ИМА ЛИ ДЪРВОТО КОРЕНИ? март 31, 2008

 

Питаме се, какво е Бог. Атеистът казва, че няма, а вярващият е убеден, че има Бог, въпреки, че не го е виждал. Кой е прав? Въпросът е, щом като атеистът отхвърля съществуването на Бог, на какво основание допуска това? Колко години е прекарал в духовно преследване, в търсене на вътрешното Себе, че да твърди такова нещо? От друга страна, онзи, който вярва в Бог, чувства нещо, но не чрез ума, не чрез интелекта, а отвътре. Трябва да има някакво обяснение, някакъв принцип трябва да стои зад абсолютно координираната, организирана работа в космоса.

Търсачът не е изживял Бог, но е стъпил на вярна следа в търсенето. Провежда задълбочено изследване.

Колко много ученият мисли и планира преди да изобрети машина. Колко много работа е извършена от учените в най-ранните векове за развитието на различни принципи, за да може съвременният учен да се възползва от техните проучвания и да създаде нещо! Това няма да е резултат от приноса само на един учен, защото получава поддръжката на работата, извършена от учените преди него. Айнщайн ни даде Закона за гравитацията, а Нютон – Закона за относителността.

Така прогресивните генерации, ползвайки се от работата на древния човек, са в състояние да формулират своите хипотези и експерименти и така да откриват нещо ново. Това е исторически процес, в който много неща са създадени с много усилия от колектива за индивида.

Няма период от време, който да представлява финална точка на човешкото постижение. Може да бъде само брънка от веригата събития, която продължава. И така, ако зад една обикновена машина стоят толкова мисловен процес и съзнателно усилие, тогава какво остава за човешкото тяло, което е многоцелево, многостранно и многоизмеримо? Как е могло такова същество да еволюира без действието на други съзнателни сили върху него? Това обосновава допускането, че съществува по-висок съзнателен процес зад всичко. Шри Матаджи казва: “Ако видим едно дърво, знаем, че има корени, които го поддържат.” (ИЗВИСЯВАНЕТО – Йоги Махаджан)

ДАНТЕ, КУНДАЛИНИ И БОЖЕСТВЕНАТА МАЙКА март 25, 2008

( Данте, Беатриче и небесното множество от ангели )

В своята “Божествена комедия” Данте, чрез образа на Беатриче, посочва пътя към  духовното извисяване. Бог се удивлява на добродетелите, проявени от Беатриче, преминавайки през небесата и издигайки се до Царството, в което душите се радват на спокойствие и мир.

Може би точно тук се подразбира неосъзнатия символ, заложен в творбата  за издигането на Кундалини, преминавайки през различните небеса, т. е чакрите и достигането до Рая  или това е Сахасрара чакра. Тук екстаза го довежда до мистичното преживяване на преклонение  и възвеличаване пред  Вечното Женско Начало, обединено в двойката Беатриче/Дева Мария или – Вътрешната Майка Кундалини, заложена във всяко едно човешко същество и Божествената Майка – творящата космическа енергия

Девице Майко, щерка на  Сина Си, Най-скромна в своя най-висок живот, На висша цел завършек ти сама си, Тъй възвиси човешкия ни род, Че сам за унижение не счетеТворецът му да стане негов плод. В утробата ти любовта засвети; И тя зачена в мир благочестив; Със топлината си туй вечно цвете. За нас си лъч на пладне милостив, А между всички смъртни твари доле Ти на надеждата си извор жив. Така велика си, че който моли За милост, а на теб не се обляга, Безкрил, желае да лети на воля. И както добрината ти помага На този, който иска упование, Така предшества молбата блага. В теб милост, красота и състрадание, В теб всякоя възможна добрина Са вместени в единствено създание. Ей този, от самата глъбина На Ада до небесните селения Видял душите в мрак и светлина, Те моли за едно благоволение Да се въздигне само с поглед там, Където е върховното спасение О, Висша Светлина, лик извисила, Над мислите ни! Влей в духа ми част От туй, в което бе ми се явила! Вдъхни такава сила в моя глас,Та искра от това, що в теб съм гледал, Да дам на нашите потомци аз!  Ако се върне в мен частица бледа И само миг в стиха да прозвучи,  Ще стане ясна твоята победа. От блясъка на живите лъчи  Там зрението би се заслепило, Да бях за кратко отклонил очи; И помня, че бе одързостило  Да гледам дълго там, и поглед впих  В безкрайната по добродетел Сила

Още по темата:

Майката

УСЕЩАНИЯ СЛЕД ИЗДИГАНЕ НА КУНДАЛИНИ