Матей 5:3 Блажени нисшите по дух, защото е тяхно небесното царство.
Това е грешен превод, затова и никой не може да го разбере.
Думата ptóchos не означава нисшите, а прекланящите се.
Притчата за сеяча е много важна. Бог сее семето/Божествената енергия/ непрекъснато отгоре, но ние сме затворили тясната врата и не може Божествената енергия да влезе в нас.
Тясната врата може да се отвори само ако Живата вода /Кундалини/ бъде събудена.
Йоан 7:38 Ако някой вярва в Мене, реки от жива вода ще потекат от утробата му, както рече писанието.
„Бъдете мъдри като змии и невинни като гълъби.“
„Евангелие на Тома“
Символите на Богинята Майка са се появили още през палеолита – те са луната, белият гълъб и змията, които съпътстват култа към Богинята през всичките епохи.
Във всички митологии до желязната епоха Луната е смятана за едно от върховните изображения на Богинята, обединяващата сила на Майката. Луната очевидно символизира емоционалността, плодовитостта, пълнотата и различните аспекти на Женското начало, чийто най-висш образ е Богинята. Луната е тази която свети в нощта и позволява да се осветли „лунният канал“ на психиката, т.е. Ин в китайската култура. На още по-фино ниво Луната символизира Духа, понеже тя отразява светлината на слънцето, така както в човека Духът отразява Божията светлина. Богинята е тази, която извежда човека до неговата собствена Божественост и до съзерцанието на неговия Дух.
Змията, неосъзнатият символ на Кундалини, представя силата на Майката. Спиралите, настойчиво повтарящи се в предисторическото изкуство, са повече или по-малко верни изображения на Кундалини.
Всички Богини са свързани със змията. Атина най-често държи змия в лявата си ръка. Изида в Египет и Инана в Шумер по някога са представяни под формата на змия. Богинята змия се среща и в Азия – китайската Богиня Нюй-ва, създателка на човешкия род, и в Америка Чихуаткоатл, пред колумбовата мексиканска Богиня. Гностиците – офити също отъждествяват Богинята с първичната Змия.
В Библията символиката на змията е представена превратно. Противниците на култа към Богинята превръщат този образ в символ на злото, очерняйки по този начин култа към Богинята и от там – несъзнателното – Кундалини.
Колкото до белия гълъб, той символизира Милостта на Майката. Полетът му позволява да избяга от земния свят и да се рее във Вечността.
Белият гълъб е един от най-често срещаните и постоянни сред свързаните с Богинята символи.Той продължава съществуването си дори след изчезването на Богинята от религиозния живот. Именно гълъбът остава да символизира Светия Дух, когато Той ( или по-точно Тя, както ще видим по-нататък ) е сведен до абстрактна концепция. Белият гълъб е избран през 20-и век за символ на мира. А. Баринг и Дж. Кашфорд дават особено красноречиви примери в своя труд за мита за Богинята.
Гълъбът символизира две измерения на духовния живот. Първо, това е птица, дума, която на санскрит се нарича двиджа, т. е. дважди роден от ( дви – две, и джа – роден ) – веднъж в яйцето и втори път – при разчупването на яйцето, когато започва истинският и живот. Същото е и при човека, който преди Себереализацията е като птицата в яйцето, без контакт със своята духовна среда. Себереализацията е неговото Второ Раждане, което му разкрива неговата висша същност и му позволява да полети, за да се свърже с Вечното и Божественото, както чайката Джонатан Ливингстън, рееща се в етерните небеса. Така белият гълъб е символ на Второто Раждане.
На второ място, белият гълъб е единствената бяла птица, която излита право нагоре, две качества, символизиращи непорочното възнасяне. Следователно белият гълъб е символ и на Кундалини.
Той ще бъде символът, за представянето на Светия Дух…
Луната, змията и белият гълъб са толкова често срещани символи, че позволяват да се проследи непрекъснатостта във времето на култа към Богинята. Това са силни архетипни елементи от колективното съзнание, тъй като се срещат по цялата планета. Те показват устойчивостта на Първичната Майка от палеолита отпреди 30 000 г. пр. Хр. до Дева Мария в наши дни.
Гуенаел Верез
„Третият от Троицата“
Матей 21
33 Чуйте друга притча. Имаше един стопанин, който насади лозе, огради го с плет, изкопа в него лин, и съгради кула; и като го даде под наем на земеделци, отиде в чужбина.
34 И когато наближи времето на плодовете изпрати слугите си до земеделците да приберат плодовете му.
