоосъзнаването се поддържа с постоянно усилие. Продължителността на това самадхи зависи изцяло от положените усилия за неговото поддържане. Когато вниманието към Атмана отслабне, Самоосъзнаването започва да избледнява.

За да помогне на начинаещите да се ориентират в терминологичните джунгли на самадхи, Рамана Махарши ни предлага следните кратки определения:

1. Осъзнаването на Реалността е самадхи.

2. Осъзнаването на Реалността с усилие е савикалпа самадхи.

3. Потапянето в Реалността и изгубването на съзнанието за света е кевала нирвикалпа самадхи.

4. Потапянето в мрака на незнанието и изчезването на съзнаващия света е състояние на дълбок сън без сънища.

5. Пребиваването без усилия в първичното, чисто, естествено състояние на съществуване е сахаджа нирвикалпа самадхи.

Дейвид Годман. Из „Бъдете тези, които сте. Наставления на Рамана Махарши”

 

 
%d блогъра харесват това: