Усещания за чакрите май 18, 2008

На пазара съществуват доста книги за чакрите, но обикновенно тези преводачи нямат никаква медитативна опитност.

Ще споделя моята лична опитност.

Успях да усетя състоянието на моите чакри през 1990г., когато издигнах Кундалини чрез Сахаджа йога.

Обикновенно чакрите са замърсени малко или много, защото хората не усещат тяхното съществуване. Когато са замърсени, аз ги усещам като затопляне в съответните места, а също се усещат като бодежи по съответните пръсти.

Когато определена чакра е изцяло пречистена, тя се усеща като хладно кълбо в тялото.

Когато се навлезе в дълбока медитация, може да се усети звука на Кундалини, когато преминава през чакрите.

Системата от чакри май 13, 2008

„Системата от чакри беше едно откровение за мен. Сякаш очите ми се отвориха и аз прогледнах. Много години смятах, че физическото тяло и духовния живот са две напълно различни неща, защото никой не ми беше казал, че между тях съществува взаимодействие. Системата от чакри е връзката между човешкото тяло и Божественото

Чрез тази система ние получаваме духовни опитности. Това е също връзка между физическото тяло и нашето поведение, чувства и психични процеси. Тя управлява всичко в нас. Ако в една чакра същесвува проблем, на психично ниво ние не проявяваме качествата на тази чакра (т.е. любов, мъдрост, морал и т.н.) А на физическо ниво, в органите, които се захранват от тази чакра, също възникват проблеми. По този начин възникват болестите.

Аз не знаех това. Когато работим върху чакрата, ние можем да подобрим и двата аспекта. Системата от чакри е ключът, защото тя свързва всичко в нас. В Библията пише, че ангели записват всичко, което правим в Книгата на живота. Аз твърдо вярвам, че тази книга е системата от чакри.”

Още по темата:

Системата от чакри

МУЛАДХАРА ЧАКРА

Буда и четирите типа коне април 26, 2008

Веднъж при Буда дошъл човек и докосвайки се до краката му, го попитал има ли Бог? Вечният въпрос! Буда го погледнал внимателно и казал: — Когато бях млад, много обичах конете и различавах четири типа коне. Първият — най-тъпият и упорит, колкото и да го биеш, все едно не те слуша. Такива са повечето хора. Вторият тип — слуша те, но само след като го удариш. И такива хора има много. Има и трети тип. Това са конете, които не е необходимо да биеш. Ти просто им показваш камшика и това е достатъчно. Съществува и още един тип коне, който се среща много рядко. На тези коне им е достатъчна и сянката от камшика.

Говорейки всичко това, Буда гледал човека в очите. После затворил очи и замълчал. Човекът също затворил очи и седял мълчаливо с Буда.

На този разговор присъствал Ананда*, и нещо вътре в него започнало да се бунтува. Той решил: „Това вече е прекалено! Човекът пита за Бога, а Учителят му говори за коне“. Разсъждавайки си така вътре в себе си, Ананда не можел да  не забележи каква тишина се възцарила наоколо, какво велико мълчание  настъпило! То било почти осезаемо. Ананда гледал лицето на Буда и лицето на човека, което пред очите му се променяло! Буда отворил очи, а човекът останал в това състояние още час. Лицето му било умиротворено и светло. Като отвори очи, човекът докоснал краката на Буда с дълбока признателност, благодарил му и си тръгнал.

Когато той излязъл, Ананда попитал Буда: — За мен е непостижимо! Той пита за Бога, а ти му говориш за коне. Видях как той се потопи в дълбоко мълчание. Сякаш бе живял с тебе много години. Дори аз до този момент не познавам такова мълчание! Такова единение! Какво общуване! Какво му предаде? Защо той толкова ти благодари?

Буда отговорил: — Аз не говорех за конете. Говорех за Божественото. Но за това не бива да се говори направо. Когато видях на какъв кон той пристигна, разбрах, че такъв кон може да избере само истинският ценител. Ето защо му заговорих за конете. Това беше език, който той можеше да разбере, и той го разбра. Той е човек, който се среща рядко. Беше му достатъчно само сянката на камшика. И когато затворих очи, той разбра, че за висшето не бива да се говори. За него може само да се мълчи; и в това мълчание То се познава. Това е трансцедентен опит и той се намира отвъд пределите на ума.

* Ананда е братовчед на Буда и любим негов последовател.

Животът е… април 24, 2008

Нямам никакво име, аз съм като свеж полъх на планините. Нямам никакъв подслон, аз съм като лъкатушещи води. Нямам никакво светилище като тъмните ви богове. Нито съм в сянката на потайни храмове. Нямам никакви свещени книги, нито съм установен в традиции.

Аз не съм нито в тамяна, поставен на високите олтари, нито в помпозна церемония. Аз не съм нито в идол изобразен нито съм в разкошна песен на мелодичен глас. Аз не съм обвързан от теории, нито покварен от вярвания. Аз не съм скован в робството на религиите, нито в лицемерно набожната агония на техните свещеници.

Аз не съм впримчен във философии, нито задържан от силата на техните секти. Аз не съм нито долу, нито горе, аз не съм боготворящият, нито боготворяното. Аз съм свободен. Моята песен е песента на реката, призоваваща открито море. Лъкатушейки, лъкатушейки аз съм животът.

Животът няма никаква философия, нито лукава система от мисли. Животът няма никаква религия, нито обожания в потайни светилища. Животът няма никакъв бог, нито бремето на страховита мистерия.

Животът няма никакво жилище, нито болезнената печал на крайно разложение. Животът няма никакво удоволствие, никаква болка, нито покварата в преследване на любовта. Животът не нито добър, нито лош, нито мрачно наказание за лекомислен грях.

Животът не дава никаква утеха, нито почива в храма на забравата. Животът не е нито дух, нито материя, нито има жестоко разделяне на действие и бездействие. Животът няма никаква смърт, нито има празнотата на самотността в сянката на времето. Свободен е човекът, който живее във вечното. Защото животът е.

ДУХОВНИЯТ ПЪТ – ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО ИЛИ БЛАГОСЛОВИЯ? април 19, 2008

Една изповед.

„Бях двадесет и една годишна, когато почина майка ми. Това ме накара да си задам въпроса какъв е смисълът на живота. Многобройни въпроси завладяха ума и душата ми: щом всички един ден умираме, какъв е смисълът да създаваме семейство, да живеем като харчим пари, за да направим живота си по-удобен, да имаме деца? Когато умираме, не отнасяме със себе си нищо… И какво е Бог? Дали Той е старец, с дълга брада, както ми бяха разказвали в детството? И ако Той е любов и прошка, защо толкова много хора страдат? Този свят от Бог ли се управлява?

И така започна моето ТЪРСЕНЕ…

През целия си живот съм била перфекционистка. През юношеските си години започнах да анализирам себе си, своите реакции и поведение. С интроспекция и искреност, по това време бях способна да виждам истинските проблеми вътре в себе си. Преживях едно духовно извисяване, защото имах желанието да се променя, но това беше по-скоро интуитивно, основано на инстинкта. Позволявах на моя “вътрешен глас” да ме води, без да мога да обясня какъв беше този мой вътрешен глас: дали той идваше от Бога, или бях обсебена? Не бях в състояние да обясня как този вътрешен глас се роди в мен, нито да обясня на околните как точно се чувствам, или да ги науча как самите те могат да се вслушват в техните собствени вътрешни гласове. Целият свят беше побран вътре в мен: птици, дървета, слънчевата светлина, радостта, мирът, красотата. Чувствах се като сестра на всичко, което ме заобикаля.

Много пъти приятелите ми ме питаха: “Защо правиш това?” Аз отвръщах „Защото чувствам, че тове е по-добрият начин”. Понякога те ме смятаха за наивна и не ме уважаваха, защото не реагирах по начина, по който те очакваха. Друг път ме смятаха за амбициозна и ме хвалеха, защото постигах онова, което желаех. Аз не бяха нито наивна, нито амбициозна. Аз бях търсач, и това беше процес на промяна и разбиране на самата себе си. Съзнавах, че съществува нещо друго отвъд видимото, отвъд формите и цветовете, нещо, за което не бяха ме учили нито в училище, нито моите родители… Това бе нещо, което докосва душата, не ума. То не можеше да бъде познато от аналитичния ум, а да бъде открито и преживяно единствено от една жадна душа.

Смъртта на майка ми ме постави в ситуация да си задам въпрос за смисъла на живота. Тя се бе омъжила, имаше две деца. На 35 години заболя, на 47 почина… 12 години страдание и безутешност. Каква е печалбата от това да бъдеш роден? По каква причина?

Какъв е смисълът на живота и крайната му цел?

Бог е крайната му цел. А целта на живота е да усъвършенстваме себе си – “духовната еволюция”, както я наричат. Животът е просто околна среда, в която ние се обучаваме и проявяваме.

Отне ми една година да намеря своя път. Посещавах различни движения, от църкви (православни и други, които вярват в Христос) до различни системи йога. Бяха ми казали, че всички сме грешни (което отряза крилете ми и надеждите ми за по-добър живот), че всеки си има съдба (тогава какво е “свободната воля”?), че трябва да се боим от Бога (аз никога не съм се страхувала от Бог; засрамена да, но никога уплашена), че около нас е пълно с енергии, някои от които благоприятни, други неблагоприятни и много още неща, които водеха до спорове, но не и до Промяна.