35 А земеделците хванаха слугите му, един биха, друг убиха, а трети с камъни замериха.
36 Пак изпрати други слуги, повече на брой от първите; и на тях сториха същото.
37 Най-после изпрати при тях сина си, като думаше: Ще почетат сина ми.
38 Но земеделците, като видяха сина, рекоха помежду си: Той е наследникът; елате да го убием и да присвоим наследството му.
39 И като го хванаха, изхвърлиха го вън от лозето и го убиха.
С тези думи Исус предизвести това, което ще се случи с него, а Юда като най-добрия ученик му помогна да бъде изпълнен този план.
Изглежда Юда е единствения разбрал Исус.
Няколко жени изучавали книгата на Малахия от Библията. Когато стигнали до трета глава, до стих 3, той казвал: “ Той ще седне като един, който топи и пречиства среброто.“(Мал. 3:1 – 3).
Този стих озадачил жените и те се зачудили какво иска да каже за характера и природата на Бог това изречение. Една от жените предложила отиде и да научи повече за начина на пречистване на среброто и да се върне да разкаже.
Тази жена отишла при един ковач на сребро и се уговорили да го наблюдава, докато работи. Тя не споделила каква е причината на любопитството й. Докато гледала ковача, той държал парче сребро над огъня, оставяйки го да се нагрее. Ковачът й обяснил, че при пречистването среброто е нужно да се държи в средата на огъня, там дето пламъците са най-горещи, за да изгорят всичко нечисто.
Жената се замислила за Бог, който ни държи на такова горещо място и за стиха, който казва: “ Той ще седне като един, който топи и пречиства среброто.“ Тя попитала ковача на сребро, дали е вярно, че той трябва да седи през цялото време пред огъня, докато то се пречиства. Човекът отговорил, че не само трябва да седи там, но и трябва да го гледа внимателно през цялото време. Защото, ако среброто се остави дори и миг повече в пламъците, ще бъде унищожено.
Жената се умълчала за миг. После попитала: „Кога разбираш, че среброто е пречистено?“ Той се усмихнал на това и отвърнал: „О, това е лесно! Когато видя отражението си в него…“
Ако днес се чувствате като в пламъците на огъня, помнете, че Бог ви гледа, и ще наблюдава, докато види собственото си отражение във вас…
Петнайсетгодишната американка Стеф расте на село и майка й я смята за „дете-индиго“. На въпроса в училище как децата си представят небесата, тя отговорила на майка си:
„Небето е друго име за мястото, което идва след Тук, но самата дума е ограничена.“
А после обяснила: „Бог не е приключил с творчеството – нали вселената се променя. Той създава хората и нещата така, че те да се учат да го обичат.“
За предсказанията Стеф смята, че: „Бог не знае какво ще направим. Той те е направил според любовта и знанието си. Ти трябва да постъпиш така, както смяташ за правилно. Ти имаш съдба, но искаш ли я? Ако удариш някого, Бог не решава вместо теб, изборът си е твой. Той има една идея – създал е хората и сега те се опитват да я разберат. Сега аз съм идеята и аз съм човекът. Ние двете (майка и дъщеря) сме част от Бога и творението. Аз съм Богът и творението. „
Маркос, големият брат на Флавио, още тригодишен описва божественото пред майка си: „Някой път знам какво мислиш и повече какво чувстваш. Мамо, знаеш ли, когато Бог ме направи на небето, ми каза: „Ще ме помниш, а аз ще помня как се смееш.“ И аз си го спомням. Знам как изглежда къщата му. Знам, че идваме от неговата къща, и като умрем, ще се върнем при него…
Той ми каза и други неща, но ги забравих; спомням си ги само когато сънувам. Мога да виждам със затворени очи. Виждам го, той няма тяло, няма уста, но говори. Той е във всички неща – в храната и във въздуха. Той живее в хората, също и в крадците, въ-преки че са лоши. Те са лоши, защото не знаят, че той е при тях, не го усещат. И в животните има Бог.“
А брат му Флавио на шест години казва следното: „Много животи накрая се събират в един: животът на хората.
Бог няма време; той е навън. Във времето всичко започва и някога свършва. То е тук, някой се ражда, живее и умира, за да мине през него.
Бог е, но и не е процес. Той е това, което ни кара да живеем…
За какво ни е църква, когато всеки чува Бог в душата си.„
| П | В | С | Ч | П | С | Н |
|---|---|---|---|---|---|---|
| 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | ||
| 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 |
| 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 |
| 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 |
| 27 | 28 | 29 | 30 | 31 | ||
Сахаджа Йога 
Последни коментари