Никой не говореше за мъдрост и познание. Не се интересувах от придобиването на паранормални сили, от това да влияя на другите, или да завоювам света. Интересувах се от това да живея в съответствие с Божията воля. Не ме интересуваше живот, с който да впечатлявам останалите, а живот, който би ме изпълнил с радост и удовлетворение. Нима исках твърде много?

Започнах да практикувам Сахаджа Йога със същото отношение, което имах и към останалите практики: чисто желание и отворен ум. Това би могло да бъде Моят Път или просто още една опитност.

Защо останах в Сахаджа Йога? Защото в началото имах същите вътрешни преживявания, както в юношеството си. Нещо повече – аз започнах да разбирам своите предишни преживявания”.

ИСТИНСКАТА РЕАЛНОСТ април 17, 2008

Истинската реалност се състои от първичното абсолютно свръхсъзнание представляващо комплекс от потенциални и безкрайни на брой висши нравствени и морални качества, отразяващи същността на чистата и всепроникваща Божествена любов,което свръхсъзнание е вечно и неизменно,неразрушимо.Проявявайки се то поражда идеята за сътворение като първо се сътворява Божествения свят,който представлява абсолютното свръхсъзнание или „абсолютното нищо“.

То от своя страна създава първичните торсионни полета от които се състои Световното поле на съзнанието,като основа на всичко което се създава е идеята за сътворение на първичното абсолютно свръхсъзнание.След това се създава среда за разпространение и проявление на Световното поле на съзнанието,а именно абсолютния физически вакуум и свързаното с него пространство-време.

А вторичните торсионни полета представляват връзката между Световното поле на съзнанието и физическия вакуум където се съдържат 5-те елемента или всички състояния на материалния свят полета, елементарни частици(плазма),газове,течности,твърди тела. Първичните торсионни полета пък са връзката между абсолютното нищо и Световното поле на съзнанието.Материалният свят е проява на безкрайните качества на Духа,на всепроникващата фина(духовна) енергия на Божествената любов и нищо което не е проява на тези качества не може да съществува вечно и ще бъде унищожено.

Всяка проява на качествата на Духа се отразява моментално в духовния свят и изразява радостта и блаженството на  първичното абсолютно свръхсъзнание.Материалния свят(Космосът) се ражда за Битие,съществува определено ограничено време и след това отново се разтваря в Небитието.Когато всичко съществуващо се е разтворило в Небитието(абсолютното свръхсъзнание) все пак остава да съществува нещо нерушимо.

Това е Великият Космически принцип,безпричинната причина на Битието – това е абсолютното свръхсъзнание което е непознаваемо.След това Вселената отново възкръсва за нов космически живот.В редуващите се цикли на Битие и Небитие(танца на Шива) – Вселената е вечна.Тя е периодична в непрестанното появяване и изчезване на световете и вечна в цялото.

ИНСТРУМЕНТА НА КОЛЕКТИВНОТО СЪЗНАНИЕ април 6, 2008

На доста места е споменавано за чакри и нади в нашето тяло. Но информацията е оскъдна за това как те се усещат и как да разбираме дали те са в балансирано състояние.

След издигане на малка част от Кундалини се появявят усещания по пръстите на ръцете.

Всяка от седемте основни чакри има проявление на дланите и пръстите на ръцете, както е показано на прикачената схема. По този начин практикуващия осъзнава кои чакри имат нужда от корекция

Проблемите по пръстите и дланите се усещат като затопляне или търнене/боцкане/ по пръстите или дланта. Когато всичко е наред се усеща хладен полъх.

Чрез тези усещания за първи път човек има възможност да се огледа в Колективното съзнание и да коригира себе си.

Още по темата:

Защо е нужно да пречистваме нашите чакри?

УСЕЩАНИЯ СЛЕД ИЗДИГАНЕ НА КУНДАЛИНИ

КЪДЕ Е БОГ? април 5, 2008

Хората четат духовна литература и дискутират:  “Aham Brahma Asmi – Аз съм Брахман” и “Tat tvam Asi –Ти си това”. Те казват че БОГ е в нас.

Това е малко разяснение от  Бхагават Гита– глава 9,  ЙОГА НА ЦАРСТВЕНАТА МЪДРОСТ И ЦАРСТВЕНАТА ТАЙНА.

4. От моята непроявена същност проникнат е светът изцяло. В мене пребивават всички същества, но аз не съм във тях.

5. Но всъщност и не пребивават в мене съществата, ето тайната божествена! Поддържащ съществата, а не пребиваващ в тях е моят аз, създателят на съществата.

6. Тъй както вятърът могъщ навсякъде се движи, но все в пространството остава, така и всички същества намират се във мене, знай това!

ИМА ЛИ ДЪРВОТО КОРЕНИ? март 31, 2008

 

Питаме се, какво е Бог. Атеистът казва, че няма, а вярващият е убеден, че има Бог, въпреки, че не го е виждал. Кой е прав? Въпросът е, щом като атеистът отхвърля съществуването на Бог, на какво основание допуска това? Колко години е прекарал в духовно преследване, в търсене на вътрешното Себе, че да твърди такова нещо? От друга страна, онзи, който вярва в Бог, чувства нещо, но не чрез ума, не чрез интелекта, а отвътре. Трябва да има някакво обяснение, някакъв принцип трябва да стои зад абсолютно координираната, организирана работа в космоса.

Търсачът не е изживял Бог, но е стъпил на вярна следа в търсенето. Провежда задълбочено изследване.

Колко много ученият мисли и планира преди да изобрети машина. Колко много работа е извършена от учените в най-ранните векове за развитието на различни принципи, за да може съвременният учен да се възползва от техните проучвания и да създаде нещо! Това няма да е резултат от приноса само на един учен, защото получава поддръжката на работата, извършена от учените преди него. Айнщайн ни даде Закона за гравитацията, а Нютон – Закона за относителността.

Така прогресивните генерации, ползвайки се от работата на древния човек, са в състояние да формулират своите хипотези и експерименти и така да откриват нещо ново. Това е исторически процес, в който много неща са създадени с много усилия от колектива за индивида.

Няма период от време, който да представлява финална точка на човешкото постижение. Може да бъде само брънка от веригата събития, която продължава. И така, ако зад една обикновена машина стоят толкова мисловен процес и съзнателно усилие, тогава какво остава за човешкото тяло, което е многоцелево, многостранно и многоизмеримо? Как е могло такова същество да еволюира без действието на други съзнателни сили върху него? Това обосновава допускането, че съществува по-висок съзнателен процес зад всичко. Шри Матаджи казва: “Ако видим едно дърво, знаем, че има корени, които го поддържат.” (ИЗВИСЯВАНЕТО – Йоги Махаджан)

ДАНТЕ, КУНДАЛИНИ И БОЖЕСТВЕНАТА МАЙКА март 25, 2008

( Данте, Беатриче и небесното множество от ангели )

В своята “Божествена комедия” Данте, чрез образа на Беатриче, посочва пътя към  духовното извисяване. Бог се удивлява на добродетелите, проявени от Беатриче, преминавайки през небесата и издигайки се до Царството, в което душите се радват на спокойствие и мир.

Може би точно тук се подразбира неосъзнатия символ, заложен в творбата  за издигането на Кундалини, преминавайки през различните небеса, т. е чакрите и достигането до Рая  или това е Сахасрара чакра. Тук екстаза го довежда до мистичното преживяване на преклонение  и възвеличаване пред  Вечното Женско Начало, обединено в двойката Беатриче/Дева Мария или – Вътрешната Майка Кундалини, заложена във всяко едно човешко същество и Божествената Майка – творящата космическа енергия

Девице Майко, щерка на  Сина Си, Най-скромна в своя най-висок живот, На висша цел завършек ти сама си, Тъй възвиси човешкия ни род, Че сам за унижение не счетеТворецът му да стане негов плод. В утробата ти любовта засвети; И тя зачена в мир благочестив; Със топлината си туй вечно цвете. За нас си лъч на пладне милостив, А между всички смъртни твари доле Ти на надеждата си извор жив. Така велика си, че който моли За милост, а на теб не се обляга, Безкрил, желае да лети на воля. И както добрината ти помага На този, който иска упование, Така предшества молбата блага. В теб милост, красота и състрадание, В теб всякоя възможна добрина Са вместени в единствено създание. Ей този, от самата глъбина На Ада до небесните селения Видял душите в мрак и светлина, Те моли за едно благоволение Да се въздигне само с поглед там, Където е върховното спасение О, Висша Светлина, лик извисила, Над мислите ни! Влей в духа ми част От туй, в което бе ми се явила! Вдъхни такава сила в моя глас,Та искра от това, що в теб съм гледал, Да дам на нашите потомци аз!  Ако се върне в мен частица бледа И само миг в стиха да прозвучи,  Ще стане ясна твоята победа. От блясъка на живите лъчи  Там зрението би се заслепило, Да бях за кратко отклонил очи; И помня, че бе одързостило  Да гледам дълго там, и поглед впих  В безкрайната по добродетел Сила

Още по темата:

Майката

УСЕЩАНИЯ СЛЕД ИЗДИГАНЕ НА КУНДАЛИНИ